Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business GlobalНавикът да даваш най-доброто от себе сиМоже да си професионалист в една сфера и да работиш с професионална отдаденост в друга, но не като хоби, а като второ призвание. Може да си отдаден като за хоби в професионалната си работа и да я вършиш с пълна отдаденост и перфекционизъм. И в двата случая получаваш удовлетворение, на което „моногамните“ професионалисти могат да завиждат. Станислав Минчев е ИТ мениджър, но като доброволец е почти професионален пожарникар. Както казва Марк Аврелий, мъдрият човек прави само това, което е негова работа, и постоянно обмисля какво му е отредил светът – давайки най-доброто от себе си и вярвайки, че всичко е за добро. Дървета, високи колкото къщи, горят с бурни пламъци и огънят ги прави два пъти по-високи. Човешки фигури тичат в дима, а вятърът разнася пушека от овъглената трева. „Евакуирайте се! Бягайте!“, крещи някой. Видеото от скорошния горски пожар край брезнишкото с. Горни Романци е страховита гледка дори когато Станислав Минчев го показва на дисплея на телефона си.
Огънят се смята за една от най-големите придобивки на човечеството. В древногръцката митология титанът Прометей е осъден на жестоки мъки от гръмовержеца Зевс, защото е дал огъня на хората. Но покрай горещото и сухо време огънят става бедствие в планините и цяло лято пожарникарите гасят пламналите гори. Заедно с тях на фронтовата линия са доброволци като Станислав Минчев. Той е собственик и мениджър на ИТ фирмата „Адвауъркс“, но съчетава работата там с гасене на горски пожари. Последните 5 лета е участвал в потушаването на всички най-тежки горски пожари в Югозападна България. А те не са никак малко и обикновено са на високи, труднодостъпни места. В края на юли санданското село Плоски беше евакуирано след продължаващи десетки дни пожари в Пирин, които стигнаха до къщите. В Рила над симитлийското село Горно Осеново в края на август се разгоря масивен пожар, който продължи 20 дни.
През този сезон Станислав Минчев е участвал в гасенето на 20 пожара. И въпреки че, когато разговаряхме с него, лятото беше към края си, горските пожари не стихват. На 21 септември се е върнал от Горни Романци. „Много гаден, отвратителен пожар, зверски вятър, всичко край нас гори. Докато гасихме, се разпали зад нас и се наложи да се евакуираме – разказва той. – Изгоряха ни водните линии, инструменти, но хората се спасиха.“
Подготовката е задължителнаПървият му голям пожар е през август 2021 г., на Мусаленска пътека в Рила, където отива самостоятелно. В момента е част от екипа за София 343 – Специализиран екип за борба с горски пожари. Той и колегите му работят рамо до рамо с екипите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН) на първа линия.
„В Германия и Австрия 98 – 99% от пожарната е доброволна. Само в големите градове с над 100 хил. души има професионална пожарна“, казва Станислав Минчев. В САЩ също има доброволна пожарна, но горската е 2 типа – Клас 1 и Клас 2. Пожарникарите от Клас 2 работят в тила, а тези от Клас 1 – по фронта на пожара.
Станислав Минчев е убеден, че подготовката, която получава човек, е много важна и затова в България е трудно да се допусне спонтанен доброволец да работи на фронта на по-сериозен пожар. И да желае да помогне – ако няма знанията, може да пострада.
Гасенето на горски пожари е същинска наука – екипите на първа линия трябва да имат представа от топография, метеорология, да са запознати с типа на растителността, която гори, гъстотата на гората и множество други параметри, от които зависи развитието и разпространението на пожара.
На пръв поглед гасенето на горски пожар да изглежда като нещо елементарно, но една рязка смяна на посоката на вятъра може да промени цялостно обстановката за секунди и екипите на първа линия да бъдат поставени под сериозен риск.
Няма лек пожар„Всичко това прави всеки огън различен – топографията, горивният материал, тежест на горивния материал, колко гора има около нас и каква, разпределението на горивния материал по етажите на гората – можеш да предвидиш дали пожарът може да стане върхов в зависимост от вятъра, типа на терена, интензитета на огъня“, казва Станислав Минчев.
Съответно при различните пожари има и различни модели на гасене. Има индиректна и директна атака, понякога се гаси с вода, друг път „огън срещу огън“, правят се минерализовани ивици, използва се помощ от летателна техника.
Но има и пожари, които се разпростират бурно на много голям периметър и голяма площ като в Пирин, където, когато горенето стане върхово, а температурата на огъня е толкова висока, че дори вертолет, ако хвърли около 1,5 т вода върху огъня, тя се изпарява по пътя към огъня и дори не стига до основата му.
За екипите на терен няма лек пожар, всички са тежки по свой начин. „При село Плоски бяха пуснати сирените за евакуация. Тези като при война. Полицията евакуираше хората, а ние заедно с пожарникарите застанахме между настъпващия огън и селото. Направихме бърза организация и булдозерът се спусна по склона на селото и започна да прави просека. Разпределихме екипите и срещнахме огъня фронтално. Усещането да виждаш как настъпва към теб и знаеш, че след секунди ще трябва да рискувате всичко, за да запазите селото, е нещо, което се помни до живот“, разказва Станислав Минчев.
„Гасенето на пожари не е на 8-часов работен ден. Там не става 17:30 или 18:00 и да си тръгнеш. Работи се, докато има работа, а ако не – при стъмване екипите слизат от планината и на другия ден между 4 и 5 сутринта започват плановете за новия ден в борбата срещу огъня“, разказва Станислав Минчев. Преди началото на пожарния ден се разменят телефони с командированите хора, за да може да комуникират помежду си, и около 6:30 – 7:00 започва борбата за локализиране и потушаване.
Но невинаги има мобилна връзка. „Много пъти работим там, където човешки крак не стъпва. В Рила пожарът над Горно Осеново е в девствена гора в националния парк, хора не ходят там обикновено, само животни“, споделя той.
„Единия ден на Плоски работихме малко над 23 часа, като само на два пъти спряхме да хапнем от храната, която ни бяха докарали в щаба. Цялата ми смяна беше 28 часа плътно. Накрая, като спасихме селото, имаше хора, които буквално лягаха на земята от умора и заспиваха“, разказва Станислав.
А пожарите зачестяват заедно с по-продължителните периоди на високи температури и засушаването, което е факт през последните години. Например през лятото на 2024 г. Станислав Минчев е „имал“ 5 или 6 по-сериозни пожара. Но тази година първите по-леки горски пожари започват от началото на юни, в края на месеца е и първият по-сериозен. А за тази година вече е участвал в гасенето на 20. Средно по около един пожар на четири дни.
Професията е призваниеСлед завършване на средното си образование Станислав Минчев заминава да учи като много други млади хора в чужбина с цел да се устрои там и да заживее. Но след година и половина в Шотландия взема решението, че „камъкът си тежи на мястото“, и се връща в България, където следва мечтата си да развие своя ИТ компания.
И в момента, вече години на пазара, AdvaWorx е един от лидерите и еталон за качество при разработка на уеб базирани проекти.
AdvaWorx се занимава основно с разработването на сайтове и системи от най-различно естество, корпоративен брандинг и дигитален маркетинг. Нейно дело е и сайтът на инициативата ХОРА НА БЪДЕЩЕТО на списание BGLOBAL.
„Трудно е да се съчетава бизнесът с гасенето на пожари, но се случва. Налага се да съумееш да жонглираш добре между пожарите и останалия живот“, казва Станислав Минчев.
За горските пожари казва: „Усетих, че всичко това е мое призвание, и да чукна на дърво, ми се получава, жив съм, здрав съм, работя качествено на терен“, казва той. Той смята, че понякога човек открива нещо, което му е дар от Господ.
В същото време, за да може да гаси успешно пожари, човек трябва да предвижда събитията, да има предположение какво може да направи огънят и през цялото време внимателно да следи ситуацията.
А това става чрез много теория и практика. „Виждам, че при мен това се получава, и го усещам като втора професия. Усещам като дълг, че трябва да отида. Не го правя за пари“, казва Станислав Минчев.
Но смята, че държавата трябва да погледне по-сериозно на проблема с горските пожари, както и на доброволците, които помагат на първа линия. Той дава за пример, че в Гърция има щатни горски пожарникари, които работят само от юни до края на септември. Има много какво да се направи, за да се подобри системата.
Техниката също не е достатъчна. „Има места, където няма какво да направиш без машини. Има моменти, когато трябва тежка авиация – големи самолети, които да хвърлят тонове вода, тежка техника, за да прави просеките“, казва Станислав Минчев.
При нас се използват вертолети, които също са недостатъчно на брой, но когато огънят е голям, се вдига т.нар. конвекционен стълб и ако вертолетът влезе в него, средата е с много ниско наличие на кислород, машината не може да работи и пада.
Така през юли 2003 г. при гасене на пожар край Разлог пада военен вертолет „Ми-17“ и загиват трима военни и един пожарникар от Благоевград.
Станислав Минчев се радва, че не е получавал сериозни наранявания, но показва белези от изгаряне по ръцете си и разказва, че най-често е да се надишат с дим по фронта на огъня.
Той е щастлив, че през тази година, въпреки изключително опасния сезон с най-много и големи пожари, никой не е загубил живота си или не е получил тежки наранявания.
А на въпроса докога ще гаси пожари, отговаря категорично: „Бих го правил, докато мога“.
Станислав Минчев е част от екипа за София 343 – Специализиран екип за борба с горски пожари. Той и колегите му работят рамо до рамо с екипите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН) на първа линия.
Гасенето на горски пожари е същинска наука – екипите на първа линия трябва да имат представа от топография, метеорология, да са запознати с типа на растителността, която гори, гъстотата на гората и множество други параметри, от които зависи развитието и разпространението на пожара..jpg)
Пожарите зачестяват заедно с по-продължителните периоди на високи температури и засушаването, което е факт през последните години. Например през лятото на 2024 г. Станислав Минчев е „имал“ 5 или 6 по-сериозни пожара. Но тази година първите по-леки горски пожари започват от началото на юни, в края на месеца е и първият по-сериозен. А за тази година вече е участвал в гасенето на 20. Средно по около един пожар на четири дни. 
