Навици ли? Не, просто всекидневие

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global
 
МАКСИМ БЕХАР

ДОСТА ВРЕМЕ ИЗКАРАХ в бизнеса, вече над 30 години. През това време някои се отказаха още в първите години, други след първите десетина, някои продължиха и не минаваше и седмица,Максим Бехар е световно признат PR експерт, български бизнесмен, журналист, дипломат и възпитаник на Harvard Kennedy School. Основател и главен изпълнителен директор на PR компанията M3 Communications Group, Inc., партньор на водещата световна PR компания – Hill & Knowlton. Бивш президент на световната PR организация (ICCO) и настоящ президент на Асоциацията на Световния комуникационен форум със седалище в Давос, Швейцария. Единственият източноевропеец, вписан в световната PR Зала на славата в Лондон, и също така е отличен с много титли, сред които „Най-добрият PR специалист в Европа“ за 2020 г. и 2022 г. от PR Week, „Глобален изпълнителен директор на годината“ от The International Stevie Awards. Автор е на бестселъра „Световната PR революция“, който е класиран сред 100-те най-добри PR книги на всички времена от Book Authority, с рекордни продажби сред новите PR книги в Amazon. без да прозвучат оплаквания и мрънкания – я от бизнес средата, а от политиците или пък от конкуренцията.

През всички тези години разчитах на няколко важни елемента и всеки ден се опитвах да ги балансирам по-най-добрия начин така, че те да се движат в пълен синхрон.

Понякога успявах, друг път – не. На първо място, разбира се, това е ЕКИПЪТ. Работя с хора изключителни професионалисти, всеотдайни и доста уверени в това, което всички ние правим. Разбира се, през годините той се променяше, идваха колеги с едни – вероятно нереални – очаквания, после се разделяхме, а компанията продължаваше още по-мотивирано и още по-уверено напред. Вътрешно се съпротивлявах по време на ковидната криза, защото дистанционната работа не ми позволяваше да правя екипи, съпротивлявам се и досега, когато кандидат за работа ми постави условие, че предпочита да бъде home-office. И това е не защото смятам, че някой вкъщи може да работи по-малко продуктивно или недостатъчно креативно, а просто защото нямам концепция как онлайн мога да го приобщя в екипа. И вероятно такава концепция въобще не съществува.

Веднага след това се нарежда качество, което наричам ПРОАКТИВНОСТ. И то обединява в себе си доста други качества, като дори креативност, сплотеност на екипа, инициативност, перфектна комуникация с клиента… За мен обаче това е главно непрестанното търсене на нови и още по-интересни проекти и предизвикателства, постоянното постигане на нови успехи и изкачване на нови върхове. В този процес често се случват доста драматични грешки, но с годините на опит те стават все по-малко.

И третият, много важен фактор за мен, това са НАВИЦИТЕ. Може да ви звучи леко архаично, но за мен това е събирателно от страшно много елементи, като например правила и закони в бизнеса, основни понятия как и какво да направиш, защо го правиш, как комуникираш с екипа си, как правиш екипи дори…

Имам много обикновени и даже скучни и монотонни навици.

Ставам в 7 часа и една минута. Защото искам да съм първи. И най-добър – във всичко. Невинаги ми се получава, но го искам. Още от сутринта. От седем часа и една минута. После пия кафе, разсънвам се с мейлите, пристигнали през нощта, винаги, абсолютно винаги прочитам по една нова статия за моя си бизнес, предимно в платформата Medium, после преминавам през всички социални медии. Не закусвам, защото нямам време, вземам дълъг душ, там, насаме в банята, през главата ми преминава цялата ми програма за деня, мятам се на малкото си електрическо „смартче“ и с удоволствие, не с вълнение… със страст се понасям към офиса. По пътя вече в главата ми си подреждам нещата, с кого ще се срещна, кого ще похваля, с кого за какво ще говоря…

Пълна скука – нали. Всеки ден едно и също! Но само на пръв поглед. Едно и също е, но всъщност е суперразлично.

Ето защо…

Винаги съм си мислел, че ние, хората в бизнеса, не съм сигурен, че трябва да имаме навици!

Те като че ли ни успиват, карат ни да си стоим в нашата зона на комфорт и – често пъти – могат да ни попречат на развитието. А днес всички караме „велосипедите“!

Спрем ли да въртим – падаме. И докато „въртя педалите“ всеки ден, несъзнателно обединявам навиците си в закони, в постулати, в дефиниции, както искате ги наречете.

Ето най-важните седем от тях.

1. Стратегически в живота. Винаги спазвай правилото на „трите С“ – Speed, Simplicity, Self Confidence! За мен това сега е най-важното правило.

Измислих го някъде в началото на 2000-ата, тъкмо бяхме прескочили първата в посткомунистическа България истинска икономическа криза, тъкмо бяха написал знаменателната си книга „111 важни правила за живота“, която първо „излезе“ във Facebook с по едно правило всеки ден, а когато бе отпечатана в книжно тяло, бе изкупена изцяло за няколко дни. В нея първото правило бе: „И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение“.

Исках да стимулирам хората на бизнеса за вземат бързи и адекватни решения, но дори и да грешат, да решават, и после, ако трябва, да се коригират. Оттам дойде и първото S – speed. За мен наистина скоростта сега, във времето на светкавичните комуникации, на AI и безумната надпревара за успех скоростта на вземането на решения, на реакция за каквото и да е, е най-важната предпоставка за развитие напред. Втората част – simplicity – е доста ясна, трябва да направим живота си по-простичък, да изведем на преден план нашите приоритети, да се съсредоточим върху важните неща, да ги направим, и едва след това да се насочим към второстепенните. И накрая – self-confidence! Не познавам успял мениджър, който да е направил нещо, без да има самочувствие, че ще го свърши, че ще преодолее всички трудности и ще излезе победител.

2. Оперативно в бизнеса. Тук вече е правилото на „трите П“ – Прецизност, Почтеност, Проактивност.

Няма как да не сме прецизни до всяка секунда, до всяка дума, да не внимаваме във всяка запетая, дори и да не предвиждаме какво може да се случи с клиентския проект с всяко едно наше действие. За почтеността едва ли има нужда въобще да споменавам – само преди месец издадох последната си книга в съавторство с моята финландска колежка Кристина Форсгард, в която надълго и нашироко заедно с петдесетина топ световни лидери в областта на комуникациите разсъждаваме в дълбочина как етиката в ерата на AI и на фалшивите новини трябва да бъде на първо място в бизнеса. И никога никой не трябва да отнема това място и за в бъдеще. И накрая в този „навик“ – проактивността или съвкупността от креативност, изпреварване на времето и визия.

3. Слушай, за да разбереш, не за да отговориш. Влез в обувките на твоя събеседник, разбирай го, постави се на негово място, влез в темата, премисли внимателно и едва тогава бъди готов с отговора си. Това е и един от най-сериозните проблеми в съвременните комуникации – често слушаме хората край нас, без да вникваме в това, което ни говорят, без да наблюдаваме жестове, мимики, сила на гласа… само защото ние предварително си имаме готовия отговор или реплика, и това всъщност обезсмисля целия разговор.

4. Учи се не от грешките си, учи се винаги от успехите си – само така можеш да постигнеш все повече и повече, да надграждаш успехите. Знам как винаги казваме, че се учим от грешките си, че всъщност няма грешки, а само уроци и какво ли не още. Не знам какво е да се учиш от грешките си, сгрешил си, какво повече, трябва да си пълен аматьор или просто глупак, за да я повториш. Виж, ученето от успехите е вече изкуство, истинско бизнес изкуство. Да можеш да анализираш успеха, да разбереш в детайли как си стигнал до него, да набележиш точен план как да постигнеш следващия успех. Това вече е истински урок! Често обичам да сравнявам успеха с изкачването на един връх… потиш се, мъчиш се, имаш цел… и като го изкачиш, нима гледаш надолу. Там няма какво да видиш, вече си бил. Затова винаги гледам нагоре, към следващия връх, но си вземам уроците от изкачването на предишния. 

5. Живей с чувството, че не продаваме услуги, не продаваме стоки, не продаваме брандове… продаваме доверие! Сега това е най-ценната стока и без нея не можеш да направиш нищо, ама нищичко в бизнеса. Веднъж прекършено, доверието вече не може да ти донесе никакво развитие, още повече че ако го загубиш с един клиент, в годините на пълна прозрачност и светкавични комуникации вече всеки един бъдещ твой клиент ще знае, че с теб има проблем.

6. Спазвай принципа на едното изречение – винаги трябва нещо да научиш, дори и една дума да е! Този „навик“ придобих в течение на годините си и по време на хилядите ми срещи с какви ли не хора – президенти, премиери, крале, царе, световни учени и писатели, топ мениджъри и шоу звезди… Винаги и от всеки трябва да научиш нещо ценно. Преди няколко години на Световния форум в Давос, Швейцария, по време на интервю за една американска телевизия репортерката ми зададе общо взето скучния и казионен въпрос: „Какво очаквате от форума тази година?“. Без секунда колебание ѝ отговорих: „Едно изречение, само едно изречение!“. И на въпроса ѝ кое е то, пак отговорих веднага: „Не знам, очаквам да го чуя. Но ако си тръгна с него оттук, ще си е струвало времето и пътя…“. И това също е много важно – винаги да търсиш, да очакваш да запомниш нещо, една дума, едно изречение. Защото понякога, а дори и често… те могат да преобърнат бизнеса ти за една нощ към по-добро, да те изстрелят като ракета към следващия ти успех. Стига да умееш да го чуеш.

И накрая.

7. Успяват само тези, които си проправят пътя. Никога не тръгвай по вече направен път! Няма да те доведе до никъде. Важното е да знаеш откъде тръгваш и къде искаш да отидеш. Нищо повече! Другото вече е лесно – просто сам трябва да си направиш пътя. Твърде често разчитаме на вече направените проекти, на традициите, на статуквото и на чувството, че след като с нещо сме успели веднъж, то винаги ще успеем и с него. И това е огромна грешка. Всеки път трябва да проправяме нови пътища и само така ще обогатяваме познанията си в бизнеса, но и ще печелим нови проекти и нови клиенти.

… Това са моите няколко навика. С тях успявам, с тях живея, с тях запълвам всекидневието в офисите си, но и с тях се развивам. Всеки месец откривам по нещо ново и си задавам въпроса дали пък да не го включа към навиците си. И това също е навик – да надграждаш. Постоянно.