Конфликтът в Близкия изток може да ускори окончателното енергийно отдалечаване на Европа от Русия, казва в свой анализ, публикуван в Reuters, Мартин Владимиров — ръководител на програмата по геоикономика в Центъра за изследване на демокрацията и колумнист на Reuters. Според него сегашният шок на газовите пазари не е просто временна криза, а събитие, което може да пренареди стратегически енергийните зависимости на континента.
Владимиров изхожда от тезата, че войната с участието на Иран е показала колко уязвима остава Европа към външни геополитически сътресения. Той посочва, че след атаката, довела до спиране на производството от QatarEnergy - един от най-големите износители на втечнен природен газ в света, европейските газови цени са скочили рязко. Според него този ценови скок е напомнил на европейските правителства, че енергийната сигурност вече стои над почти всички останали приоритети, включително и над част от амбициите за бърза декарбонизация.
Мартин Владимиров отбелязва, че макар Катар да има сравнително ограничен дял в общия газов внос на Европейския съюз, отпадането дори на такива количества се отразява чувствително на пазара. Причината, по думите му, е, че при липса на тези обеми Европа трябва да търси алтернативен „последен“ доставчик и тази роля все по-ясно се поема от Съединените щати. Така САЩ не само ще увеличат значението си като енергиен партньор, но и ще придобият още по-голямо политическо влияние върху европейските решения.
Според Владимиров този процес върви ръка за ръка с усилията на Запада да прекрати окончателно зависимостта от руския газ. Той подчертава, че дори да има временни колебания в санкционната политика към руския петрол, това не променя основната посока при природния газ. Напротив, всяка нова заплаха от страна на Москва за спиране на оставащите доставки към Европа допълнително засилва мотивацията на ЕС да търси трайни заместители.
Авторът обръща специално внимание на факта, че руският газ все още не е напълно изтласкан от европейския пазар. И макар делът му да е значително намалял, Русия продължава да има важна роля, особено в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Именно тези региони, според Владимиров, остават най-застрашени от продължаваща зависимост, защото инфраструктурата им не е достатъчно добре диверсифицирана. За разлика от Северна Европа, където през последните години бяха изградени нови LNG терминали и междусистемни връзки, в южната и източната част на континента пазарите са по-слабо интегрирани, таксите за пренос са по-неудобни, а възможностите за съхранение са ограничени. Затова, обяснява анализаторът, руският тръбен газ там често все още излиза по-изгоден в чисто търговски план.
Именно в този контекст, според анализа на ЦИД в Reuters САЩ все по-настоятелно насърчават Европа да пренасочи вноса си към американски втечнен газ. Ключов елемент в тази стратегия е т.нар. Вертикален газов коридор - проект, който трябва да свърже LNG терминалите в Гърция с България, Румъния, Молдова и Украйна. Според Мартин Владимиров този коридор има потенциала да промени из основи газовите потоци в Централна и Южна Европа, като ги насочи към атлантически вериги на доставка и съответно към дългосрочно присъствие на американски LNG в региона.
Изследователят подчертава, че този проект не е просто техническа инфраструктура, а геоикономически инструмент. Ако бъде реализиран в пълен мащаб, Балканите могат да се превърнат в нов стратегически пазар за втечнен газ, а страните от региона да се обвържат дългосрочно с алтернативни на Русия доставчици. Той отбелязва, че вече има договорености с големи американски износители за доставки към държави от Централна и Източна Европа, което показва, че този преход не е само политическа идея, а започва да се материализира и търговски.
Една от важните линии в текста на Мартин Владимиров е, че Европа постепенно променя собствената си философия. След години, в които европейските лидери поставяха акцент върху намаляването на използването на изкопаеми горива, сега те все по-често приемат дългосрочни газови договори. Според него това е ясен знак, че в настоящия момент сигурността на доставките и стабилността на икономиката са по-важни за европейските правителства от идеологическата последователност в климатичната политика.
Въпреки това Владимиров не представя този завой като лесен или безпроблемен. В анализа си за Reuters той изрежда няколко сериозни препятствия пред по-силен приток на американски LNG към региона. На първо място, според него трансграничните тарифи между държавите в Централна и Южна Европа остават твърде високи и пречат на конкурентното движение на газ. На второ място, инфраструктурата все още не е достатъчна - липсват нужните капацитети за съхранение и част от мрежата трябва да бъде модернизирана. На трето място, без европейско финансово подпомагане за тези подобрения, руският газ, който идва по съществуващите тръбопроводи, ще продължи да изглежда по-евтин и по-лесен избор.
Особено важен е и турският фактор. Мартин Владимиров отбелязва, че за да работи Вертикалният газов коридор в пълен мащаб, значителни количества LNG трябва да могат да преминават на север именно през Турция. Страната има сериозен капацитет за регазификация, който според него е недостатъчно използван и би могъл значително да увеличи доставките към Европа. Но тук възниква и политическият риск: част от този капацитет продължава да е зает от руски газ, а в условията на фрагментиращ се международен ред Турция може да не избере автоматично да се подреди зад интересите на Европа и САЩ, особено ако алтернативата е финансово по-изгодна.
В крайна сметка, както подчертава Мартин Владимиров, войната около Иран е направила един факт още по-видим: Европа разполага с ограничен избор. От една страна, по-дълбоката зависимост от американския втечнен газ носи нови рискове, защото също създава силна външна зависимост. От друга страна обаче намаляването на руското влияние върху най-уязвимите европейски икономики може да се окаже достатъчно важно, за да оправдае този риск.
.jpg)
