Европа обмисля нови ядрени опции на фона на намаляващо доверие в САЩ

Доверието на европейците към Съединените щати като основен гарант на сигурността им е сериозно разклатено, а това води до нарастващи дискусии за алтернативни форми на ядрено възпиране. Изследователят в Европейския център за международни отношения (ECFR) Рафаел Лос отбелязва в свой анализ, публикуван са уеб страницата на организацията, че според последните социологически данни все по-малко европейци възприемат Вашингтон като съюзник, който споделя техните интереси и ценности. Тази промяна е резултат както от политически сигнали, така и от стратегически съмнения относно ангажимента на САЩ към европейската сигурност.

Великобритания и Франция са в центъра на новите разговори, тъй като те са единствените европейски държави с ядрени арсенали. Но докато британските сили са интегрирани в рамките на НАТО, френският ядрен потенциал остава независим, което дава на Париж по-голяма свобода на действие и стратегическа автономия, пише Лос.

Авторът обръща внимание на американските планове за така нареченото „НАТО 3.0“, които предвиждат европейците да поемат по-голяма отговорност за конвенционалната си отбрана, докато САЩ продължат да осигуряват ядрено възпиране. Въпреки това много европейски държави се съмняват дали Вашингтон би рискувал ядрен конфликт в тяхна защита, особено при намалено военно присъствие на континента.

Анализът в ECFR показва, че общественото мнение в редица европейски страни постепенно се насочва към подкрепа за създаване на европейска система за ядрено възпиране, която не зависи от САЩ. Това важи особено за държави като Германия, Полша и Испания, докато други, включително Унгария и Италия, остават по-скептични.

Това, че Франция и Великобритания са ключови за сигурността на НАТО като ядрени сили в същото време усложнява стратегическите калкулации за  потенциални противници и увеличава възпиращия ефект, защото тази мощ е значително по-малка от тази на САЩ, посочва изследователят от Европейския съвет за международни отношения. Ако Европа иска да разчита повече на собствените си сили, тези арсенали може да се нуждаят от модернизация и евентуално разширяване.

Авторът отбелязва също, че политическата подкрепа за подобни промени варира между отделните държави. Докато във Франция има по-широка обществена готовност за укрепване на ядреното възпиране, във Великобритания общественото мнение остава по-разделено.

Анализът в ECFR предупреждава, че европейските лидери трябва да действат внимателно, тъй като прекомерно агресивната реторика може да отслаби глобалния режим за неразпространение на ядрени оръжия. В същото време укрепването на европейските способности може да бъде ключово за възпирането на потенциални заплахи.

Бъдещето на европейската сигурност вероятно ще включва по-голяма автономия и по-активна роля на самите европейски държави. Това не означава непременно отказ от сътрудничество със САЩ, но ясно показва стремеж към по-голяма стратегическа независимост, заключава Рафаел Лос.