Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global.Българската наука има своите постижения, българският бизнес – също. Последните десетилетия на миналия век разделиха някога силните и свързани с икономиката научни институти от бизнеса, за който стана правило да купува технологии от чужбина или в някои случаи да си ги създава сам. Българските учени продължиха да правят изследвания и разработки, но по-голямата част от тях оставаха на научните маси, без приложение в практиката.
С разрастването на българската икономика връзката на науката с бизнеса отново се засили, а напоследък става все по-възможна благодарение на две нови институции, създадени през последните малко повече от 5 години. Това са институтите INSAIT и GATE, които създават и разработват върхови технологии и ги правят достъпни за бизнеса и обществото, привличайки таланти не само от България, но и от цял свят. Те си сътрудничат с частни компании, международни институции, използват европейско, национално и частно финансиране и за кратката си история имат своите постижения.
Благодарение на INSAIT в България ще бъде изградена една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект на Европейския съюз, а експерти от GATE участват в разработване на стратегиите на ЕС за развитие на изкуствения интелект. INSAIT създаде и AI чатбота BgGPT, като с него България стана първата страна в Европа, която има собствен чат, базиран на последно поколение свободно достъпни езикови модели, разработени от публична институции и насочени към собствения ѝ език.
Проф. Мартин Вечев:„България се позиционира като един от сериозните играчи в AI в Европа“
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology) – INSAIT започна дейността си през април 2022 г. Институцията е част от структурата на СУ „Св. Климент Охридски“, като нейното създаване е в партньорство с двата най-големи технологични университета на Швейцария – Федералния технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) и Политехническия университет в Лозана (EPFL).
Целта на INSAIT e да се установи като един от водещите изследователски и образователни центрове в света, като дава условия на работа, съпоставими с тези в западни университети. Докторантската програма по компютърни науки и изкуствен интелект на INSAIT е един пример – годишните стипендии са от €36 000, а обучението е под ръководството на преподаватели от водещи университети в света като Масачузетския технологичен институт (MIT), „Карнеги Мелън“ (CMU), ETH Цюрих, „Йейл“ и EPFL. Институтът привлече в екипа си проф. Люк ван Гуул, световноизвестен професор и един от най-цитираните учени в сферата на машинното самообучение и компютърно зрение.
Експертите на INSAIT правят изследвания в областта на изкуствения интелект и квантовите технологии като управление на автономни автомобили, големи езикови модели, машинно зрение за автономни роботи, надежден изкуствен интелект и квантови изчисления от следващо поколение. Вече са изпратени първите научни статии в конференции за изкуствен интелект и информатика.
През март 2025 г. стана ясно, че институтът съвместно с държавния София Тех Парк печели проект за €90 млн. благодарение на съвместната работа и постигнатите резултати от двете институции.
Българската фабрика за изкуствен интелект, наречена BRAIN++, ще започне да се изгражда през 2026 г., а срокът за изпълнение на проекта е 3 години. Тя ще се състои от суперкомпютър от ново поколение Discoverer++, оптимизиран със системи за изкуствен интелект, и център, който ще предлага услуги на правителствени, образователни и частни организации и компании.
„Този проект е признание за България и позиционира държавата ни като един от сериозните играчи в AI в Европа. Фабриката сама по себе си означава, че INSAIT, но и българските компании и бизнеси ще имат достъп до изчислителна мощ намясто в София, която е нужна за съвременното ползване, внедряване и надграждане на изкуствения интелект“, заяви в интервю за сп. BGLOBAL проф. Мартин Вечев, основател и научен директор на INSAIT.
Проф. Силвия Илиева:„Целта ни е да създадем и развием ново поколение учени, с капацитет за фундаментални и приложни изследвания на международно ниво.“
Първи във времето беше създаден институтът „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (GATE) – през 2019 г., като съвместна стратегическа инициатива между СУ „Св. Климент Охридски“, шведския технологичен университет „Чалмърс“ и неговото подразделение Chalmers Industriteknik. Той е първият център за върхови постижения в Източна Европа в областта на големите данни и изкуствения интелект. Мисията му е да провежда приложни изследвания и да развива иновации в полза на институциите, индустрията и обществото, като в същото време да дава образование и да изгражда учени и специалисти в областта на големите данни (Big Data) и изкуствения интелект (AI).
Институтът работи в четири приложни области – градове на бъдещето, цифрово здравеопазване, умна индустрия и интелигентно правителство. Във фокуса на изследванията му са теми като т.нар. цифрови двойници – дигитални версии на градовете, на пациентите, на индустриални предприятия, обясним изкуствен интелект (XAI), разпределено машинно самообучение, семантична оперативна съвместимост и обогатяване на данни, пространства от данни.
Вече са готови и първите изследвания – в приложната област „Градове на бъдещето“ e направен първият енергиен атлас на София, който помага на изследователите, обществото и местните власти при координиране на действия в областта на климата и намаляване на потреблението на енергия.
GATE е разработил иновативни биомаркери за ранна диагностика на болестта на Алцхаймер. Екипът му по цифрово здравеопазване е патентовал система за проследяване на пациент в клинична и домашна среда с помощта на оптични сензори. Тя може да се използва при болни от епилепсия и за превенция на синдрома на внезапната детска смърт и централната сънна апнея.
Съвместно с Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски“ GATE има и магистърска програма „Технологии за големи данни“, като тази година ще стартира и третият ѝ випуск.
„В науката таван няма. Голямата ми мечта е да вдъхновяваме и увличаме все повече млади умове, които да се посветят на науката, да работят отдадено за нея“, каза неотдавна в интервю за BGLOBAL проф. Силвия Илиева, която е инициатор, създател и ръководител на GATE. „Предприемаческият дух и иновативното мислене са предпоставка за изследователски резултати с висока добавена стойност за обществото. Затова една от основните цели на института е да привлече, създаде и развие ново поколение млади учени, с капацитет да развиват фундаментални и приложни изледвания на европейско и международно ниво.“
