Тръмп и другите куриози с Нобела за мир

Американският президент Доналд Тръмп не крие, че се радва на награди като малко дете и сам си ги иска като любими играчки. Той се разсърди на норвежкия премиер – страната, където се връчва отличието, че не е удостоен с Нобел за мир, въпреки че венецуелската опозиционерка Мария Корида Мачадо му подари своя медал от Нобелова награда и светът му се присмя, че се сдобива с отличие втора ръка. Сега Тръмп реши да се скара на Норвегия, която е сред осемте европейски държави, застанали зад Гренландия срещу апетита му да я придобие, като на практика изтъкна сред мотивите си за агресията и разочарованието, че не е удостоен със световната награда за мир. В социалните мрежи Тръмп отправи послание до министър-председателя на Норвегия Йонас Гар Стьоре: "Скъпи Йонас! Като отчитам, че вашата страна е решила да не ми присъжда Нобеловата награда за мир за това, че спрях осем войни и даже повече, аз мога да не се чувствам отговорен да мисля непрекъснато за мира, макар че той винаги ще бъде приоритет. Сега аз мога вече да мисля за правилните неща и за това, което ще е изгодно за САЩ (…) Светът не е сигурно място, ако нямаме пълен и тотален контрол над Гренландия.“

Широки мотиви за отличието

Нобеловата награда за мир е замислена като най-висшето морално отличие в света. На практика обаче тя често прилича на огледало на епохата – с всичките ѝ надежди, страхове и откровени детинщини като тази на Тръмп. 

Наградата за мир е учредена от Алфред Нобел и се връчва за първи път през 1901 г. От тогава до днес тя е присъждана ежегодно на над 130 лауреати – хора и организации, като в няколко години изобщо не е връчвана.

За разлика от останалите Нобелови награди, тя се присъжда в Осло, а не в Стокхолм. От самото начало отличието има по-свободно тълкуване – мирът трудно се измерва с формула или експеримент. И неслучайно някои награди звучат напълно логично, други – като добра шега, а трети – като политически залог.


Награда за мир още преди да има мир

Един от най-често споменаваните куриози е Барак Обама, който получава наградата през 2009 г., броени месеци след като става президент на САЩ. Мотивът е, че Обама дава надежда за нов стил в международната политика. Всъщност, войните не спират, макар президентът демократ да ги ограничава, просто се съсредоточава с удари по въздух, особено след 2014 г. срещу „Ислямска държава“. Така на практика Обама получава Нобел за мир, издаден на кредит.

 
Най-скандалният тандем в историята

През 1973 г. Нобеловият комитет решава да отличи държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър и виетнамския преговарящ за мир Ле Дък Тхо за споразуменията за край на войната във Виетнам. Проблемът е, че войната си  продължава. Още по-куриозното е, че самият Ле Дък Тхо отказва наградата с аргумента, че мир просто няма. Двама членове на комитета по наградата  напускат в знак на протест. Това остава най-спорната Нобелова награда за мир досега.

Когато лауреатът не може да дойде на церемонията

Понякога наградата се връчва не толкова за постигнат мир, колкото като морална подкрепа.

Аун Сан Су Чи получава Нобеловата награда за мир през 1991 г., докато е под домашен арест, и дълго време е възприемана като икона на ненасилствената борба срещу военната диктатура в Мианмар. Години по-късно обаче международният ѝ образ е сериозно накърнен заради мълчанието и пасивността ѝ по време на насилието срещу рохингите – рядък пример как един Нобел може да бъде поставен под морална въпросителна със задна дата.

Лю Сяобо пък е отличен през 2010 г. като символ на мирната борба за човешки права и демокрация в Китай, докато излежава 11-годишна присъда. Той никога не успява да получи наградата си лично и умира в плен през 2017 г., превръщайки се в един от най-трагичните и силни символи в историята на Нобеловата награда за мир.

Цял междудържавен съюз е с отличието

През 2012 г. наградата отива при Европейският съюз – за приноса му към мира в Европа. Решението е посрещнато с изненада и ирония, тъй като по същото време ЕС се бори с дългова криза, протести и вътрешни разломи. Разбира се, ЕС е миролюбив по самата идея за създаването си, но тогава аргументът на нобеловия комитет, че мирът е процес, също увисва, защото този процес е започнал още при създаването на ЕС и по тази логика той може да получава наградата всяка година в този безкраен процес.

Най-заслужилият не получава Нобел

Сред всички куриози най-известният е този на Махатма Ганди - човекът, който издигна ненасилието в своя политическа философия, но никога не удостоен с Нобелова награда за мир. „Бащата на индийската нация“, духовният водач на индийското движение за независимост, световният пацифист и борец за човешки права е номиниран от учени, общественици и политици от различни страни пет пъти за нобелова награда за мир между 1937 и 1948 г. Последният път е малко след убийството му през 1948 г., но правилата не позволяват отличието да се присъжда посмъртно. Нобеловият комитет дълго време се колебае дали ненасилието като политическа стратегия се вписва в тогавашното разбиране за „мир“, в условията на разпадащата се Британска империя. След смъртта му през 1948 г. комитетът изобщо не присъжда наградата, като по-късно обяснява, че „няма подходящ жив кандидат“ — изказване, широко тълкувано като косвено признание за пропуска. Десетилетия по-късно представители на Нобеловия комитет публично признават, че непредоставянето на наградата на Ганди е един от най-големите пропуски в историята на Нобеловите награди.

Така над Нобеловата награда за мир винаги е тегнело тежкото съмнение, че тя е политически инструмент.