Как да предотвратим трагедията на политиката на великите сили

Европа е приключила дългата си „ваканция от историята“ и отново е навлязла в време, в което силата и съперничеството между великите сили определят правилата. Това казва в своя авторска статия в авторитетното списание Foreign Affairs германският канцлер Фридрих Мерц. Тя е озаглавена How to Avert the Tragedy of Great-Power Politics (Как да предотвратим трагедията на политиката на великите сили).
 
Русия – насилствен ревизионизъм, Китай – стратегическо търпение  

Според него международният ред, основан на права и правила, колкото и несъвършен да е бил, вече не функционира така, както преди. На негово място се връща логиката на натиск, зависимости и сфери на влияние. „Политиката на великите сили“ е бърза, твърда и непредсказуема, пише авторът, и често се държи като игра с нулев резултат: една страна печели само ако друга загуби.

Най-очевидният пример за тази промяна е Русия и войната ѝ срещу Украйна. Мерц описва руските действия като насилствен ревизионизъм – опит да се пренареди Европа чрез сила. Китай, от своя страна, също претендира за статут на велика сила и със „стратегическо търпение“ от десетилетия гради влияние, създава зависимости и „преосмисля“ международния ред. В обозримо бъдеще китайските военни способности могат да се изравнят с американските, пише Мерц, а „еднополюсният момент“ след падането на Берлинската стена е отминал.

Новите технологии и копнежът по силно лидерство

Авторът подчертава, че причините за завръщането на силовата политика не са само външни. Новите технологии разтърсват обществата, демокрациите се сблъскват с граници на способността си да действат, а в такива моменти се появява копнеж по „силно лидерство“. Така сложни проблеми се превеждат на език на простите решения и конфронтацията. „Суровини, технологии и вериги за доставки“ се превръщат в инструменти на властта, пише авторът – именно защото зависимостите могат да бъдат използвани като лостове.

Мерц настоява, че Германия трябва първо да признае тази реалност, но не и да я приема като съдба. „Не сме на милостта на света, можем да го оформяме“, пише Мерц. За него германската външна и отбранителна политика има три цели: свобода, сигурност и сила. Свободата е първа; сигурността я пази; икономическата мощ я подхранва. А всичко това, казва германският канцлер, трябва да бъде здраво „закотвено“ в обединена Европа.
 
Германия прекратява разрива между амбиции и способности

Тук Мерц прави критика към последните десетилетия: Германия често е разчитала на „нормативна сила“ – предупреждения, загриженост, порицания, но е губела от поглед дали има средства да променя реалността. Разривът между амбиции и способности се е разширил прекомерно и сега трябва да бъде затворен. Той дава показателен контраст: БВП на Русия е около 2,5 трилиона долара, а икономиката на ЕС е почти десет пъти по-голяма – но Европа не е „десет пъти по-силна“, казва авторът. Следователно проблемът е в политическата воля, приоритетите и способността да се превърне потенциалът в сила.

Твърде слаба държава е заплаха за свободата

Мерц отбелязва и специфичния германски контекст: след 1945 г. германското мислене е било ориентирано към ограничаване на властта, а не към натрупването ѝ. Днес обаче, предупреждава той, „твърде малката“ държавна сила може да разруши свободата също толкова, колкото и „твърде голямата“. Авторът припомня и думите на Радослав Сикорски преди 15 години: „Страхувам се по-малко от германската сила, отколкото от германското бездействие.“ Това, пише Мерц, е част от отговорността на Германия – да действа, но не чрез хегемония, а чрез партньорство.

Затова, казва германският канцлер, Германия не бива просто да реагира на ходовете на великите сили, нито да води силова политика в Европа. Нужни са „лидерство чрез партньорство“ и общ европейски дневен ред за свобода. Този дневен ред Мерц нарича „принципен реализъм“: ценности и интереси, съчетани с ресурси и способности.
 
Активни действия според „принципния реализъм“

Първата линия на действие е укрепване „военно, политически, икономически и технологично“ и намаляване на зависимостите. Централна цел е европейският стълб в НАТО. Мерц припомня, че на срещата на върха на НАТО в Хага през юни 2025 г. съюзниците са се ангажирали да инвестират 5% от БВП в сигурност, а Германия е променила конституцията си, за да го направи възможно, и ще вложи „стотици милиарди евро“ в отбрана през следващите години.

Подкрепата за Украйна е ключов тест за европейската самостоятелност. Мерц подчертава, че Европа е подпомогнала Киев дипломатически, финансово и военно и е наложила „безпрецедентни“ загуби и разходи на Москва. Той посочва, че през 2025 г. европейските съюзници от НАТО и Канада са предоставили приблизително $40 млрд.   помощ за сигурност на Украйна, след като САЩ са намалили значително своя принос. Германия, пише авторът, е била най-големият донор през 2025 г. и е увеличила подкрепата си през 2026 г. Ако Русия се съгласи на мир, европейското – и германското – лидерство ще е било решаващо, казва Мерц.
 
Вътрешно Германия „вдъхва нов живот“ на отбранителната си индустрия: масови поръчки за противовъздушна отбрана, далекобойни високоточни удари и сателитни технологии; нови фабрики и работни места; поява на нови технологии. Реформа на военната служба е в ход, а целта е Бундесверът да стане „най-силната конвенционална армия в Европа“. Германия укрепва и източния фланг на НАТО – с бригада в Литва за възпиране на руска агресия, и планира повече действия за сигурността в Арктическия висок север, пише авторът.

Паралелно, Мерц поставя акцент върху устойчивостта: нови закони за защита на мрежи и критична инфраструктура от хибридни атаки; по-здрави вериги за доставки; по-малко едностранни зависимости от суровини, ключови продукти и технологии. „Ще бъдем сигурни само ако сме конкурентоспособни“, пише Мерц, затова Германия ускорява развитието на бъдещи технологии, включително изкуствен интелект. А за защита на демократичния ред – срещу вътрешни и външни врагове, се укрепва и Федералната разузнавателна служба, отбелязва авторът.
 
Укрепване на Европа и европейския суверенитет

Втората линия е „континентална съвместна работа“: укрепване на Европа и европейския суверенитет. Мерц настоява, че ЕС трябва да се фокусира върху същественото – свобода, сигурност и конкурентоспособност, и да намали излишната бюрокрация и регулации. Европейските стандарти, пише авторът, трябва да подпомагат иновациите, предприемачеството и инвестициите, а не да „обездвижват“ Европа в глобалната конкуренция.

Мерц иска Европа да стане геополитически играч със собствена политика за сигурност. Той припомня член 42.7 от Договора за ЕС (взаимопомощ при въоръжено нападение) и настоява да се изясни как това може да се организира на ниво ЕС – не като заместител на НАТО, а като „самостоятелен, силен стълб“ в рамките на Алианса. В този контекст, пише Мерц, Германия е в „конфиденциални разговори“ с Франция за ядреното възпиране в Европа, строго в рамките на ядрено споделяне на НАТО и при спазване на международното право, без да се допуска „Европа на различни сигурности“. Той изразява надежда за първи конкретни стъпки „тази година“.

Отбранителната индустрия на ЕС, според Мерц, трябва да стандартизира, мащабира и опрости оръжейните системи, за да стане по-бърза, по-евтина и по-конкурентоспособна. Германия възнамерява да използва програми на ЕС като Security Action for Europe (SAFE), за да ускори отбранителното индустриално сътрудничество и да подпомогне „прогресивната военна интеграция“ на Европа, пише авторът.

В икономиката и търговията Мерц залага на „разширяване на партньорствата“. Той посочва като първа стъпка подписването на споразумението ЕС–Меркосур и намерението то да бъде прилагано временно възможно най-бързо. Пише авторът, че ЕС е договорил и работи по финализиране на споразумение за свободна търговия с Индия, а „още“ подобни сделки трябва да последват скоро.

Дипломатически Германия търси гъвкави формати. „Където трябва да сме пъргави“, пише Мерц, Европа се движи напред в малки групи – например Е3 (Германия, Франция и Обединеното кралство) – но и с участието на Италия и Полша, които поемат по-голяма роля. В същото време дългосрочният успех изисква другите европейци да бъдат привлечени. „Германия е в центъра на Европа. Ако Европа е разкъсана, и ние сме разкъсани“, казва авторът.
 
Ново трансатлантическо партньорство

Третата линия е „системна актуализация“ на трансатлантическите отношения. Мерц признава, че глобалното пренареждане се случва по-бързо, отколкото Европа успява да се подготви, и затова е скептичен към призивите Европа да отпише САЩ като партньор. Той разбира съмненията, но предупреждава за последиците: геополитиката на съседството с Русия и потенциалът на партньорството със САЩ остават решаващи, пише Мерц.

Германия, казва германският канцлер, иска „ново трансатлантическо партньорство“. Той говори за отворила се пропаст и за културната война на движението MAGA, която „не е наша“. Европа, пише авторът, не вярва в мита и протекционизма, а в свободната търговия; подкрепя глобалните климатични споразумения и Световната здравна организация, защото глобалните проблеми се решават заедно. Следователно партньорството трябва да бъде „възстановено“ върху прагматични основи: взаимно признание, че Европа и САЩ са по-силни заедно.

Мерц подчертава, че НАТО е „конкурентно предимство“ както за Европа, така и за САЩ. Дори Вашингтон се нуждае от партньори, на които може да разчита, пише Мерц, и затова трансатлантическото доверие трябва да бъде „поправено и съживено“. Важният нюанс е, че Европа трябва да излезе от „самоналожената незрялост“ на прекомерна зависимост от САЩ – но не чрез отписване на НАТО, а чрез изграждане на самостоятелен, силен европейски стълб в рамките на Алианса. Така се печели и сигурност, и по-здраво партньорство, пише авторът.
 
Разширяване на кръга от глобални партньорства

Накрая идва „разширяването на кръга“ от глобални партньорства. Мерц казва, че европейската интеграция и трансатлантическата връзка остават важни, но вече не са достатъчни. Партньорството, пише авторът, има „нюанси“ и не изисква пълно съвпадение по всички ценности и интереси. Затова Германия търси държави, с които споделя ключови цели: ред, в който споразуменията имат значение, глобалните проблеми се решават заедно, а конфликтите се уреждат мирно.

Мерц изброява конкретни партньори: Япония, Канада, Турция, Индия и Бразилия, както и Южна Африка, държавите от Персийския залив и други. С тях Германия иска да се сближи при взаимно уважение, пише канцлерът, защото международното право и международните организации могат да служат на суверенитета и свободата.

Отношенията с Китай също се „актуализират“. Мерц отхвърля идеята за пълно „разделяне“ (decoupling) като погрешна: тя не би повишила нито сигурността, нито благосъстоянието. Вместо това Германия и Европа трябва да „намаляват рисковете“ (de-risk) чрез ограничаване на зависимостите, да настояват за честна конкуренция и равни условия и да действат по-единно спрямо Пекин. Диалогът, казва германският канцлер, трябва да бъде „принципно реалистичен“, защото Китай остава велика сила в новата епоха.

В заключение Фридрих Мерц предупреждава в статията си във Foreign Affairs, че свят, в който има значение само силата, е „мрачно място“. Германия има исторически урок от XX век и затова избира друг път: твърдо закотвяне в ЕС и НАТО, укрепване на собствените способности, и изграждане на мрежа от стратегически партньорства. След 1945 г. именно САЩ са вдъхновили германците с идеята за надеждно партньорство, пише авторът, и на тази основа НАТО се е превърнал в най-силния съюз в историята. Германия остава вярна на тази идея и иска да я „преведе“ в новата епоха – с повече европейска сила, повече единство и по-малко наивност, пише Мерц.