Щастлива симбиоза между наука и практика в правото

Главен асистент д-р Петър Топуров от Института за държавата и правото при Българската академия на науките спечели наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката за млад учен в областта на хуманитарните и социалните науки за 2024 г. Престижното отличие му е присъдено за изследване на българската правна уредба на защитата от домашно насилие и съответствието ѝ с международните стандарти и практиката на Европейския съд по правата на човека. Научната му работа е послужили за основа за отправяне на сигнали до Върховния касационен съд за преодоляване на противоречивата съдебна практика по тълкуването на Закона за защита от домашното насилие. А това е основание да представим този млад учен в рубриката „Млад учен“. 

Петър Топуров е роден през 1989 г. в Пловдив. Живее със семейството си в Асеновград, но още като ученик се мести в София. Учи в Националната гимназия за древни езици и култура и се запалва по историята и философията, а часовете по латински го вдъхновяват да прочете съдебните речи на  Цицерон. Неговото възхищение към ораторското изкуство го провокира да „кривне“ към правото и записва Юридическия факултет на Софийския университет.  

С идеалистичната си нагласа към познанието, в първите студентски години Петър се колебае дали изобщо да се занимава с право – още го тегли към историята и философията. Постепенно се привързва към юридическата наука, в която открива хуманистичните идеали на справедливостта. В 4-и и 5-и курс участва в студентските научни конференции на проф. Огнян Герджиков и ас. Иван Летников, където студентите имат възможност да представят свое изследване по избрана от тях тема пред своите преподаватели. В резултат на това той написва и първата си научна публикация,  която намира място в сп. „Търговско право“. Този първи досег с правната наука запалва у Петър постоянен интерес към пролуките в законодателството, различните му тълкувания и как може да бъде преодолян съдийският произвол. 


Юрисконсулт, адвокат и докторант 

Юристите у нас знаят, че стажът на завършилите специалност „Право“  се провежда до голяма степен формално, дори когато е в най-големия съд в страната – Софийския районен съд, където стажува и Петър Топуров. Но се оказва, че той е случил на съдия, който е прочел първата му научна публикация и става негов ментор. Това мотивира младия юрист да се ориентира към доктурантура, но му трябват още няколко години да се реши.  

След стажа става юрисконсулт при частен съдебен изпълнител и в адвокатско дружество. Работата на един юрисконсулт обаче е твърде еднотипна за човек с по-широки интереси, доскучава му. През 2017 г. кандидатства за докторантура в правния институт на БАН и печели конкурса. Избира Академията, защото е получил отзиви, че средата е добра и учените в института умеят да приобщават младите си колеги към академичния живот. А и някак си го е било срам да се яви на конкурс пред бившите си учители в Софийския университет. Всъщност явно става дума за притеснение да не успееш да отговориш на собствените си максималистични изисквания за представяне пред „родителите“.  

Докато започва доктурантурата, Петър става и адвокат. Вече е баща на 4-годишно дете, а стипендията не е достатъчна. Първо се вписва в Пловдивската адвокатска колегия,  за да може да ходи по-често при роднините си, но пътуванията дотежават и се премества в Софийската адвокатска колегия.  

През 2018 г. отива на 6-месечна специализация по програма „Еразъм“ в  университета в Болония, а в началото на 2019 г. получава възможност за изследователска работа в библиотеката на Сорбоната. След като се връща у нас е изправен пред избора дали да отделя повече време за научна дейност или да е по-натоварен в адвокатстването. Тогава решава да започне самостоятелна адвокатска практика, за да има достатъчно време и за научни изследвания. След време получава предложение от свой бивш колега за участие като съдружник в основаното от него адвокатско дружество „Николаев и партньори“, където Петър Топуров продължава да работи и до днес.


Конкретни казуси предизвикват научни публикации 

За Петър Топуров „живото“ право е неразривно свързано с науката за правото. „Няма как да помогна на някого за по-сложен казус, без да проуча  всеобхватно въпроса. Не винаги някой е изследвал даден проблем, а дори и да го е изследвал обикновено не е намерил време да сподели резултатите от труда си,  да очертае срещнатите пропуски в законодателството и обективно да предложи алтернатива за разрешаването му. На практика върша изследователска дейност с утилитарна цел“, обяснява юристът връзката между практиката и теорията. Която в други научни области наричат приложна наука, стигаща и до развойна дейност. 

80 на сто от научните му публикации са вдъхновени от конкретни казуси, по които е работил като практик. Например по скорошно изменение в  Закона за защита от домашното насилие, касаещо срока за обжалване, което засяга сериозно правата на страните в производството.

Адвокатската практика го вдъхновява, харесва му и в Института, където се радва на пълна научна свобода. Темата на докторската му дисертация е в областта на договорното право, за действието на договора по отношение на лица, които не са негови страни. Защитава дисертацията през 2023 г. Самоупреква се, че я е писал твърде дълго, защото 6-7 от публикациите му преди това са свързани с тази тема. „Като ме хване адвокатското вдъхновение, доста често не мога да се стърпя и да не напиша и  научна статия по някой от срещнатите проблеми в законодателството, това бе едно от нещата, което забави написването на дисертацията“, обяснява д-р Топуров. Той смята, че качественото написване на едно изследване изисква отлежаването му във времето, за да може авторът да се дистанцира от него и да бъде възможно най-критичен към написаното преди да го сподели с обществото. Затова днес той отново се връща към редакция на дисертацията си, която ще излезе като книга в началото на 2026 г.


Студентите вдъхновяват научен интерес 

От 2021 г. е и хоноруван преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет. Води упражнения по семейно и наследствено право, а от 2023 г. и по облигационно право. Преподаването му допада много, защото така събира вдъхновение за теми от научен интерес. В групите винаги има поне по двама-трима талантливи и сериозни студенти, а в някои групи случайността е създала дори цели общности от даровити студенти, които са особено вдъхновяващи и за самите преподавателите. 

Освен това за него преподаването му дава възможност да запази своя поглед върху общата картина на българския правопорядък, докато  изследователската работа обикновено е фиксирана върху конкретна и много тясна тема. То е от полза и за самото практикуване на правото. Всъщност Петър се бори да удържа баланса между преподаване, изследователска работа, практикуване и родителство. През лятото, както и през януари, по време на изпитната сесия, той отделя повече време за писане, докато през останалата част от годината предимно преподава и практикува.  


Домашно насилие и споделено родителство 

Последните му дела са свързани с домашното насилие, на което от 2019 г. се е посветил като учен и като практик. Преди 3 години кандидатства по такъв проект и пише 90-странична студия за международните стандарти на правна защита. Проблемът е значим и заради това, че България и редица други държави непрекъснато са осъждани, че не могат да гарантират основни човешки права. Предлага на своя Институт да организира научна конференция след законовите промени от началото на годината, свързани със защитата от домашно насилие. Те откликват и през ноември 2023 г. тя събира учени от повечето научни организации в страната, както и на практикуващи адвокати, съдии и прокурори.  Изготвя и научно-популярна книга, която обяснява на гражданите какви са възможностите, които правото предвижда за защитата от домашно насилие.  

Друга тема, с която напоследък се занимава, е т. нар. споделено родителство. Т. е. как да се регламентира равномерното отглеждане на дете, на което двамата родители вече не живеят заедно. Преди години Върховният касационен съд излиза с тълкувателно решение, че ако родителите не могат да се споразумеят, съдът не може да им наложи споразумение, дори и това да произтича от интересите на детето.  Д-р Топуров изследва цялата съдебна практика след това решение и констатира, че то е провокирало още по-консервативен подход в съдебната практика. Не споделя опитите на фаворизиране на интересите на някой от двамата родители. Струва му се, че приоритетът следва да се дава на интереса на децата, а не на чисто формалните нормативни подходи. 


Проблемите на длъжниците 

Занимава се и с проблемите на кредиторите и длъжниците. В частност относно възможните злоупотреби, които слабостите в закона допускат както от страна на длъжниците, така и от страна на кредиторите. Дава пример с правило от процесуалния кодекс, според което ако длъжникът внесе сумата преди срещу него да бъде образувано дело, последното следва да се прекрати. Проучванията му показват, че част от съдилищата отказват да прилагат това правило с аргумента, че внасянето не е достатъчно, а кредиторът следва да е получил реално плащане. И с това отварят вратите за възможни злоупотреби от страна на кредиторите, чрез отказ да се получи сумата, образуване на излишни дела с единствената цел да бъде натоварен длъжникът с допълнителни разноски. Последната студия на д-р Топуров е именно по тези проблеми.  

Занимава се и с въпросите на личния фалит, особено що се отнася до проблема с лошата кредитна история, която остава и след погасени по давност дългове. Посочва, че скоро Върховният административен съд е имал  решение по въпроса, с което потвърждава, че обработването на лични данни по погасени по давност вземания, нарушава защитата на личните данни,  има случаи на търсене на обезщетение от пострадали от лоша кредитна история. Разбира се, д-р Топуров има студия по проблема.  


Кариерен баланс с превес на изследванията 

Днес Петър продължава да търси крехкия баланс между изследователската работа, адвокатската практика и преподаването в университета. Как младият учен вижда научно-практическата си кариера в обозримо бъдеще? Да продължи по същия начин – предимно да се занимава с научни изследвания (вече е главен асистент в Института), да поддържа минимална преподавателска дейност в Университета, но и активна адвокатска дейност, за да може да черпи вдъхновение от реалния живот. Защото, както лаконично се изразява – „ако се занимавам само с научна дейност, тогава няма да имам връзка с нуждите на хората, бизнеса и обществото“. Най-голямо удовлетворение му дава изследователската работа. Като адвокат удовлетворението му е ако спечели дело, в чиято кауза вярва. И пак казва простичко и ясно: „Адвокатстването ми харесва, но изследванията ми харесват повече“.  

Какво пречи у нас на учения в неговата област? Силно ограниченият  достъп  до чуждото знание. По думите му, Народната библиотека е обидно слабо заредена със съвременна юридическа литература, няма целенасочена политика за бази данни за научна юридическа литература. По-изгодно му е да отиде в Италия и да си снима публикации в библиотеката в Болония, отколкото къртовски да се рови или плаща за доставяне на чуждестранна литература у нас. Липсва и достатъчно целево финансиране за участие в международни конференции, които са  необходими за развитието на академичния състав. 

Щастлив е обаче, че съдебната практика вече може да се следи дигитално. Сега само за две минути може да събере материал от примерно 700 съдебни решения, на базата на които да напише материал, докато преди 15-20 г. това е било напълно невъзможно.  

Проблем за него, но това се отнася и за цялата съвременна наука по света, е т. нар. наукометрия, която пришпорва към съревнование между учените за публикации и цитирания. Защото това стимулира някои от тях да влизат в договорки, за да се цитират взаимно и така да трупат актив за кариерно израстване.