Ударна модернизация

Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global.

През последните пет години се случиха много неща. В света – пандемия, война, енергийна криза, инфлация. В страната – перманентна политическа криза. И въпреки това българската икономика се подобри качествено в този период. Този процес сякаш остава незабелязан, което е може би нормално на фона на глобалните събития. Но си струва да се отбележи скокът в модернизацията, който българските компании правят – въпреки тези обстоятелства, а и заради тях. Защото резултатът е една по-конкурентна и устойчива икономика. 

Фундаменталните данни показват категорично, че българските предприятия ударно инвестират в енергийна ефективност, автоматизация и дигитализация. След лекия спад през пандемийната 2020 г., когато икономиката на практика спря, инвестициите в машини и оборудване показват невероятен ръст над 90% за трите години от 2020 до 2023 г. Това е повече от ясен сигнал за интензивна модернизация. Увеличаващият се дял от общите инвестиции (от 28% до над 36%) показва, че бизнесът и икономиката като цяло насочват все по-голяма част от ресурсите си именно към продуктивни активи, а не само към сгради и инфраструктура. Утрояването на обема на тези инвестиции за кратък период от време демонстрира фундаментална промяна в стратегията на бизнеса на какво разчита за своя ръст – пренасочване от евтиния труд към технология, ефективност и висока производителност.  

Пряк резултат е намаляването на енергийното потребление в индустрията, което е знак, че тя става все по-енергийно ефективна. Сравнявайки 2019 г. с 2023 г. (последната с официални данни), потреблението е намаляло, докато индустриалното производство нараства. Тоест българската индустрия произвежда повече продукция, като използва по-малко енергия. Това е класически признак на интензивна модернизация – подобряване на енергийната ефективност чрез ново оборудване, автоматизация и по-добри процеси. 

Друг важен показател, който потвърждава ускорената модернизация, е производителността на труда. За периода 2018 – 2023 тя е нараснала с почти 16%. Спадът през 2020 г. е пряко следствие от пандемията и смущенията в световните вериги за доставки. Но през следващата година производителността не само се възстановява, но и надминава нивата отпреди кризата с растеж от почти 5%.

През следващите две години производителността продължава да се увеличава с високи темпове, от над 4% годишно. Темповете на растеж на производителността в България често са сред най-високите в ЕС. Това показва, че процесът на наваксване продължава, макар и страната ни все още да е на значително разстояние от средноевропейското ниво. 

Какво се крие зад модернизацията на българските компании. 

По отношение на автоматизацията българските производители най-често инвестират в закупуване на роботизирани линии, CNC машини, автоматизирани складови системи. При дигитализацията най-често става дума за инвестиции в сървъри, компютърна техника, софтуер и телекомуникационно оборудване, което позволява внедряването на ERP системи, управление на веригите за доставки и отдалечена работа. Според проучвания на БАСКОМ над 60% от средните и големите предприятия са внедрили някаква форма на ERP система за интегриран мениджмънт. 

Най-големият бум обаче е в използването на фотоволтаични системи за собствени нужди. От около 15 MW нов капацитет през 2020 г. през 2023-та вече се регистрират над 350 MW нови мощности. Това е повече от 20-кратен ръст само за три години. В началото тези инсталации бяха предимно експериментални или за много големи предприятия. Днес те са масово явление сред малкия и средния бизнес и може да се видят в цехове, супермаркети, хотели, складове, офиси.  Компаниите, които ги ползват, съобщават за намаляване на сметките за ток с 40% до 80% през летните месеци, а намалените оперативни разходи правят българските продукти и услуги по-конкурентни. 

Няколко са двигателите на модернизацията, но причината зад всяка от тях е една – икономическа логика. Повечето действително попадат под знаменателя устойчиво развитие, но когато се внедряват, винаги на първо място е ефективността на операциите. „Първоначално, когато технологиите бяха нови и по-скъпи, само най-големите компании и тези, които са част от големи международни конгломерати, интегрираха иновативни решения в изпълнение на глобалните програми на фирмите майки“, казва експертът по устойчиво развитие Боян Рашев, който следи процеса от самото му начало. Но през последните пет години се случиха много неща, които накараха и останалите бизнеси да се задействат. Пандемията и локдаунът например изведоха дигитализацията като приоритет. Тогава и средните, и малките компании осъзнаха, че да имаш онлайн магазин, не е модерна прищявка, а задължително условие да останеш в бизнеса. Отдалеченият достъп и дистанционната работа доведоха до масови инвестиции в софтуер и облачни услуги за почти всичко – от видеоконферентни връзки до складови програми в помощ на онлайн продажбите. 

Според Рашев ускоряващата се автоматизация се дължи основно на липсата на квалифицирана работна ръка. „Автоматизацията и дигитализацията са спасението за компаниите в практически всеки сектор. Освен това цената на труда и тук вече се увеличава. Вече не сме лоукоуст дестинация. В края на краищата, ако искаш да си конкурентен, трябва максимално да автоматизираш всички процеси, в каквато и сфера да си“, убеден е експертът. 

Икономическият разум стои и зад бума на фотоволтаичните централи за собствени нужди. Там като стимул действаха два фактора. Първият е войната в Украйна, която доведе до високи и нестабилни цени на енергията, а вторият е значителното поевтиняване на технологията. Към това трябва да се прибави и наличието на европейски и национални програми за финансиране на енергийна ефективност, които покриват част от разходите за такива съоръжения. Банките също направиха финансирането на ВЕИ проекти изгодно и улеснено. 

Какво ще стане през следващите пет. До края на десетилетието очакванията са тенденцията за модернизация да продължи, защото технологиите поевтиняват и се подобряват. 

Боян Рашев смята, че този процес ще зависи и от това дали ЕК ще удържи на обещанието си да постави индустрията и конкурентоспособността на европейската икономика на първо място. Такава е заявката на Сделката за чиста индустрия, но дали и как предвиденото в нея ще се осъществи, е от голямо значение. 

Освен това българското правителство трябва еднозначно и решително да подкрепя бизнеса, но това да става умно. „Наблюденията ми сочат, че по отношение на модернизацията на икономиката се намираме по средата сред страните от Централна и Източна Европа. Моето мнение е, че този регион е бъдещият двигател на развитие на ЕС. Полша е много добър пример за такава целенасочена работа в подкрепа на местния бизнес. В България сме свидетели на някои странни решения, като например продължаващият таван на цените на тока за бизнеса. Каква е причината даден предприемач да инвестира в енергийна ефективност, ако държавата му покрива разликата при ръст на цените?“, казва Рашев. 

А за източника на следващия голям тласък на модернизация всички са категорични – той ще бъде движен от изкуствения интелект, който ще намира все по-широко приложение и ще бъде задължителен елемент за компаниите, които искат да останат конкурентоспособни. Преимущество за българския бизнес е възможността да се възползват от силното развитие на родния технологичен сектор. Нужен е интелигентен мениджмънт, подкрепен интелигентно от подходящите регулации от страна на държавата.