Израел след войната с Иран: победата може да се окаже временна

Военната операция срещу Иран се възприема коренно различно в САЩ и в Израел, пише в свой анализ във Foreign Affairs изтъкнатата изследователка за Израел в RAND Шира Ефрон. Докато в Америка спорят за законността и риска от подобни удари, в Израел кампанията временно е обединила общество, уморено от продължителни конфликти. За мнозина там отслабването на иранския режим изглежда като единствения възможен еквивалент на победа.

Според авторката израелците виждат в Иран дългогодишна екзистенциална заплаха заради ядрените амбиции на Техеран, ракетния му арсенал и подкрепата за въоръжени групировки около Израел. Ударите срещу ирански военни структури и ръководни фигури създават усещане, че страната най-сетне е успяла да нанесе решителен удар по основния си противник. Това засилва надеждите, че Близкият изток може да бъде променен в полза на Израел.

Ефрон отбелязва, че войната идва и в особено удобен момент за премиера Бенямин Нетаняху. След критиките за провала в сигурността около атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., корупционния процес срещу него и колебливата подкрепа за управляващата коалиция, операцията срещу Иран му дава шанс да се представи като лидер, който е изпълнил дългогодишното си обещание да се справи с иранската опасност.

По думите на авторката правителството се опитва да впише настоящата кампания в по-широк разказ за „изкупителна война“, която започва след 7 октомври и завършва с пренареждане на региона. Така общественото внимание се измества от вътрешните провали, от споровете около войната в Газа и от други дълбоки проблеми в страната – отслабени институции, намаляващо доверие в управлението, икономически напрежения и социално разделение.

Шира Ефрон подчертава, че подкрепата за операцията сред израелците е много висока, защото обществото е изтощено от постоянна мобилизация, икономически натиск и усещане за безкраен цикъл от краткосрочни военни успехи без трайна сигурност. Именно затова много хора са склонни да вярват, че този път е възможен окончателен пробив. Нетаняху също може да използва този момент политически – включително чрез предсрочни избори, ако прецени, че обществените нагласи работят в негова полза.

Авторката обаче предупреждава, че ентусиазмът около операцията може да се окаже подвеждащ. Военните успехи не гарантират край на конфликта с Иран и неговите съюзници, нито изключват нови фронтове – например с „Хизбула“ или хусите. Освен това не е сигурно, че САЩ биха подкрепили израелската цел за пълна смяна на режима в Техеран, ако цената на ескалацията стане твърде висока.

Ефрон смята, че триумфалният тон в Израел ограничава пространството за критични въпроси: как точно изглежда победата, какъв е изходният план и как да се избегне ново затъване в продължителна война. Когато обществото се обединява около усещането за екзистенциална заплаха, става по-трудно да се обсъждат реалните стратегически рискове и дългосрочните последици.

В заключение Шира Ефрон предупреждава, че дори евентуален успех срещу Иран няма да реши автоматично най-дълбоките проблеми на Израел. Международната изолация, икономическите трудности, вътрешната поляризация, нестабилността в Газа и нерешените регионални конфликти ще останат. Затова, според нея, обещанието за „пълна победа“ може да се окаже политически полезно днес, но стратегически недостатъчно в дългосрочен план