Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global.Светослав АлександровИзвън всякакво съмнение е, че човечеството се намира в условията на нова космическа надпревара – но за разлика от първата през 60-те и 70-те години на ХХ век,
Светослав Александров е бакалавър по молекулярна биология, магистър и доктор в областта на растителната физиология. Той е основател и администрира уебпортала КОСМОС БГ от февруари 2007 година. Автор е на три книги – „Космическа колонизация – неосъществената мечта“, „Сред пясъците на Саркания“ и „Аз, виртуалният астронавт“. Александров е част от български екип, открил нова звезда, част от двойна звездна система. Откритието е направено в рамките на гражданския научен проект Kill Nova Seekers, който се фокусира върху наблюдението на звездни експлозии.
когато държавите се съревноваваха за политическо надмощие, днес се състезават частни компании. Според водещата космическа консултантска фирма „Новаспейс“ през 2024 г. стойността на космическата икономика в световен мащаб се оценява на $596 милиарда, а ако се поддържат сегашните темпове на растеж до десет години, може да достигне близо трилион. И ако някога първите полети до Луната не доведоха до трайно установяване на човешко присъствие там, днес стремежите към естествения ни спътник и по-нататък към Марс може да създадат нови икономически ниши и възможности за печалба.
Нашествието на малките спътници. Допреди две-три десетилетия основният двигател на космическия пазар бе комуникационният геостационарен спътник – машина с размерите на автобус, струваща стотици милиони долари, тежаща няколко тона, разположена в геостационарна орбита на разстояние 36 000 километра от Земята и предаваща телевизионен сигнал. Но клиентът, който плаща за традиционна спътникова телевизия, е на изчезване, съответно търсенето за такъв тип спътници е към залеза си. През 2024 г. бяха направени едва шест поръчки за геостационарни комуникационни спътници.
Индустрията претърпя радикална трансформация. Достъпът до евтини електронни компоненти и тяхната миниатюризация направиха възможно не само държавни агенции и мултимилиардни корпорации, но и по-малки фирми да конструират свои собствени спътници. За разлика от големите си геостационарни събратя, тези нови микроспътници са с размери, вариращи между ръчна чанта и кухненска маса.
С промяната на спътниците се промениха и изискванията към изстрелванията – да са гъвкави, бързи и бюджетни. Много от старите оператори на ракети не бяха подготвени и се очакваше да се появи нещо ново. Тук мнозина анализатори, в това число и аз, сбъркахме. Предполагахме, че за новите спътници ще се появят множество специализирани за тях евтини микроракети и не предвидихме, че ще се стигне до монопол. Основаната от Илон Мъск „СпейсЕкс“ успя да пригоди своите средни и големи ракети „Фалкън“ за изстрелване на множество микроспътници накуп. Това сериозно подби цената и изхвърли от пазара голяма част от потенциалната конкуренция. Днес, за да изпратите един килограм полезен товар в Космоса, ще платите $6000. За сравнение – изстрелването на един килограм полезен товар със старите совалки на НАСА струваше $54 500.
Ракетите „Фалкън 9“ биват изстрелвани средно веднъж на всеки два дни, като още през август „СпейсЕкс“ отбеляза сто изстрелвания за календарната 2025-а. Честите полети, ниската цена и възможността за извеждане на множество спътници накуп доведе до появата на неочаквана нова ниша – тази на мегагрупировките. За разлика от традиционните спътникови групировки, които се състояха от няколко десетки спътници, мегагрупировките се състоят от стотици до няколко хиляди спътници. Най-добре развитата спътникова мегагрупировка е „Старлинк“, която към средата на 2025 г. разполага с над 8000 изстреляни спътника, следвана от групировката на „Ютелсат“, „УанУеб“, с 640 изстреляни спътника, както и в последно време групировката на „Амазон“, „Кайпер“, със 100 изстреляни спътника и амбициите някой ден те да станат 3236. Китай също се опитва да създаде свои мегагрупировки, една от най-значимите е „Хиляда Платна“ с 90 изстреляни спътника досега.
В днешния свят, чието съществуване зависи до голяма степен от интернет, мегагрупировките се считат едновременно за благословия и проклятие. Благословия са, защото, за разлика от класическите геостационарни спътници, които са далече от Земята и това се отразява отрицателно на интернет свързаността и скоростта, сегашните се извеждат в ниска орбита и качеството на интернет услугата е високо. Но са и проклятие, защото голямото им количество крие риск от непоправимо замърсяване на близкоземното пространство. Освен това те пречат на астрономическите проучвания. Ето защо след 2019 г., когато започнаха изстрелванията по програма „Старлинк“, първоначалните реакции на обществото към групировката бяха по-скоро негативни. Чести бяха коментарите, че тези спътници са рожба на амбициите на милиардери като Мъск и без реална полза. Този наратив рязко се промени през 2022 г., когато „Старлинк“ стана незаменим на фронта в Украйна и пръв помощник на украинските войници. Държавните представители, в това число военните, неочаквано проявиха интерес, след като стана ясно, че мегагрупировките, за разлика от класическите геостационарни спътници, не могат да бъдат заглушени лесно и услугата им – спряна. Но и възникнаха опасения, че свързаността на „Старлинк“ зависи от настроенията и приумиците на Мъск, който може самоволно да включва и спира услугата. Това породи интерес към нови групировки и алтернативи.
Поглед към бъдещето. Основното поле на действие за комерсиалната космонавтика си остава околоземната орбита, но в близко бъдеще очакваме сферата на влияние да се разшири до т.нар. цислунарно пространство – от геостационарна орбита до Луната. Вече не говорим само за изпращане на роботи и хора до Луната, а за създаване на ново икономическо поле в лунното пространство.
Кацанията на Луната, разбира се, са важни – на 2 март 2025 г. фирмата „Файърфлай“ осъществи първото напълно успешно комерсиално кацане на лунната повърхност с апарата си „Блу Гоуст“, а на 22 февруари 2024 г. и 6 март 2025 г. „Интуитив Машинс“ извърши частични успешни кацания с апаратите си „Одисей“ и „Атина“ (кацнаха, но се преобърнаха и изпълниха само част от научните си задачи). Но бъдещата експлоатация на естествения ни спътник не се ограничава до роботизирани кацания, нито до планираните пилотирани мисии на САЩ и Китай до 2030 година. Предстои създаването на лунни комуникационни мрежи и специализирани транспортни услуги. През август 2025 г. „Интуитив Машинс“ обяви, че ще създаде групировка от общо пет комуникационни спътника. „Файърфлай“ пък работи по „Елитра Дарк“ – орбитален бус, който може да транспортира специализирани товари от ниска околоземна орбита до окололунна орбита и по-далече.
През последните пет години „СпейсЕкс“ и „Блу Ориджин“ подписаха договори с НАСА за създаване на пилотирани спускаеми апарати, които трябва да превозват астронавти към повърхността на Луната. И това не е просто повторение на програмата „Аполо“ от 60-те и 70-те години на миналия век. При проектирането на корабите се създават нови технологии за дългосрочно съхраняване на гориво в орбита и презареждане в космически условия. Те ще подсигурят, че новите мисии до Луната и бъдещите експедиции към Марс няма да са еднократни начинания. Този път целта е усвояване на Слънчевата система и превръщането на човечеството в междупланетен вид.
Началото вече е поставено. През септември 2024 г. „СпейсЕкс“ изстреля частна пилотирана мисия, благодарение на която астронавти се отдалечиха на 1400 километра от Земята. А през април 2025 г. за пръв път в човешката история пилотирана експедиция летя в полярна орбита. В хода на тези две мисии космическите кораби успяха да се свържат със спътниците от „Старлинк“ и да внедрят интернет услугата ѝ за пренос на данни към Земята. По този начин за пръв път бяха изпробвани съвременни комуникационни услуги, които ще са нужни за бъдещите полети до Луната и Марс. Така че, когато в близките няколко години астронавти отново се завърнат на Луната и после полетят към Червената планета, ще станем свидетели на много по-качествени аудио- и видеоматериали в сравнение с тези, които човечеството получи при изпълнението на програмата „Аполо“.
