Ще стане ли Германия военен хегемон в ЕС?

Какви са перспективите и проблемите, ако до края на десетилетието Германия се наложи като военен хегемон в Европейския съюз. По тази тема разсъждава в свой анализ в сп. Foreign Affairs Лиана Фикс, старши изследовател за Европа в Council on Foreign Relations. Тя е автор на предстоящата да излезе от печат книга Germany Rearmed: The Return of War and the End of Illusions.

Фикс напомня, че след края на Първата световна война победителите налагат строги ограничения върху Германия чрез Версайския договор. И че още през 1921 г. френският главнокомандващ маршал Фердинан Фош предупреждава, че ако тези ограничения не се прилагат последователно, Германия неминуемо ще възстанови военната си мощ и отново ще се въоръжи. Това предсказание се оказва вярно – през 30-те години страната изгражда силна армия, анексира Австрия и Чехословакия и с нападението над Полша предизвиква Втората световна война. След поражението през 1945 г. съюзниците действат далеч по-внимателно: Германия е окупирана и разделена, въоръжените ѝ сили са разпуснати, а отбранителната индустрия – силно ограничена. Дори при повторното обединение на страната в края на Студената война редица европейски лидери, сред които британският премиер Маргарет Тачър, изразяват сериозни опасения от възраждането на мощна Германия.

В следващите десетилетия Федерална република Германия изгражда образа си на „гражданска сила“, която залага на икономическа мощ, дипломация и многостранно сътрудничество, а не на военна доминация, пише изследователката. Защоо сигурността на Европа в голяма степен е гарантирана от НАТО и присъствието на Съединените щати, което ограничава вътрешноевропейските съперничества. След края на Студената война Германия умишлено поддържа сравнително скромни военни способности и се въздържа от активна военна роля, дори след като обединението я прави най-голямата икономика в Европа.


Стратегически обрат

Тази стратегия започва да се променя след руската агресия срещу Украйна и нарастващата несигурност относно дългосрочния ангажимент на САЩ към европейската отбрана. Все повече европейски политици започват да критикуват не германската мощ, а германската пасивност. В този контекст Берлин обявява през 2022 г. стратегическия завой, известен като „Zeitenwende“, с който поема ангажимент да се превърне във водеща отбранителна сила в Европа, пише Фикс.

След първоначални колебания този курс започва да се реализира. Германия вече отделя най-големите средства за отбрана в Европа в абсолютни стойности. Военният ѝ бюджет се нарежда на четвърто място в света, непосредствено след този на Русия.


Тройно увеличение на разходите за отбрана за 7 г.

Очаква се годишните разходи за отбрана да достигнат около $189 милиарда през 2029 г., което представлява повече от трикратно увеличение спрямо нивата от 2022 г. За периода от четири години Германия планира да инвестира над $750 милиарда в отбрана. Ако този темп се запази, страната ще се превърне в голяма военна сила още преди 2030 г. Обсъжда се дори възможността за връщане на задължителната военна служба, ако Бундесверът не успее да набере достатъчно доброволци.

 
Франция ревнува, Полша притеснена

Макар мнозина в Европа да приветстват германското превъоръжаване като необходимо за сдържането на Русия, то поражда и сериозни опасения. Франция се опасява, че ще загуби ролята си на водеща военна сила на континента, а в Полша и други държави съществува дълбоко недоверие към възможността една силна Германия да използва влиянието си в собствен интерес. Съществува риск европейските държави да започнат да търсят начини да балансират германската мощ, което би отвлякло вниманието от общата заплаха и би довело до фрагментация на отбранителните усилия.

 
Опасност при възход на „Алтернатива за Германия“

Допълнителен фактор на несигурност е възходът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която заема все по-силни позиции в социологическите проучвания. Партията е критична към Европейския съюз и НАТО, скептична към подкрепата за Украйна и по-благосклонна към Русия. Възможно нейно участие във властта би могло да превърне нарастващата военна мощ на Германия в инструмент за националистическа политика и натиск върху съседни държави, което би върнало Европа към логика на съперничество и недоверие.

Лиана Фикс заключава, че Германия действително трябва да укрепи военните си способности, тъй като нито една друга европейска държава не разполага със сравним финансов капацитет. Това обаче трябва да стане чрез по-дълбока интеграция, а не чрез едностранна доминация. Предлага се германската военна и индустриална мощ да бъде обвързана с общоевропейски механизми – включително съвместно европейско финансиране на отбраната, по-тясна интеграция на отбранителните индустрии и изграждане на многонационални военни структури. Така Германия може да допринесе за сигурността на континента, без да възражда старите страхове, които в миналото вече са довели Европа до катастрофални конфликти.