Успехът като умение да даваш

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global

БОРЯНА КИРИЛОВА 

Винаги ми е било малко трудно да дефинирам какво значи успешен човек. Ако стоим в клишето и ако на първо четене трябва да изброя някакви определения, които ми хрумват, Боряна Кирилова е ключов комуникационен експерт в Българския дарителски форум с 18 години отдаденост на гражданския сектор. Тя е движеща сила зад програмата „Научи се да даряваш“, както и силен застъпник за каузи с устойчив ефект. Вярва в силата на добрите истории, които вдъхновяват и свързват хората. Преди работата си в Българския дарителски форум е била журналист във вестник „Капитал“ и в Българското национално радио, както и автор на свободна практика в редица други издания.без да съм убедена, че аз лично бих застанала зад всяко едно от тях, те са: професионално реализиран, със стабилна връзка в личния живот, с приятелски кръг от смислени хора, с престижна и сравнително добре платена работа, позитивен, емпатичен и свързан със света...

Аз лично обаче особено много се свързвам с последните две условия за успешност в този импровизиран списък, а именно – да си емпатичен и склонен да излезеш извън своя свят – с мисли, думи, действия.

Тук е мястото да кажа, че от години работя в гражданска организация, Българския дарителски форум, която развива дарителството в страната – както като култура и нагласи, така и като механизми, създаване на партньорства, застъпничество. Предимството на тази работа, наред с много други, са срещите с хората. Хора, които често бих определила като успешни – работят интересна работа, вземат важни решения, влияят на другите, променят. Общото между тях поне за мен е, че успехът им, наред с безспорните лични и професионални качества, е свързан с умението и нагласата да дават, свързани са с останалите през щедростта в различни измерения.

Три истории

Да стигнеш до върха... в количка

През 2017 година Гергана Дойчинова, инженер-химик, убеден доброволец и мечтател, създава фондация „Ела и Ти“. Чрез нея иска да помогне на хора в инвалидни колички да стигат до труднодостъпни места и да изживеят щастието, възможно за здравите – да покориш връх, да влезеш в пещера, да видиш залеза над язовир... Осем години след началото на тази на пръв поглед смела идея, особено за България, Гергана с помощта на приятели доброволци успява да помогне на много хора с увреждания да стигнат до планински върхове, да летят с парапланер, да преминават по въжен тролей над водопади, да участват в планински бягания с носилка. „Такава чиста радост и щастие има в това“, сподели ми Гергана в един разговор преди година - и тази радост е не само за хората на колички, а и за доброволците, които им помагат да стигнат до немислими доскоро места.“

От септември 2025 г. екипът се впуска в ново, градско приключение – „Заедно в града“. Идеята е хората с тежки двигателни увреждания да имат подкрепа от доброволци и в градска среда, за ежедневни дейности като посещение при лекар, маршрут с градския транспорт и т.н. Дотук фондацията е помогнала на над 150 души и работи с повече от 500 доброволци, избрали тази кауза.

Да инвестираш в нечий потенциал

„Всяка грешка е незаменим урок и неизбежна стъпка към успеха. Важното е да не се обезкуражаваш и да не спираш да опитваш. Това ти гарантира, че без значение колко несполуки си преминал, не си се провалил, защото продължаваш да мечтаеш и да се бориш.“

Така разсъждава Александра. Тя е на 19 години, от София. За нея се грижи по-голямата и`  сестра. Историята на Александра достигна до нас през фондация „Благотворител“ и програмата „Постигам по-висок успех“ – инициатива, която помага на младежи без родители с месечни стипендии и менторска подкрепа, така че да продължат успешно образованието си в гимназия или във висши училища в страната.

В тази история, наред с подкрепата от фондацията, ключов се оказва още един екип. В „Грант Торнтон България“ работят хора, които не просто правят бизнес, но имат рефлекса и сетивата да подкрепят каузи осмислено, намясто и с решения, отвъд парите. По време на благотворително събитие, впечатлени от работата на фондацията и това как тя променя живота на уязвими деца, Марий Апостолов и Марк Апостолов, съдружници в бизнеса, решават да подкрепят със стипендии три момичета, живеещи без родители, и отличници в своите специалности, свързани със счетоводство и финанси. Те не просто дават пари, а започват да общуват с децата. След множество срещи и разговори с тях обаче осъзнават, че много по-сериозната помощ идва отвъд материалната подкрепа – с доверието и инвестицията в професионалното развитие и умения на самите младежи. Така наред със стипендията те предлагат и възможност за кариерно развитие. Сега Александра и Гергана, бивши стипендианти на фондацията, вече са служители в компанията. Съчетават работата с обучение в университет и могат да продължат живота си самостоятелно и достойно. Димитър и Ивета, също стипендианти на програмата „Постигам по-висок успех“, получават шанс да бъдат подкрепени със стабилна годишна стипендия, кариерно консултиране и платен стаж във филиала на компанията във Варна. Младежите вече имат най-ценния подарък – доверието на хора, които вярват в техните качества и ги подкрепят. 

Да не очакваш аплодисменти в щедростта

Наскоро моя колежка се върна от премиера на документалния филм "Кабаиванска: Сезон XXI век", посветен на творчеството на Райна Кабаиванска и специално на работата ѝ с Международния майсторски клас за млади оперни изпълнители, който тя заедно с Нов български университет прави близо 25 години, за да открива и обучава млади оперни таланти. Беше много впечатлена от личната си среща с примата, от енергията, харизматичността, топлотата. Сред целия вихър от емоции обаче сякаш едно изречение специално я беше докоснало: „Не си ли правил добро, живял си безсмислено“, споделила Кабаиванска в кратката им лична среща сред прожекцията.

През миналата година в рамките на конкурса ни „Корпоративен дарител“ БДФ даде награда за личност със специален принос за развитие на дарителството именно на Райна Кабаиванска и тогава аз научих неща, които не съм знаела за нея – наред с изявите на най-големите оперни сцени, партньорствата с велики изпълнители, безбройните професионални успехи тя се оказва общественик в истинския смисъл на тази дума. Още 2002 г. с лично нейно дарение е основан Благотворителен фонд към Нов български университет и като продължение на дарителската ѝ дейност в България, започнала след падането на Берлинската стена. Тогава по предложение на поетесата Блага Димитрова тя създава фондация за подпомагане на талантливи деца, изоставени в домове. През годините фондът в НБУ привлича много личности и организации да дарят за голямата кауза на Райна Кабаиванска – откриване на млади оперни таланти, които да съхранят традицията на италианското белканто. И днес, вече на 90, тя има препълнена работна програма, води световния си майсторски клас в НБУ, преподава в няколко италиански консерватории, подготвя оперни спектакли и концерти за младите артисти от своята школа в България и по света, приема в дома си звезди от световната оперна сцена за прецизиране на певческа техника. Макар тази дарителска дейност да стои дискретно в биографията и` ѝ, тя е същностна част от кариерата и живота и` .

В свят, в който често измерваме успеха с индивидуални резултати – титли, признания, постижения, материално благополучие, – тези три истории ни напомнят, че успехът е най-ценен, когато е споделен. Да дадеш шанс, да подкрепиш нечия мечта, да отвориш врата, която сам си успял да преминеш – това не просто променя живота на другите, а придава смисъл на собствения ни живот.

Често, това напомням и на себе си, сме склонни да мислим за дарителството като за средство за решаване на проблем, за преодоляване на трудност, в отговор на нечия болка. То обаче, в най-широкия му смисъл, е нагласа, култура, начин на мислене и живеене. Да дариш време, внимание, доверие, знание, възможност – това са жестове, които отварят  хоризонти, създават свързаност, изграждат общности. И дават усещане за радост и смисъл, защото тогава успехът остава не самотно постижение, а част от нещо по-голямо и значимо. Нашата малка следа в света.