Делян Аспарухов и космическата фабрика

Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global.

Думата „фабрика“ все още извиква представи за сграда, в която бръмчат машини и се движат хора или роботи. Но американският стартъп Varda Space Industries показа, че фабриките могат да се пренесат и в Космоса, а за тяхната работа не е необходима човешка ръка.

Varda – която носи името на божество от легендариума на Дж. Р. Р. Толкин, е едва третата компания след SpaceX и Boeing, успяла да върнe на Земята космически апарат след орбита. Но е първата, която реализира производство в орбита. Неин инициатор и един от двамата създатели е българинът Делян Аспарухов.

На 21 февруари 2024 г. капсулата W-1 каца след 7 месеца в орбита, носейки произведен в Космоса ритонавир – антивирусно лекарство за лечение на ХИВ и COVID-19. На 14 май 2025 г. успешно завърши и третата мисия, като капсулата се приземи в Австралия. Плановете са през тази година Varda Space да направи 4 кацания, през 2026-а също 4, а от 2027 г. мисиите да станат между 6 и 8 годишно.

Нейната четвърта мисия – W-4, която стартира на 23 юни т.г., вече използва и собствен сателит. Следващата стъпка, по която вече се работи, е да направим възможно да се използва повторно, разказва Делян Аспарухов от офиса на компанията в Ел Сегундо, Калифорния. Зуум връзката е достатъчно добра, за да проличи добрият български език на човек, който е напуснал страната на 3-годишна възраст. И който е напуснал и следването си в един от най-добрите университети в САЩ, Масачузетския технологичен университет (MIT), за да последва инстинкта си на предприемач.

Да напуснеш MIT

Американската мечта в историята за Делян е мечта второ поколение – първото са родителите му, математиците Елена и Тихомир Аспарухови, които са приети в докторска програма в Калифорнийския технически университет (CalTech) и през 1996 г. заминават заедно със сина си за Пасадена. Тогава Делян още няма навършени 3 години. След няколко години се преместват в Солт Лейк Сити, щата Юта, където Елена Аспарухова започва преподавателска кариера в Университета на Юта.

От малък Делян Аспарухов показва отлични заложби по математика и физика, интересува се от роботика, участва в състезания и печели награди. Но човекът, когото майката на Делян определя като негов ментор в този период – учителят по физика и роботика Дан Макгуайър, отличава вроденото лидерство на момчето. Пред The Salt Lake Tribune Макгуайър си спомня едно срамежливо дете, което се превръща в лидер на клуба по роботика. 

След като завършва гимназия, през 2011 г. Делян Аспарухов е приет компютърни науки в Масачузетския технологичен университет (MIT) в Бостън. Но с изненада установява, че следването му е скучно – първите две години учи неща, които вече е минал с… математическите отбори в България. Точно така – всяко лято Делян прекарва в България, първоначално при своите баба и дядо в Разградско, после – в тренировки с националните ученически отбори по математика и информатика. Идеята е на баща му, от когото наследява и страстта си по математика.

Така, нелогично за повечето хора, но не и за него през 2013 г. напуска един от най-добрите университети в САЩ, за да стартира собствен бизнес.

Изборът да си предприемач Напуска, защото е спечелил премия от $100 000 по програмата за млади предприемачи Thiel Fellowship на технологичния инвеститор Питър Тийл, един от създателите на PayPal. Условието на Тийл към участниците в програмата „20 под 20“ – студенти от цял свят, е да се концентрират върху проектите си, и младият българин избира предприемачеството пред престижната диплома. Решението му е шок за неговата майка, чиято кариера в Америка е свързана с образованието. „Бях ужасена, че ще напусне MIT“, казва Елена Аспарухова пред същото издание в Солт Лейк Сити. Майката сяда и пише писмо до сина си, което определя като „писмо до детето имигрант“, с основното послание, че родителите му дължат всичко на висшето образование. „Той ми отговори с думите: „Майко, имаш два избора. Подкрепи ме, или се махни от пътя ми“. Пример за разликата да си имигрант и да си дете на родители имигранти, но отраснало и попило нагласата за живот в страна с етикет на място на неограничени възможности.

Идеята, която Делян Аспарухов реализира по време на участието си в програмата на Питър Тийл, е свързана с медицината. Интересът към тази област е провокиран от заболяване на любимата му баба, която го е отгледала. Създава софтуерно приложение, наречено Nightingale (на англ. ез. nightingale означава „славей“, но има връзка и с Флорънс Найтингейл (1820 – 1910), смятана за основател на професионалната сестринска грижа), което подсеща възрастните хора кога кое лекарство да приемат. С капитала по програмата на Тийл го трансформира в приложение в помощ на лекарите, които се занимават с хора с аутизъм. Стартъпът набира клиенти и има малка годишна печалба, която не удовлетворява Делян, и той го продава на един от клиентите си.

През следващите години минава през различни мениджърски позиции в компании в Силициевата долина – първо в e-commerce платформата Teespring (сега Spring), след това в инвестиционния фонд Khosla Ventures. Но през 2019 г. Питър Тийл го привлича като директор в своя фонд Founders Fund, който е сред ранните инвеститори в компании като SpaceX, Facebook, Spotify, Palantir и Anduril. А през 2023 г. Аспарухов става и партньор във фонда. Във Founders Fund Делян Аспарухов управлява инвестиции във финтех, технологии за здравеопазване, потребителски стоки, недвижими имоти, аеро- и космически технологии. 

Лекарства в микрогравитация

Всъщност идеята за Космоса винаги е била сред мечтите на младия българин, но малко след като навършва 25 години, той започва да я обмисля като бизнес – как космическото пространство да се използва с индустриални цели. „От космическия туризъм, който могат да си позволят малко хора, няма икономически смисъл. Не е ли по-добре хора да излитат в Космоса, за да произвеждат лекарства или нещо друго?“, разказва за началото на Varda Space Industries пред BGVoice.

Създава компанията през първата пандемична 2020 година, като привлича за партньор Уил Брюи, един от способните инженери на SpaceX, който от своя страна впоследствие привлича и други свои колеги във Varda. Целта на компанията е да произвежда лекарства в условията на почти нулева – т.нар. микрогравитация. Така се получават по-лесно стабилни лекарствени формули при по-ниски разходи, отколкото при традиционния процес на Земята. Подобни експерименти се правят и на Международната космическа станция, но методът на Varda е по-ефективен и евтин, защото нейната капсула е автономна и се връща сама на Земята.


©Varda Space

Компанията стартира с финансиране от $9 млн. в края на 2020 г., като през 2023 г. осигурява инвестиции за $60 млн. А при следващия рунд през април 2024 г. набира още $90 милиона. А на 10 юли в поредния кръг от финансиране компанията набра внушителните $187 милиона. Сред нейните инвеститори са Khosla Ventures, Lux Capital, Founders Fund, Caffeinated Capital, General Catalyst, Also Capital. В момента служителите ѝ на постоянна заетост са 115, а компанията има офис във Вашингтон и офис и производствен център в Ел Сегундо, Калифорния.

През декември 2024 г. Varda Space Industries си осигури договор за $48 млн. от Изследователската лаборатория на Военновъздушните сили на САЩ, за да тества военно оборудване при хиперзвукови скорости. При завръщането си на Земята капсулата влиза в атмосферата със скорост от 28,8 хил. км/час – 25 пъти над тази на звука. Нейната втора мисия – W-2, която се приземи в Австралия на 28 февруари, носeшe както фармацевтичен товар, така и апаратура за военното ведомство – спектрометър, който събира атмосферни данни по време на приземяването. Информацията ще послужи при създаването на системи за топлинна защита, проектиране на сензори и аеродинамика за хиперзвукови летателни съдове. Третата ѝ мисия W-3, беше само с товар за военните. Четвъртата – W-4, в момента е в орбита, като е с фармацевтична цел. Тя също ще се приземи в Австралия. Защо там?

„Успяхме да построим капсулата, да купим ракета, но най-трудното беше да получим разрешение да се върнем“, разказва за началото на космическото приключение Делян Аспарухов. Макар Европа да е известна със своите планини от регулации, бюрокрацията поставя проблеми и пред космическите стартъпи в САЩ. Първата мисия на Varda престоя по-дълго от планираното в Космоса, защото чакаше разрешение за повторно влизане в атмосферата. Затова следващите капсули се приземяват в Австралия. Проблемът в САЩ е, че няма достатъчно празно място да се върнеш от Космоса, без да удариш някого. Трябва ни кръг с диаметър 80 км, където няма никакви хора, и в САЩ за това достатъчно големи са само военните авиационни бази. Но те са твърде ангажирани с тестовете на въоръжение, така не остава място за търговски компании. В същото време „Ванденберг“ и „Кейп Канаверал“ имат приоритет да помагат за излитането на търговските програми, но нямат задължение да организират кацането, обяснява съоснователят на космическия стартъп.

Собствен сателит

В първите три мисии капсулата беше прикачена към сателит на компанията Rocket Lab, който се изстрелва с ракета на SpaceX. Но от четвъртата капсулата вече лети на разработен от Varda сателит.

„Има няколко причини за използването на собствен сателит“, казва Делян Аспарухов. Основното е, че цената на собствения спътник е $1,2 – 1,3 млн., срещу $6 – 6,3 млн. на този на Rocket Lab. Това е така не само защото компанията сама го произвежда, а и защото не са необходими всичките възможности на търговски сателит, необходими на компаниите, които доставят интернет или правят заснемане. „Тези сателити трябва да са много прецизни по отношение на насочването им и затова им трябват много прецизни компоненти. Ние можем да махнем тези системи, или да купуваме много по-евтини“, обяснява Аспарухов.

Третата версия, по която компанията скоро ще започне работа, но ще е готова след поне 2 години, е да направи възможност за повторно използване на системата. Сега, когато сателитът се връща с капсулата, той изгаря, защото топлинният щит е само около капсулата. При бъдещата версия топлинният щит ще предпазва цялата система – капсула и сателит. Капсулата ще е по-голяма и цялата конструкция ще изглежда повече като космически самолет, обяснява Аспарухов. Тя ще използва цял товарен слот на ракетите Falcon 9 на SpaceX и ще бъде за многократно използване, което ще намали сегашните разходи на мисия от $13 – 15 млн. до $2 – 8 млн. в бъдеще.

Другата полза при новата конструкция ще е възможността да се използва различна скорост при кацане – ако целта е да се тестват по-сложни лекарства, които не издържат на големи ускорения, скоростта ще е по-малка. Но ако мисията е свързана с тестове на военните, ще се ускорява.

Varda ще продължава с лекарствата и работата с военните на САЩ, но ще продава пространство вътре в „самолета“ и на компании от други индустрии – полупроводници, фиброоптика, които ще правят своите разработки.

Компанията на българина дава началото на индустрията на космическите фабрики и въпреки че в момента приходите са почти изцяло от военната администрация, Аспарухов очаква през 2027 г. приходи от $5 – 10 млн. от лекарствата, по които работят – и след това да растат. Освен това Varda ще помага с дизайна на фабриките на компании, които искат да използват платформата за своите цели.

Иначе Делян Аспарухов се прибира в България всяка година, макар и за по няколко дни. Има син на година и половина – Бранислав, и иска да го връща тук през лятото, за да научава езика и културата. „Сега е толкова малък, че не разбира, но следващото лято ще опитам за повече време да се върна с детето“, казва той.

Неспокойни времена

Делян Аспарухов е едновременно предприемач и инвеститор. Коя е по-трудната роля за него?

„Зависи колко стрес и усилия трябва да влагаш, за да правиш бизнес. Интелектуално по-трудното е да инвестираш, защото трябва да мислиш за макроданни, за бизнес модели, докато, ако ръководиш собствения си бизнес, може да си по-фокусиран и да не ти пука за проблеми като отношенията между САЩ и Китай и търговската политика на Тръмп“, казва той.

Въпреки че международната търговска несигурност не засяга бизнеса на Varda, инвеститорите трябва да мислят за тези неща. Доходността по 10-годишните американски ДЦК нараства, което оскъпява кредитите. „Имаме доста компании в портфолиото, които използват дълг, за да растат, а това се отразява  върху разходите им. Трябва много повече да мислиш за цялата макрокартина“, казва Аспарухов. „Обичам баланса, сигурно ще ми е скучно, ако цял ден работя само по един бизнес и не използвам пълния си капацитет на мозъка, или обратното – ако само инвестирам и мисля по цял ден и никога няма да си изцапам ръцете с нещо свое“, допълва той.

По отношение на Европа Делян Аспарухов има по-различен поглед за сътресенията и несигурността на последните години, предизвикани от войната в Украйна и търговската политика на Тръмп 2.0. „Имам доста оптимизъм, мисля, че тази война трябваше да я има като шок на системата. Европа има шанс да не е толкова зависима от руския газ и от Щатите“, казва той. „Има политическа буря и ми се струва, че елитите трябва да се фокусират върху компании с технологични възможности, вместо по DEI инициативи и климатичните промени“, добавя предприемачът. Като отличен пример той дава българската компания за наносателити „Ендуросат“, която следи от години. Те правят едни от най-качествените и добри спътници – 90% от техните сателити са направени от компоненти за потребителската електроника, направили са материали, софтуерни подобрения и архитектура. Размерът на сателитите им се увеличава, приходите им също растат, обяснява той. В края на май Делян Аспарухов, вече в ролята си на мениджър във Founders Fund обяви подкрепата на фонда в инвестиция за €43 млн. в „Ендуросат“. Финансирането ще помогне на българския стартъп в изграждането на своя космически център в София, който ще се превърне в един от най-големите развойни и изследователски космически хъбове в Европа.