Хижи имаме, ама не съвсем

Хижите в България са особен тип туристическа инфраструктура, призвана да  поддържа мрежата от туристически маршрути. Те осигуряват базова безопасност в планината и създават предпоставки за развитие на целогодишен планински туризъм, към който в последните години интересът расте. По различни оценки у нас  функционират над 400 хижи, заслони и туристически спални, като над 220 от тях могат да се определят като класически планински хижи. Българският туристически съюз, който е нещо като държавна неправителствена организация, стопанисва  вероятно 3/4 от хижите. Той разполага с 410 обекта, като 219 от тях са хижи с над 13 000 легла, а 26 са заслони с близо 300 места за спане. Към БТС има и 33 почивни домове с 2400 легла, 33 туристически спални с 1300 легла и 13 къмпинга с 400 легла.

От 10 до 150 легла, 10-18 евро за нощувка

Капацитетът на хижите варира значително, в зависимост от локацията и достъпа. Високопланинските и труднодостъпни хижи обикновено разполагат с между 10 и 30 легла, докато по-големите и леснодостъпни обекти могат да достигнат 80–150 легла. Общата леглова база на хижите в България се оценява ориентировъчно между 13 000 и 15 000 легла, като реално използваемият капацитет е силно сезонен.

Разбира се, нощувките в хижите са несравнимо по-евтини от хотелите и къщите за гости. Нощувките в стандартна хижа най-често се движат между 15 и 25 лв. на човек, докато по-добре оборудваните и достъпни хижи достигат цени от 25 до 35 лв. В редки случаи, при наличие на стаи със самостоятелен санитарен възел, цените могат да надхвърлят 40 лв. При преминаването към еврото от началото на годината най-просто е да разделим тези суми на две, което сигурно ще включи и леко закръгляне нагоре поради трудността да се изчислява и връща до цент в повечето обекти, в които няма и пос терминали. Така средностатистическата нощувка е между 10 и 18 евро.


Базови условия, рядко мини комфорт

По-голямата част от хижите предлагат базови условия – общи спални помещения, отопление с печки на твърдо гориво и ограничен достъп до топла вода. Подобрени условия като вътрешни санитарни възли, постоянно електрозахранване и интернет се срещат основно при хижи с лесен достъп и висока посещаемост. Заслоните представляват най-минималната форма на подслон и не следва да се разглеждат като търговска услуга.

Храната е вторият основен източник на приходи за хижите. Менютата обикновено са ограничени – често боб чорба и скара. Но в труднодостъпните хижи хранителните продукти и напитките се доставят с високопроходими автомобили, коне и магарета или лифтове, което значително увеличава себестойността. Затова цените на храната често изглеждат високи спрямо нивото на комфорт.

 
Почти небизнес модел

Финансовият модел на една хижа рядко отговаря на класическата представа за туристически бизнес. Приходите от нощувки и храна често покриват само текущите разходи за персонал, доставки и поддръжка. Печалбата, когато я има, обикновено се реинвестира в ремонти. Чисто пазарен модел работи основно при хижи с лесен достъп и висока дневна посещаемост. Докато при хотелите основните инвестиции са насочени към стаи и услуги, при хижите инвестициите често са свързани с инфраструктура, енергийна независимост и сигурност.

Неясният статут на собственост, краткосрочните договори за стопанисване и ограниченията в защитени територии са сред основните фактори, които възпират сериозни инвестиции. Много от постройките се рушат, а най-апетитните се превръщат почти в хотели. Липсата на предвидимост обаче прави дългосрочното планиране изключително трудно дори при наличието на повишен туристически интерес.