Раздуването на дефицита и дълга: епилог

Автор: Лъчезар Богданов/ ИПИ*

Бюджетният дефицит налага увеличаване на държавния дълг – освен ако държавата не приватизира в големи мащаби (а тя не го прави и не планира да го прави). Дискусия по дълга и финансиране на дефицита почти няма извън епизодични емоционални публични. Да, към момента България е със сравнително нисък публичен дълг – 27,8% от БВП прогнозна стойност до края на годината. Трябва да припомним обаче четири важни неща. Първо, траекторията е за рязко нарастване – от 23,1% от БВП през 2024 г. до 36,6% от БВП през 2028 г., или 15 пр. п. (или 25 милиарда евро) само за 4 години. Второ, това е при сбъдване на доста оптимистичната прогноза за размера на дефицита; при по-голям дефицит увеличението ще е по-голямо. Трето, към това трябва да добавим очаквано издаване на държавни гаранции в размер на още около 3% от БВП. И четвърто – да помним, че България намали дълга си и успя да го поддържа нисък в продължение на четвърт век, защото средното бюджетно салдо за периода 1998-2019 г. беше нула. Дори ако добавим периода след Ковид, средното ниво на дефицита за последния четвърт век е 0,5% от БВП – далеч под стойностите, до които ще доведе сегашната фискална политика.

Всичко това има последици. Едната е лесно видима – достатъчно е да погледнем перото „разходи за лихви“ в бюджета, което от 516 млн. евро през 2024 г. се очаква да достигне 1098 млн. евро през 2026 г. и 1758 млн. евро през 2028 г. или повече от трикратно увеличение за четири години. Другата е експоненциалното нарастване на риска от дългова криза, налагаща рязка фискална корекция, често „под надзора“ на външни институции. За илюстрация, дългът на Румъния нараства от 64 млрд. евро през 2017 г. до 194 млрд. евро в края на 2024 г. – от „нямаме проблем с дефицита и дълга“ до „какво правим“.

*Материалът е препечатан от блога на ИПИ