Китайският модел на растеж все още е счупен

Защо китайският модел на икономически растеж, въпреки че залага на новите технологии и е износно ориентиран, всъщност води до сериозни проблеми както за страната, така и за света. Отговор на този въпрос дава анализът във Foreign Affairs на Дини Макмахон, който оглавява пазарните изследвания в Trivium China и е автор на публикуваната преди 8 години  книга China's Great Wall Of Debt: Shadow Banks, Ghost Cities, Massive Loans, and the End of the Chinese Miracle.
 
След срива на китайския пазар на недвижими имоти през 2021 г. Пекин е принуден да търси нов двигател на икономическия растеж. Традиционните източници – мащабното строителство и инфраструктурните инвестиции – вече не са устойчиви заради застаряващото население и нарастващите дългове на местните власти. Износът също не може безкрайно да компенсира слабия вътрешен растеж, тъй като Китай вече е най-големият износител в света, а разходите за труд и земя постепенно се увеличават, пише Макмахон.

И напомня, че на теория най-логичното решение е засилване на вътрешното потребление. Делът на потреблението в китайския БВП обаче  е около 40% – значително под световната средна стойност. Да, по-високо потребление би могло да осигури стабилен и дългосрочен растеж. Но въпреки публичните изявления в подкрепа на тази идея, китайското ръководство не предприема решителни стъпки за преразпределение на доходите. Вместо това Пекин залага на създаване на ново богатство чрез индустриално развитие, с надеждата потреблението да нарасне на по-късен етап.

Капанът на социалните разходи

Основната пречка пред потребителски ориентиран модел е слабата социална система. Пенсионният фонд е застрашен от изчерпване през следващите десетилетия, здравеопазването изисква високи лични разходи, а милиони вътрешни мигранти нямат пълен достъп до социални услуги. Разширяването на социалната държава би изисквало значително дългово финансиране, от което Пекин се опасява. Китайските лидери предупреждават, че прекомерните социални разходи могат да доведат до финансова нестабилност и забавяне на растежа, особено на фона на бързото застаряване на населението.

Високи технологии и иновации

Вместо това страната залага на т.нар. „висококачествен растеж“. Целта е Китай да се придвижи нагоре по веригата на стойността, като развива високотехнологично и иновативно производство. Държавата активно подкрепя стратегически отрасли чрез субсидии, данъчни облекчения, обществени поръчки и инвестиции в научни изследвания. Тази политика вече превърна Китай в световен лидер в сектори като електромобилите. Успоредно с това Пекин се стреми да запази и традиционните индустрии, като ги модернизира чрез автоматизация и изкуствен интелект.

Силен натиск върху световните пазари

Този модел обаче води до рязко увеличаване на индустриалния капацитет. Делът на Китай в световното индустриално производство вече надхвърля една четвърт, а прогнозите сочат, че до 2030 г. може да достигне близо половината от глобалния обем. Вътрешното търсене трудно може да поеме такова производство, което означава още по-силен натиск върху световните пазари. Това създава сериозни предизвикателства както за развитите икономики, така и за развиващите се държави, които трудно могат да конкурират евтините и все по-качествени китайски стоки.

Парадоксално, този износно ориентиран модел може да не донесе очаквания просперитет и на самия Китай. Въпреки стабилния икономически растеж, данъчните приходи намаляват, а индустриалното свръхпроизводство подкопава печалбите, заплатите и заетостта. Така, вместо да ускори прехода към по-богато и потребителски ориентирано общество, настоящият модел рискува да задълбочи вътрешните дисбаланси и да изостри напрежението в глобалната икономика.