България №1 по ръст на заплатите в ЕС - но на каква цена?

2025-а се очертава като година, в която България не просто догонва Европа по ръст на заплатите, а я изпреварва категорично. Данните показват двуцифрен темп на нарастване на възнагражденията у нас – нещо, което в повечето държави от ЕС вече е по-скоро изключение. Зад този общ ръст обаче се крият ясни структурни различия между публичния и частния сектор, както и сериозни въпроси за устойчивостта на този модел.

Публичният сектор дърпа нагоре

През 2025 г. (по данни до третото тримесечие) публичният сектор в България изпреварва частния по темп на увеличение на работните заплати. Докато в частния сектор възнагражденията растат с малко над 11% на годишна база, в публичния сектор увеличението надхвърля 14%.

Това не е пазарна аномалия, а политическо и бюджетно решение. Заплатите в образованието, администрацията, здравеопазването и силовите структури бяха повишавани целенасочено – като компенсация за инфлацията, но и като опит за задържане на кадри. Така държавата се превърна в активен двигател на общия ръст на доходите, а не просто в негов наблюдател.

В ЕС - умерен ръст и “нормализация”

На фона на България, Европейският съюз изглежда почти статичен. Средният ръст на заплатните разходи по час в ЕС през 2025 г. е около 3-4% - три до четири пъти по-нисък от българския.

В повечето западноевропейски икономики пазарът на труда вече е в етап на “охлаждане”. Иинфлацията е овладяна, колективното договаряне е по-предпазливо, а правителствата избягват резки бюджетни увеличения.

Това създава ясна линия Изток–Запад в рамките на ЕС - в страните с по-ниска база на доходите растат бързо, докато развитите икономики се движат бавно, но стабилно.

България – първо по ръст на почасова база

По европейския индикатор за почасови разходи за заплати България е на първо място в ЕС през 2025 г., изпреварвайки Литва, Хърватия и Унгария. Това безспорно е знак за реално догонване на жизнения стандарт.

Но тук идва ключовият въпрос - доколко този ръст е подкрепен от повишена производителност на труда и частна икономическа активност.

Когато публичният сектор расте по-бързо от частния, рискът е ясен: натиск върху бюджета, изкривяване на пазара на труда и зависимост на растежа на доходите от управленски решения, а не от пазарна конкурентоспособност. Остава да видим дали частният сектор ще успее да настигне и поддържа този темп или заплатите в публичния сектор ще продължат да изпреварват икономическата реалност.