Успехът не е навик – не го превръщайте в такъв

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global.

Какво означава качествен живот, г-жо Кардашева, и каква е ролята на навиците за постигането му? Може ли да говорим за качествени и некачествени навици?

Когато хората използват термините „качествен живот“ или „качество на живота“, те най-често изразяват субективното измерение на нивото на своето благополучие, благосъстояние или удовлетвореност, което са постигнали или към което се стремят. Независимо че повечето хора възприемат и измерват качеството на живота си със своя жизнен и особено с финансовия си стандарт, комплексността на понятието „качествен живот“ е неоспорима.Д-р Антонина Кардашева е управляващ директор на консултантската компания Smart Strategies. Доктор на психологическите науки, психолог и терапевт, дипломиран лайф- и бизнес коуч. Тя е основател и изпълнителен директор на Фондацията за развитие на емоционалната интелигентност (ЕИ), координатор за България на Световното общество по ЕИ, САЩ. Съавтор е на първия български метод ECAS за изследване на емоционалната интелигентност.Оценката за това понятие се формира от много променливи и разнообразни критерии от физическо, психологическо и социално естество. Емоционално-психическото здраве се отразява на физическото здраве, а то има рефлексия върху физическия комфорт, режима на хранене и физическа активност, предпазването от болки и заболявания, качеството на съня, външния вид. Ефектите от тази системна комплексност и верижна реактивност предопределят социалното и професионалното ни благополучие. 

Качеството на живота зависи и от потребността от сигурност, социални контакти, поддържането на дългосрочни и здравословни отношения, възможности за личностно развитие, ниво на образование, среда и национална култура, както и удовлетворяващо свободно време. Всичко това има отношение към личностните ценности и нагласи, нивото на потребности и очаквания, емоционалния капацитет и мисловните модели на всеки от нас. 

Навиците имат отношение към различното качество на живота. Както Джеймс Клиър ги определя в бестселъра си „Анатомия на навиците“, те са „… редовно упражняване на едни и същи движения, автоматични реакции спрямо специфична ситуация“. 

Навикът е поведение, първоначално осъзнато при формирането си и впоследствие станало неосъзнато, което изразява заучени асоциации между определена ситуация и нашите реакции на тази ситуация. Навикът се използва за постигане на определен резултат и удовлетворяване на чувството на сигурност, за постигане на удоволствие от задоволена потребност. Той е свързан и с усещането за предсказуемост или контрол върху конкретно поведение, което осигурява желания резултат. Автоматизирането на процеса ситуация – асоциация – реакция изключва мисленето и пропуска момента на вземане на решение.

Може да се използват различни определения за навиците: качествени – некачествени, здравословни – нездравословни, развиващи личността – саботиращи личността, реактивни – регулативни, свързани с емоционалните процеси. Аз лично предпочитам класификацията здравословни – нездравословни, които имат отношение към цялостната психосоциална ориентация на личността.

Кога субективните потребности се трансформират в навици и как да различим кои от тях са от полза на стремежа ни да живеем успешен и балансиран живот и кои вредят?

Субективните потребности се превръщат в навик, когато процесът на задоволяването им се автоматизира, за да се постигне удоволствие и се намали критичността към личния избор. Има хора, които по навик са свикнали постоянно да са ангажирани с работа, без да е необходимо в дадена ситуация. Този навик води до бърнаут. В основата му може да се открие самосаботажната фраза „Трябва да съм зает, за да съм зает“. Тя описва проблемен начин на мислене, при който човек чувства нуждата да бъде постоянно ангажиран с дейности независимо от тяхната продуктивност или цел, за да се чувства ценен или успешен. Има и друга група хора, които постоянно изпитват страх да не изпуснат контрола върху ситуацията; или тревожни хора, които търсят логика в несъществуващата опасност.

Добре е да дефинираме за себе си какво е моето разбиране за качество на живот и да посочим всички компоненти, които имат отношение към тази дефиниция. Да осъзнаем кога нашият вътрешен автопилот се е задействал и защо. Добре е да разберем какви са ефектите от подобни навични мисли, емоции, поведения. Да разберем от какво се страхуваме, че сме се скачили с определен автоматичен навик. Особено в бизнеса – с кого се конкурираме, за да изтощаваме себе си в нелогични инициативи. 

Много от навиците са невидими за нас самите, затова може да помолим нашите близки да ни помогнат да ги извадим от нелегалност. Да си поставим конкретни цели за промяна на мисли, емоции или поведение, което нарушава усещането ни за здравословност – физическа, психическа, социална. Да изберем какво точно искаме, кога го искаме и да съставим карта на поведението ни – как ще го постигнем.

Успехът идва, когато излизаш извън зоната си на комфорт – спирачка или подтик са навиците в този процес?

Успехът идва, когато си готов да го почувстваш, преживееш и да му се насладиш. Често навикът „да си в конкурентна среда и да се бориш, воюваш“ е продиктуван от негативни емоции и води до изтощителни резултати за психо-физическото здраве на човек. Колкото повече навици, толкова по-малка осъзнатост и ниско ниво на емоционална интелигентност има човек. 

Успехът не е навик и не трябва да бъде превръщан в такъв заради предсказуемия резултат. Успехът е осъзнато постижение, в което си инвестирал емоции, мисли, поведение, знание и умения.

Докато навикът ни освобождава от рационално вземане на решения. Да, навиците също са полезни – за запазване на нашата физическа сигурност, хигиенно здраве, за финансовата ни, инвестиционна култура, за ученето и развитието, отношението към храната – но само ако сме ги изградили осъзнато и сме се уверили в техния ефект върху здравето ни.

Успехът идва тогава, когато всеки от нас може да прави съзнателен избор кога и защо да автоматизира дадено действие. В този смисъл навикът може да има ролята на помощник, който спестява време и навигира действия. 

Може ли един полезен навик да се превърне в маниакалност и да започне да ни вреди? Как да „хванем“ подобен процес и да го върнем в зоната, която ни помага, а не ни пречи?

Може, но при определени обстоятелства. При обсесивното компулсивно разстройство също се наблюдават натрапливи мисли и действия, които първоначално може да са били само навици, полезни ритуали. При това състояние задължителен елемент е емоционалното преживяване, характеризиращо се с постоянна тревожност, към която има снижена критичност и нежелание за промяна. 

Натрапливите феномени са много често явление в човешката природа. Всъщност елементи на натрапливости е преживявал почти всеки човек. В широкия смисъл на понятието стискането на палци и носенето на талисмани са символични ритуали, имащи за цел да донесат успех или да предпазват от болести, нещастие и пр. Суеверията от рода, че ако ни мине котка път, ще ни се случи нещастие, също са навик, но със склонност да се превърнат в натрапливи феномени. Много спортисти преди изява имат определен ритуал (напр. поредица от стереотипни действия или целуване на талисман) и вярват, че осъществяването му ще им донесе успех. Много хора се връщат, за да проверят заключена ли е външната врата, изключена ли е ютията и пр. 

Тези елементи на натрапливи феномени, разбира се, не означават наличие на болестно състояние, тъй като ние успяваме да им се противопоставим, осъзнавайки тяхната прекомерност или безсмисленост.

Ако навикът е механика, има ли механика и за промяната на един навик, ако той ни вреди?

Има механика, и то не една. В основата на методологията за промяна стоят процесите на осъзнаване, приемане, решение и действие. 

Една от техниките за промяна на навична емоция като гнева се нарича „Четирите ключа на промяна“. Възприемам, оценявам, разбирам корена на навика гняв; осъзнавам защо да предприема промяна; избирам промяната и променям. Разбира се, качеството на тази механика зависи от структурата на личността, нейните характеристики, умения, вярвания и убеждения, от житейската история, от средата, в която е, в която работи, и още много компоненти.

Има ли универсални навици, полезни за всички хора, или полезността им е въпрос на индивидуалност – на отделния човек, на средата?

Полезността е въпрос на индивидуалност. Полезните навици, както вие ги наричате, в психологията се наричат „поведенческа ваксина“ – например да си мием зъбите, ръцете, да спазваме хигиена на тялото, да си слагаме предпазния колан в автомобила, да ходим редовно на профилактични прегледи при лекар и стоматолог и много други. Тези „ваксини“ се формират на същия принцип – от осъзнато решение до неосъзнавана автоматична реакция, която да ни предпазва и която е полезна за оцеляването ни и особено за здравето.

Ако навикът е по-скоро индивидуалност – заблуда ли са „формулите“ за успех и лично щастие, с които ни залива литературата за самоусъвършенстване?  

Благодаря за въпроса! Най-добре би било да ги възприемаме като информация, която е нечие мнение, и да подложим на критичен анализ дали тази „формула“ е подходяща за нас. Въпросът Ви ми напомня една метафора: „Да избереш да си миеш зъбите с четката за зъби на някой друг, без да осъзнаваш какви са последствията за здравето ти“.

Живеем в свят, който е многообразие от индивидуални различия, и би било прекрасно, ако създаваме уникални, осъзнати и конкретни формули за нас самите на базата на самоанализ и личен избор. Чудесно е, здравословно е за качеството на живота ни да отделим време за себе си, за изборите, мислите и емоциите си и особено за осъзнатото си поведение. Та това сме ние, нашият живот и ние определяме динамиката му.

Копирането на чужди „формули“ крие рискове от изкривяване на личността и промяна в идентичността. Харесвам хората, с които работя като психотерапевт, защото те търсят и създават в процеса ни на работа своята уникалност, която да изявят. И да се радват на щастливите моменти с други осъзнати личности.