Последният тест е категоричен - Мартен Логтенберг удря с чук, който просто отскача от материала почти без да остави драскотина.
След две години експерименти, материалът най-накрая се оказа правилният - специфична смес от термопластмаса и фибростъкло, която е здрава, не се нуждае от допълнително покритие, за да я предпази от слънчева светлина, и е устойчива на замърсяване и морски растеж. Това е перфектната основа, от която да се отпечата 3D лодка, казва Логтенберг пред Би Би Си.
Лодките трябва да издържат на суровата природа на морската среда. Това е една от причините, поради които лодкостроенето е известно с трудоемкостта си.
Но след като е намерил „рецептата“, на Мартин Логтенберг и колегите му са необходими само четири дни, за да излезе първият корпус от принтера в новата им фабрика. Стандартният процес отнема седмици.
Мартин Логтенберг е съосновател на компанията CEAD, която проектира и изгражда широкоформатни 3D принтели в базата си в холандския град Делфт. Той е убеден, че морският сектор е този, в който 3D печатът, известен още като адитивно производство, може да играе трансформационна роля.
Досега бизнесът на CEAD е бил да доставя принтери по поръчка, но решава да са включи в производството на лодки, за да ускори приемането им от пазара.
Традиционното строителство на лодки от фибростъкло изисква калъп и значителен ръчен труд, за да се гарантира, че плавателният съд е с необходимата здравина. При адитивното производство 3D принтерите работят, като изграждат малки слоеве от основния материал по предварително определен дигитален дизайн.
След това всеки слой се свързва с предишния, за да позволи създаването на единен, безшевен обект.
В производствената фаза, стига да има запас от основния материал, има малка или никаква нужда от човешка намеса.
Дизайнът може също да бъде коригиран без да са необходими големи промени в процеса на изграждане.
Голяма част от 3D печатането работи в относително малък мащаб, например, в стоматологията. Създаването на лодка, способна да работи в реални условия, е различно предизвикателство.
Най-големият 3D принтер на CEAD е дълъг близо 40 м и е използван от клиент в Абу Даби за принтиране на електрически ферибот. През 12-те месеца, откакто управляват Центъра за морски приложения в Делфт, те вече са построили прототип на 12-метрова бърза лодка за холандския военноморски флот.
Друга област с бърз растеж е използването на безпилотни плавателни съдове - морски дронове. CEAD наскоро участва в тест със специалните сили на НАТО на място принтира дронове за няколко часа, като дизайнът се променяше според оперативните изисквания.
Възможността за преместване на производството прави 3D печатането невероятно гъвкаво. Дори голям принтер може да бъде превозван в контейнер за превоз и да бъде отведен много по-близо до крайния потребител. След това е необходим само основният материал, който се доставя в големи чували.
Лодките на RAW Idea се отпечатват от рециклирана пластмаса ©Tanaruz.boatsНедалеч от CEAD, в пристанищния град Ротердам, компания, наречена Raw Idea, и нейната марка Tanaruz се стремят да окажат подобно въздействие на пазара за наем на лодки. За своята продукция Raw Idea използва смес от стъклени влакна и рециклирани потребителски пластмаси.
Рециклираният материал струва повече от чистата пластмаса и затова цената на продукта е сравнима с тази на традиционно построена лодка.
Но мениджърът на Raw Idea Джойс Понт казва, че мащабът и гъвкавостта ще намалят значително разходите.
„Убедена съм, че след пет години 3D отпечатаните лодки ще превземат пазара не само на високоскоростните, но и на стандартните лодки “, казва тя.
Морската индустрия е строго регулирана, но сертифициращите органи трябва да са в крак с иновациите.
Както RAW Idea, така и CEAD взаимодействат с европейските регулатори почти в реално време, тъй като използват нови материали и нови идеи, за да произвеждат плавателни съдове, които не могат да се сравняват с това, което е било досега.
Докъде може да стигне 3D печатът в морския свят? Далеч сме от цели кораби, отпечатани наведнъж. Джойс Понт е скептична дали този момент ще настъпи в обозримо бъдеще – тя вижда строителството на суперяхти и други подобни плавателни съдове като „занаят“, който ще устои на автоматизацията.
„Ще отнеме може би десетилетие или две, преди да можем напълно да отпечатаме корпуса на кораб, защото ще има по-голяма нужда от изследвания на материалите“, казва Логтенберг.
„Но термопластмасите се разработват и усъвършенстват непрекъснато. Разбира се, ще трябва да се увеличи и мащабът на машините, но защо не?“
