Какви съвети по сигурността има у нас и в Европа

Заради кризата в Близкия изток българският политически живот се прицели в двата координационни органа по сигурността у нас, като често политиците бъркат дори названията им. Единият е предвиден в конституцията – Консултативният съвет за национална сигурност към президента, председателстван от държавния глава и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Другият е създаден преди повече от четвърт век от правителството на Иван Костов – Съвет по сигурността към Министерския съвет, председателстван от премиера. В двата съвета участват ръководителите на ресорните институции с пряко отношение към националната сигурност, а в Съвета по сигурността участват и представители на президента. В КСНС по право членуват също Секретарят на съвета по сигурността към МС, председателят на Народното събрание и представители на парламентарните групи. В двата съвета могат да бъдат поканени според случая и други държавни и политически лица.

И двата органа обаче са консултативни и координационни. По конституция правителството осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. И двата съвета залагат на включване на различните власти, като КСНС залага и на партийно-политическо включване и търсене на консенсус по проблемите на сигурността. Въпреки това под засиления политически натиск днес Съветът по сигурността почти се превърна в КСНС, като бяха поканени парламентарните партии да участват в заседанието му.

Българският модел е част от сходно устройство на държавни структури по националната сигурност в други европейски страни.

Най-често срещан е моделът на съвет към министър-председателя, който включва ключови министри и ръководители на спецслужби. Обикновено има постоянен секретариат (както и у нас) и поддържа междусекторна координация (отбрана, вътрешен ред, външна политика, кибер сигурност, кризи).

Съвет към президента, с профил на стратегически консултативен форум, се среща по-често при президентските и полупрезидентските системи на управление. Ролята на тези структура е да се обсъждат стратегически рискове и да се формира политически консенсус, като оперативното управление си остава предимно в изпълнителната власт.

Има и хибриден модел – президентски съвет плюс силна правителствена администрация, при който държавният глава председателства съвета по отбрана и/или сигурност, а подготовката, анализите и координацията се осигуряват от силен секретариат или служба към премиера. Ето накратко преглед на тези съвети в някои европейски страни.

Гърция
·        KYSEA (Governmental Council for Foreign Policy and Defence) – основен орган за решения по външна политика и отбрана; председател е министър-председателят.

·        Често се използва и като формат за управление на кризи и ключови решения в сектора на отбраната.

Чехия
·        Bezpečnostní rada státu (National Security Council) – постоянен орган на правителството за координация на въпросите по сигурността.

·        Председател е министър-председателят; подготвя проекти за мерки и предложения към правителството.

Унгария
·        В практиката действа правителствен „National Security Cabinet“ като формат за бърза координация при кризи и чувствителни теми по сигурността.

·        Парламентът упражнява контрол и чрез специализирани комисии (напр. по национална сигурност), според националната уредба.

Франция
·        Conseil de défense et de sécurité nationale – заседава под председателството на президента.

·        Силна междусекторна подготовка и секретариат чрез структури към премиера (централен апарат за координация).

Обединеното кралство
·        National Security Council – кабинетен комитет, председателстван от министър-председателя; интегрира външна политика, отбрана и вътрешна сигурност.

Испания
·        Consejo de Seguridad Nacional – правителствен орган за подпомагане на премиера при ръководството на политиката по национална сигурност.

Италия
·        CISR (междуведомствен комитет) – координационен формат, тясно свързан с премиерската институция и системата за сигурност/разузнаване.

Румъния
·        CSAT (Supreme Council of National Defence) – орган, председателстван от президента, с координационна роля в сектора на сигурността.

Полша
·        RBN (National Security Council) – консултативен орган към президента по въпросите на вътрешната и външната сигурност.

Турция
·        MGK (Milli Güvenlik Kurulu – National Security Council) – конституционно установен формат, председателстван от президента; събира ключови министри и висше военно ръководство.

·        Функционира като координационен орган по политика за сигурност и отбрана, със секретариат (Secretariat-General).

Сърбия
·        Savet za nacionalnu bezbednost (National Security Council) – държавен орган, председателстван от президента; разглежда въпроси от значение за националната сигурност и насочва работата на службите.

·        Към системата е свързано и Бюро за координация на службите (Security Services Coordination Bureau), което подпомага съгласуването между тях.