Сметката на олимпиадата в Милано-Кортина почти излиза

Зимните олимпийски игри Милано–Кортина 2026 бяха представени като по-устойчив модел за организиране на глобално спортно събитие, с ограничено ново строителство и по-строга финансова дисциплина. Въпреки това окончателните разходи и очакваните приходи отново достигат милиарди евро. По-долу са представени основните данни, подкрепени от публично цитирани източници.


Разходи за Олимпиадата

Общата финансова рамка на Милано–Кортина 2026 се оценява на приблизително 5,7–5,9 милиарда евро. Според анализ на S&P Global Ratings разходите по организацията и инфраструктурата представляват около 0,3% от брутния вътрешен продукт на Италия. Оперативният бюджет на организационния комитет възлиза на приблизително 1,6 милиарда евро, докато публичните инвестиции в инфраструктура – транспорт, спортни съоръжения и градска среда – надхвърлят 3 милиарда евро.


Приходи и икономически ефект

Икономическата възвращаемост на Олимпиадата се измерва не само чрез балансови приходи, а чрез по-широк икономически ефект върху регионалната икономика. Според анализ на Banca Ifis, цитиран от Euronews, общият икономически ефект от Милано–Кортина 2026 се очаква да достигне около 5,3 милиарда евро. От тях приблизително 1,1 милиарда евро се прогнозират като директни разходи на посетители по време на Игрите – хотели, ресторанти, транспорт и услуги. Допълнително около 1,2 милиарда евро се очаква да бъдат генерирани в рамките на 12–18 месеца след събитието чрез повишен туристически интерес.

Регионалната бизнес организация Assolombarda прогнозира, че Олимпиадата ще генерира около 2,5 милиарда евро икономически принос за района на Милано, включително приблизително 1,045 милиарда евро добавена стойност за местната икономика. Тези данни са цитирани от Reuters в анализ за икономическото въздействие на Игрите.

По време на Олимпиадата бяха продадени приблизително 1,3 милиона билети, което представлява около 88% от наличния капацитет. Приходите от билети, спонсорства и партньорства формират основната част от оперативните постъпления на организационния комитет.


Сравнение с други зимни олимпиади

В исторически план зимните олимпиади демонстрират значителни вариации в разходите. Сочи 2014 остава най-скъпото зимно издание с над 50 милиарда евро общи инвестиции. Пьончан 2018 струва приблизително 11–12 милиарда евро, докато Пекин 2022 отчете по-нисък оперативен бюджет, но независими анализи оценяват общата стойност значително по-високо при включване на инфраструктурните проекти. На този фон Милано–Кортина 2026 се позиционира като по-умерен модел, базиран основно на вече съществуващи спортни съоръжения.


Обществен дебат и протести

Въпреки очаквания икономически ефект, Олимпиадата предизвика обществен дебат. Според репортажи на Reuters в началото и края на Игрите бяха проведени протести, насочени срещу използването на публични средства, покачването на наемите и екологичните последствия от строителните дейности. Тези реакции подчертават традиционното напрежение между икономическите прогнози и социалните разходи при домакинство на мащабни спортни събития.

Милано–Кортина 2026 показва, че дори при по-контролиран бюджет зимната олимпиада остава събитие с мащабно финансово измерение. С разходи, оценявани на близо 6 милиарда евро, и прогнозен икономически ефект от над 5 милиарда евро, окончателната равносметка ще зависи от това дали инфраструктурното наследство и туристическият импулс ще продължат да носят устойчиви ползи в дългосрочен план.