Даването като корпоративен навик

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global.

Фирмите работят по правила и закони и като цяло функционират в среда на специфични регулации. И ако спазват изискванията в рамките на тази система и носят печалба на акционерите, те са успешни като юридически лица. Но истинските лидери, компаниите, които оставят трайна следа, които водят пътя напред в своите сектори, правят много повече от предписаното. Тези доброволни усилия, насочени към обществото, можем да наречем навици на успеха в корпоративния свят. 

Редовните читатели на BGlobal знаят за какво става дума, защото използваме всеки случай, за да покажем поредната добра практика на българския отговорен бизнес. Проявлението им може да бъде различно, а една от най-разпространените форми е дофинансиране на нуждите на местните власти, където компанията работи. Дали подобряване на инфраструктура, или помощ за местната болница, спонсорство на спортни клубове или културни прояви – става дума за партньорство, при което всяка година общината предоставя списък със своите непосредствени нужди, които фирмата финансира. В повечето случаи това се случва след предварително обсъждане между двете страни. Тази форма на внимание към обществото се практикува от компании от всякакъв мащаб. 

Друга проява на грижа за обществото са инвестициите в образователната система. Дуалната форма на обучение например свързва пряко теорията с практиката и е сред най-удачните експерименти в системата на средното образование от години. Компаниите финансират материалната база на професионалните училища, където се обучават бъдещите им кадри, осигуряват и методическа подкрепа в процеса на обучение. И това е извън законовите им ангажименти да приемат ученици на работа в последните две години от средното им образование, да им плащат и да отделят от собствените си човешки ресурси за ментори на младежите. Такива партньорства има вече десетки в страната и обратната връзка от всички страни е отлична. Традиция е големите компании да инвестират и във висшето образование чрез платени стажове и стипендиантски програми, които доближават студентите до идеалната среда на обучение в реални условия. А примерите на фирми, които финансират местните училища за ремонти, помагала и техника, са безброй. 

Ангажирането с каузи

е друга отличителна черта на успешните компании. Това заема значителна част от дарителските стратегии на фирмите и нерядко е свързано с увличане на трети страни. Което означава, че освен прякото участие на съответната компания има и усилие за привличане на допълнителни средства за каузата. Напоследък все повече производители пускат на пазара продукти, част от печалбата от които е предназначена за дадена кауза. Някои се фокусират в здравни теми като превенция на различни заболявания. Други предпочитат опазване на околната среда, трети подкрепят млади таланти, има инициативи за киберсигурност, за безопасност на движението и т.н. Най-отдадените фирми правят фондации, с които подкрепят различни каузи, като по този начин декларират, че ангажиментът им е дългосрочен. 

Може би най-старият начин фирмите да връщат към обществото е доброволчеството. Това са тези актове на взаимопомощ, които най-често изкристализират по време на бедствия и кризи. Почти няма случай на наводнение или пожар, в който да не се отзове незабавно местен предприемач с хора и техника.  През последните години много компании започнаха да култивират вътрешнофирмено доброволчество, като отделят от платените часове на своите служители за инициативи, свързани с опазване на околната среда. Най-често става въпрос за засаждане на дървета или почистване на пространства и природни забележителности. Компаниите, които насърчават доброволчеството в своите редици, стават все повече и това разбираемо се харесва на местните хора. В някои по-малки населени места пък местните компании са единствената възможност за снегопочистване и превоз на хора. 

Кокошката или яйцето

Факт е, че компаниите, които имат най-развити програми за подкрепа на обществото, са и най-успешните. Въпросът е дали са успешни, защото връщат част приходите си към него, или дават, защото са успешни. От десетките ми часове разговори с родните корпоративни лидери оставам с впечатлението, че има представители и на двата типа, но значително преобладават първите. Те са превърнали този процес в част от своето ДНК и следват това си убеждение и в добри, и в лоши години. При тях връщането към обществото действително може да се определи като навик, както при хората. Както ние си мием зъбите всяка сутрин и вечер, независмо колко закъсняваме или сме уморени, така и те се придържат към своите практики за даряване независимо дали печалбата е намаляла. И както при хората придържането към този навик се отплаща. 

На първо място, компаниите, които подкрепят местните общности, изграждат по-силна и положителна марка. Това води до по-голяма лоялност от клиенти, които предпочитат да купуват от „добри“ компании. Те постигат и повишена мотивация и ангажираност на служителите. Хората искат да се чувстват горди от работата си. Когато видят, че работодателят им има положително въздействие, тяхната мотивация и лоялност нарастват. Това помага за привличането и задържането на таланти, което е изключително важно на този пазар на труда. 

Има и преки ползи за компаниите, защото, инвестирайки в образованието, инфраструктурата и културата на общността, те всъщност инвестират в бъдещия си пазар и в бъдещата си работна ръка. Например подпомагането на местните училища създава по-добре образовани бъдещи служители. Да не говорим, че в някои случаи добрите отношения с общността могат да помогнат за разрешаване на конфликти, получаване на подкрепа за разширяване или нови проекти и дори да предпазят от регулаторни проблеми. 

Не на последно място, връщането на обществото дава и известно конкурентно предимство. Тази практика се превръща във фактор, който отличава компанията от конкурентите и`ѝ. Това е особено важно за младите потребители (като милениалите и поколението Z), които все повече ценят социалната отговорност на бизнеса. 

Проучване на Harvard Business Review отпреди няколко години показва положителна корелация между корпоративната социална отговорност и финансовата производителност. Компаниите със силни КСО практики често имат по-добри финансови резултати и по-висока стойност за акционерите в дългосрочен план.

В крайна сметка връщането към обществото не е просто „добро дело“, а интелигентна бизнес стратегия, която изгражда по-здравословна и устойчива бизнес екосистема. Успехът обаче не идва от даването само по себе си. То трябва да бъде автентично, добре интегрирано в бизнес модела и в съчетание с качествени продукти и услуги. В днешния свят, където потребителите и служителите са все по-взискателни, социалната отговорност вече не е просто опция, а необходимо условие за дългосрочен успех. Затова е важно компаниите да го превърнат в навик, ако искат да просперират.