Тръмповият модел „удари и заграби" достига нов връх

Управленският стил на Доналд Тръмп е поредица от резки, разрушителни и слабо обмислени действия, при които първо се нанася удар, а последиците се оставят за по-късно. Така описва в свой текст в „Ню Йорк таймс“ колумнистът на вестника Томас Б. Едсол.  По думите му, решението на Тръмп да влезе във война с Иран е най-яркият пример за този подход: предприета е огромна стъпка без видими признаци, че са отчетени човешките жертви, правните ограничения, рисковете за американците в региона и институционалните щети, които подобен ход оставя след себе си.

 
Политики без оглед на последствията

Авторът подчертава, че администрацията изглежда не е била подготвена нито за силата на иранския ответен удар, нито за отражението върху цените на горивата, нито за недоволството в собствената електорална база на Тръмп. Като особено потресаващ пример Едсол посочва удар по начално училище за момичета, при който загиват най-малко 175 души, много от тях деца. Така, по думите на автора, войната срещу Иран не стои изолирано, а се вписва в по-широк модел на политики, след които остават хаос, човешки страдания и разрушени системи.

Едсол припомня, че същата логика личи и в други решения на администрацията. Сред най-тежките последствия той откроява орязването на Американската агенция за международно развитие. Цитираните в текста оценки сочат, че това може да е допринесло за смъртта на стотици хиляди възрастни и деца в рамките на година. Според автора готовността да се прокарват мерки, които увеличават риска за човешкия живот, се вижда и във вътрешната политика - от екологичното регулиране до контрола върху условията на труд.

Въпреки това, пише авторът, ударът срещу Иран се отличава от други импулсивни решения, защото тук политическата цена може да се окаже по-видима и по-тежка. За разлика от случаи, в които Тръмп успява да действа толкова бързо, че опонентите му само реагират след нанесената щета, сега последиците включват изгубени човешки животи, поражения по американски обекти и съюзнически градове, икономически сътресения и очевидна липса на предварителен план.

 
Натиск и извънсъдебни споразумения

Едсол вижда същия модел и в натиска върху юридически кантори. Тръмп е използвал президентски заповеди и заплахи, за да принуждава кантори да предоставят безвъзмездна правна помощ за каузи, близки до администрацията. Макар тези действия да изглеждат юридически уязвими, резултатът според автора е политически успех: част от засегнатите предпочитат споразумение вместо съдебна битка, а ефектът е сплашване на правната общност. Така, отбелязва колумнистът, дори когато правната основа е съмнителна, първият удар носи преимущество на Тръмп.

Сходна картина, според автора, се разкрива и в конфликта с университетите. Под претекст за нарушения, свързани с антисемитизъм и граждански права, администрацията орязва милиарди долари финансиране. Някои университети оспорват действията в съда, но други избират споразумения и отстъпки. В интерпретацията на Томас Б. Едсол това превръща престижни академични институции в символични трофеи, с които Тръмп демонстрира сила и подчинение на елита.

 
Действай сега, мисли после

Авторът включва и мнения на политолози и анализатори, които описват президента като човек, убеден, че инстинктите му стоят над експертния анализ. Според тези оценки Тръмп не изпитва уважение към правила, норми и институции, ако те не обслужват личния му интерес. По тази причина управлението му се движи от логиката „действай сега, мисли после“ - стратегия, която едновременно държи вниманието приковано към него и подхранва образа му на силен победител.

Едсол проследява и една по-дълбока морална нишка в това поведение. Той напомня публичното презрение на Тръмп към пленени или загинали военнослужещи, както и склонността му да помилва хора, осъдени за финансови измами, с което на практика заличава част от отговорността им към жертвите. Оттук авторът прави по-широк извод: в света на Тръмп пострадалите не пораждат съчувствие, а по-скоро се възприемат като губещи, които могат да бъдат пренебрегнати или използвани.

Колумнистът на „Ню Йорк таймс“ описва този стил и като хищнически опортюнизъм. В текста се цитира сравнение с крадец, който обикаля хотелски коридор и проверява кои врати са отключени. Според Едсол точно така Тръмп тества къде съпротивата е най-слаба - в съдебната система, в университетите, в адвокатските кантори, в държавната администрация и във външната политика. Целта не е дългосрочна стратегия, а натрупване на власт, ресурси и престиж чрез непрекъснато сондиране на слабите места.

 
Конституционната система не смогва на мащаба и темпото на Тръмп

Авторът обръща специално внимание и на ограниченията на демократичната система пред подобен тип натиск. По думите на цитираните от него експерти, съдии от различни политически среди се опитват да защитят закона, но механизмите за контрол трудно смогват на мащаба и темпото на действията. Нарушаването на правилата не винаги идва като открит бунт срещу съдебната власт, по-често то изглежда като формално съобразяване, съчетано с подкопаване на самия дух на съдебните решения. Така, отбелязва Томас Б. Едсол, една 250-годишна конституционна система се оказва затруднена да реагира на лидер, който постоянно тества границите на допустимото.

В края на своя текст авторът стига до мрачна, но важна равносметка. Според него Съединените щати и светът ще платят висока цена за тази смес от прибързаност, високомерие и разрушителна некомпетентност. И все пак, отбелязва колумнистът на „Ню Йорк таймс“, има и една иронична утеха: опасността би била още по-голяма, ако същите авторитарни амбиции се съчетаваха с повече търпение, стратегическо мислене и дисциплина. В този смисъл, заключава Томас Б. Едсол, слабостта на Тръмп не е само в неговото настъпление, а и в неспособността му да управлява последиците от собствените си удари.