Кой и с какви пари чисти европейските столици

Как се плаща и извършва сметосъбирането в европейските столици? Няма единен модел, но финансирането е  основно от местни приходи, в които на първо място са съответни такси за тази дейност. Таксата често е свързана с обема, честотата на извозване на боклука или броя контейнери. Във Франция има данък смет – TEOM, който е част от местното данъчно облагане. Финансирането на услугата, особено за уличното почистване обикновено се допълва от данъчните приходи в общинския бюджет. Има и компенсации по разширената отговорност на производителя (EPR) за опаковки и част от рециклирането. Финансирането се подпомага също чрез приходи от продажба на материали, енергия от отпадъци или такси за услуги към бизнеса. Пари идват и от заеми - от банки за развитие, по европейски програми или общински облигации. Организацията на сметосъбирането или е възложена на общински оператор, или на частен изпълнител, или при смесен вариант - част от районите или дейностите са общински, други са възложени на частни изпълнители. Този трети вариант е особено предпочитан като „резерв“ при кризи, както в момента се случва в София, която възстановява и разширява дейността на общинското си дружество.

Берлин: обществен оператор и такси обем + интервал

Берлинската чистота се свързва с публичния оператор BSR (Berliner Stadtreinigung). Финансирането е през такси за домакинствата и други услуги на принципа на възстановяване на разходите. Градът регулярно актуализира тарифите: например от 2025 г. е обявено увеличение на таксата за контейнер за остатъчен отпадък (пример: 50,14 евро на тримесечие за определен тип съд и честота), както и базова такса на домакинство. Финансовият стимул за гражданите е прост – по-малък съд или по-рядко извозване обикновено означава по-ниска сметка.

Виена: MA 48 и такса за остатъчния отпадък, рециклирането е безплатно

Виена е класически пример за силна общинска организация: MA 48 отговаря за събирането, уличното почистване и част от инфраструктурата. Таксата за смет е вързана за контейнера за остатъчен отпадък –
обем и честота на изпразване, обикновено начислявана периодично (на тримесечие). Ключов детайл в модела: контейнерите за рециклируеми материали и биоотпадъци по правило са без допълнителна такса, което прави разделянето „по-евтиният избор“.

MA 48 събира над 1 милион тона отпадъци годишно, вкл. дейности по чистота и обслужване на града.


Стокхолм: Stockholm Vatten och Avfall + тарифи
 
В Стокхолм управлението на битовите отпадъци е поверено на общинско дружество (Stockholm Vatten och Avfall). Шведският модел принципно разчита на такса отпадъци, определяна от общинския съвет, която покрива събирането, транспорта, третирането, рециклиращи центрове и административните разходи; при дефицит е възможно допълване с данъчни приходи.

Характерно за Скандинавия е и публичното финансиране на големи съоръжения: например Северната инвестиционна банка (NIB) съобщава за заем от 1 млрд. шведски крони за проекти, свързани с рециклиране и инфраструктура в Стокхолм.

Париж: смесен модел и финансиране през данък за смет

Париж е показателен със смесения си модел. Част от районите разчитат на общински служители и структури, а в други райони събирането е възложено на частни компании. Практическата логика е и антикризисна – при стачки или проблеми, „половината град“ може да продължи да работи. Финансирането във Франция често минава през TEOM – данък за смет (taxe d'enlèvement des ordures ménagères), който присъства в бюджетните документи на Париж като елемент на местните приходи, паралелно с разходни програми за чистота и управление на отпадъците.

Лондон: частен оператор и дългогодишни договори

В Лондон организационният модел зависи от района (borough). Един от най-показателните примери е Westminster – централна зона с огромен туристически и дневен поток. Там услугите (събиране, рециклиране, улично почистване) са възлагани на частен оператор (Veolia) и се управляват през многогодишни договори. Самият оператор посочва, че обслужва над 200 000 тона отпадъци годишно в района.
Финансирането е през бюджета на borough-а, който се пълни основно от местни данъци (council tax) и други приходи, а изпълнението е по договор с ясни KPI и санкции.

Копенхаген: такса, събирана с имотния данък + големи общински бюджети за „кръгова икономика“

Копенхаген използва модел, при който таксата за отпадъци се събира заедно с имотния данък. Публични материали за града описват схема с фиксирана цена за рециклируемите потоци и обемно-базирана такса за остатъчния отпадък. В същите материали се посочва и бюджет от порядъка на 900 млн. датски крони за дейности и планове в областта на отпадъците/ресурсите.

София: смесен модел и бюджет от над 300 млн. лв.

В София финансирането идва основно от такса „битови отпадъци“ (ТБО) по Закона за местните данъци и такси. За гражданите и жилищните имоти на предприятията базата традиционно е данъчната оценка, а за нежилищните имоти на юридически лица – отчетната стойност. Паралелно съществуват опции за бизнеса да избере начисляване според заявено количество/съдове и честота на извозване, както и възможност за пряко договаряне на услугата с регистрирани фирми при определени условия. В доклад към план-сметката за 2025 г. Столична община отчита, че към 30.09.2024 г. постъпленията от ТБО са 188,344 млн. лв. за текущата година плюс 41,742 млн. лв. недобори от минали години. Паралелно, в публични съобщения за 2025 г. се цитира общ бюджет за дейностите по сметосъбиране/сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 302,2 млн. лв. Организационно София работи със смесен модел на сметосъбиране. Част от дейностите се изпълняват от общински структури и предприятия (вкл. за третиране на отпадъци), а събирането и почистването по райони/зони в голяма степен се възлага на частни изпълнители чрез обществени поръчки. В момента София разширява смесения си модел, защото столичната управа не подновява договори с предишни концесионери по чистотата или удължава изтекли договори, като същевременно разширява дейността на общинското  предприятие СПТО (Столично предприятие за третиране на отпадъци), което чисти два столични района – Слатина и Подуяне.  Общинското „Софекострой“ пък сключи договор за чистене на „Люлин“, „Красна поляна“ и „Красно село“ до 2030 г., като получи заем от 9 млн. лв. от общината за закупуване на техника.  А в район „Изгрев“ местната администрация действа сама със своя техника и с подкрепа на Столична община.

От 1 януари 2026 г. в България е заложен преход към принципа „замърсителят плаща“ при формирането на таксата за отпадъци – идеята е тя да се обвърже с реално генерираното количество, а не само със стойността на имота. На практика обаче ще видим поредното отлагане или търсене на преходен режим.