Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global.
ДАРИНА СТОЯНОВА
ПОПИТАХА МЕ кои са важните за лидера навици. Избрах да разкажа за три навика, които много ми помагат. Първият от тези три навика е да си задаваш въпросите, които никой друг не ти задава. Те са лесни въпроси, но ги наричаме „трудни“, защото понякога отговорът им е горчив.
Дарина Стоянова e бизнес лидер със значим принос през последните 30 години за навлизането и успеха в България на няколко големи международни компании, както и за установяването на отговорни практики в бизнес секторите, в които е работила. Тя е сред инициаторите и основателите на Асоциацията на детергентския бизнес в България, Асоциацията на храни и напитки в България, Съвета на жените в бизнеса в България. Член е на няколко български и европейски организации с важна обществена дейност, промотиращи отговорна, разнообразна и инклузивна бизнес среда. Създател е на инициативата „Училище за лидери: Вдъхнови (се)“, чиято мисия е да подпомага личностното развитие и кариерно насочване на ученици. Изпълнителен директор на „Престиж“ – една от водещите компании в хранително-вкусовата индустрия в България. Преди това е била генерален мениджър на „Хенкел Детергенти“ за България, Румъния, Молдова и Албания и президент на „Хенкел България“.Такива въпроси са:
– Имам ли правилните хора в екипа?
– Аз добър лидер ли съм на моя екип? Какво правя добре и какво – не?
– Каква е моята визия, накъде водя екипа си? Хората ми разбират ли тази визия? Тя има ли смисъл за тях?
– Иновативни ли сме? Подготвени ли сме за бъдещето? По-добри ли сме от нашите конкуренти?
– Каква е културата в екипа ми?
– Какви са отношенията на лидерите в екипа ми? Сътрудничат ли си? Консултират ли се един с друг? Помагат ли си? Или има силози между отделите до степен, че едните не знаят какво правят другите?
И други подобни „трудни“ въпроси.
Колкото по-често си задаваме тези въпроси, толкова по-добри лидери ще ставаме. Това е въпрос на навик.
Вторият навик е навикът да бъдеш вдъхновен.
Мое мото е „Вдъхнови себе си – вдъхнови другите!“ Използвам го вече 10 години като девиз на дискусионния клуб за деца, който правя – „Училище за лидери“. Искрено вярвам, че няма как един лидер да бъде вдъхновение за други хора, ако самият той не може да се вдъхновява.
Как да развием навика си за вдъхновение? Какво да правим, ако имаме чувството, че ни липсва вдъхновение?
Има неща, които помагат да се вдъхновим:
– Вдъхновението не идва, докато отговаряме на имейли. И не ни удря като светкавица. Направи първата крачка. Започни да правиш нещо различно, промени нещо в поведението си. Това ще те накара да мислиш и чувстваш по различен начин.
– Създай си нови, свежи преживявания. Потърси полезна информация, която може да ти донесе някакво ново прозрение. Прочети книга. Запиши се на някой курс. Включи се в конференция. Отиди на екскурзия.
– Срещай се с нови хора. Търси хора, които са различни от теб, и хора, които правят нещо много по-добре от теб.
– Намали опциите си. Понякога разсъждаваме между прекалено много опции и ни липсва мотивация, защото не сме сигурни какво да започнем да правим.
„Вярвам, че няма как един лидер да бъде вдъхновение за други хора, ако самият той не може да се вдъхновява.“
Третият навик е вероятно най-важният: навикът да живееш и правиш избори според своята лична мисия.
Разбира се, преди всичко трябва да си формулирал своята лична мисия.
Моята лична мисия ми дава яснота и усещане за смисъл. Казва коя съм, как ще живея и какво ще постигна. Кара ме да живея според ценностите, които са важни за мен.
