Прегърни несигурността като възможност

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global.


Кой е най-трудно наученият Ви урок като лидер, госпожо Манолова?

Че съвършенството е враг на прогреса. Стремежът към абсолютна перфектност във всичко може да доведе до забавяне, пропуснати възможности и в крайна сметка да саботира шансовете за успех. Важно е да се стремим към високи постижения, но също така и да разпознаваме кога нещо е достатъчно добро.  Д-Р ИНЖ. БОРЯНА МАНОЛОВА е главен изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна. Магистър е по електротехника и по мениджмънт и фирмено управление. През 2014 г. защитава докторска степен по специалността „Електроснабдяване и електрообзавеждане“ в РУ „Ангел Кънчев“. Д-р инж. Манолова е заместник-председател на КРИБ, член на Консултативния съвет на Съвета на жените в бизнеса в България и член на УС на Българската минно-геоложка камара. Тя е и председател на Настоятелствата на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) и на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

В началото на кариерата си вярвах, че всяка презентация, проект или документ трябва да бъде безупречен, преди да бъде споделен.  Днес знам, че е по-важно да направиш първата крачка, дори и тя да не е идеална.

Истинският напредък идва от смелостта да тестваш, да се учиш и да се подобряваш във времето. Но е важно да започнеш и да не се поддадеш на понякога парализиращото преследване на съвършенство.


Технологиите променят цели индустрии, кой навик Ви помага да различавате тенденциите, които си струва да се възприемат, от тези, които са нещо преходно?

Навик, който съм си изградила с времето, е да подхождам към всяка нова технологична тема с един прост, но фундаментален въпрос: „Решава ли реален проблем за нашите клиенти, или просто звучи впечатляващо?“. В свят, в който всеки ден излизат нови buzzwords, е изкушаващо да се гони „следващото голямо нещо“. Но истината е, че не всяка иновация е ценна.

За мен стойността на една технология се измерва не в сложността  или популярността ѝ, а в приложимостта и`ѝ. Помага ли тя на клиентите ни да бъдат по-устойчиви? Намалява ли разходи, оптимизира ли процеси, повишава ли безопасността? Помага ли на обществото ни да върви напред, или просто създава моментен „шум“, който само звучи грандиозно? Затова се старая не просто да следя тенденциите, а да ги интерпретирам през призма, която комбинира любопитство с практицизъм. И това е навик, който ми дава стабилен компас в свят на постоянни промени.

Кое Ваше убеждение за успеха или лидерството от началото на кариерата Ви сега смятате за напълно погрешно?

Дълго време вярвах, че добрият лидер трябва да има отговор на всичко. Смятах, че хората очакват от мен да бъда неизчерпаем източник на перфектни и светкавични решения. Днес знам, че това е илюзия.

Вярвам, че лидерът не трябва да бъде най-умният човек в стаята, а този, който успява да извади на повърхността най-доброто от екипа си. Най-силните думи, които един ръководител може да каже, са: „Не знам отговора, но нека да разберем заедно“. Това показва автентичност, изгражда доверие и отваря пространство за съвместно учене и развитие.


Кой е най-„неудобният“ навик, който сте развили като лидер – нещо, което противоречи на естествената Ви личност, но е от съществено значение за Вашата роля?

Способността да казвам „не“. Като човек с технически бекграунд и дълбоко вкоренено любопитство имам естествена склонност да се „запалвам“ по нови идеи, особено в сферата на технологиите. Обожавам сложни проблеми и инженерът в мен винаги иска да се втурне да ги изучава и решава.

Но лидерството изисква различна перспектива. Осъзнах, че да кажеш „не“, не е проява на ограничение, а акт на отговорност. Отговорност към стратегията, към ресурсите, към фокуса на екипа. Защото, когато кажеш „да“ на всичко, в крайна сметка разпиляваш вниманието и усилията.

Това не е лесен навик за изграждане. Изисква се дисциплина, яснота и вътрешна борба. Но в дългосрочен план именно той прави възможно да казваме „да“ на истински  важните неща.


Как идентифицирате и развивате следващото поколение лидери?

Вярвам, че истинските лидери не са тези, които идват с готови отговори, а тези, които задават правилните въпроси. Затова, когато търся бъдещи лидери, обръщам внимание не само на резултатите, а на тяхното любопитство, адаптивност и емпатия.

Търся хора, които имат смелостта да предизвикват статуквото. След това се опитвам да им дам възможност да се докажат – не само отговорност, а и свобода да грешат, да се учат и да растат.


Как поддържате качеството си на вземане на решения, когато работите в различни култури и пазари?

С времето се научих, че едно от най-важните умения на лидера е да слуша повече, отколкото да говори. Всяка култура, всеки пазар има своя логика, свои ценности и своя динамика. Ако подходиш с готови „универсални“ решения, рискуваш да пропуснеш същността – нещо, което често води до разминавания и недоверие.

Затова първо се опитвам да разбера контекста – не само икономическия, но и човешкия. За мен е изключително важно да усетя какво мотивира хората, какви са техните предизвикателства, какви очаквания и нагласи влияят върху начина им на мислене и работа. Когато показваш уважение към тази „различност“ и я интегрираш в процеса, взетите решения са по-добри и успешни.


Кой е най-добрият съвет, който някога сте получавали?

„Прегърни несигурността като възможност.“ В свят, който се променя с главоломна скорост, несигурността може да изглежда плашеща. Но именно там – в зоната на неизвестното – се раждат иновациите и растежът.

Когато започнеш да гледаш на несигурността не като на заплаха, а като на шанс да откриеш и изследваш нови възможности, тогава всяко предизвикателство се превръща в стъпало към успеха. Това е нагласа, която винаги ме е водила напред.