Живот в условия на глобална несигурност

Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global

Преди четири десетилетия големият германски социолог Улрих Бек наложи тезата за световното рисково общество. Според нея модернизацията чрез науката и технологиите, вместо да осигурява социален напредък и да подобрява живота на милиони, както това се случва в продължение на няколко века, вече произвежда глобални рискове, които все по-трудно се управляват. И това има пряко отношение към околната среда и климата, към ядрените оръжия, а вече и към изкуствения интелект.

Ключовите събития за световната сигурност в последните 5 години бяха ковид пандемията и войната в Украйна.

Ковид пандемията. 7,1 млн. души в света загубиха живота си от Ковид-19, 1,27 млн. от тях в страните от Европейския съюз, в България смъртните случаи са близо 38 800. Това обаче са само потвърдените данни, в разгара на пандемията СЗО предполагаше, че жертвите са 3 пъти повече от регистрираните.

Разпространението на вируса за седмици премина граници и парализира здравни системи. Затова учени и анализатори настояват за по-широко преосмисляне на понятието „сигурност“, което да включва и невоенни заплахи като пандемии и климатични кризи. СЗО затегна световните здравни регулации, като въведе понятието „пандемична опасност“ като най-висока степен на тревога и започна подготовка за пандемичен пакт и за координационен финансов механизъм, който да осигурява предприемане на контрамерки. ЕС допълни своето здравно законодателство, създаде нова структура – HERA, за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации, както и постпандемичен здравен фонд от 4,4 млрд. евро.

Икономическите загуби от пандемията следват човешките. Световната икономика през 2020 г. се сви с 5,2% и загуби $12 – 14 трилиона. Европейската се сви с 5,9%, а българската – с 4,2%. Бюджетните дефицити, държавните дългове и бедността се увеличиха в глобален мащаб. Веригите на доставки бяха сериозно нарушени.

Но ако Ковид-19 не е бил биооръжие, бързото развитие на биотехнологиите, особено генното редактиране и синтетичната биология, могат да създадат ново поколение биооръжия, апетити към които могат да имат както държави, така и екстремистки групировки. А експертите предупреждават, че съчетанието на изкуствен интелект и биотехнологии значително понижава прага за създаване на синтетични патогени.

Войната срещу Украйна. Колко са жертвите от кървавата война в Украйна, която продължава три години и половина, вероятно ще стане ясно едва след нейния край. Според изявление на украинския президент Зеленски от февруари 2025 г., за трите години украинската армия е загубила 46 000 души, а над 380 000 са ранени. От руска страна официални данни за загубите не са посочвани. Според аналитични данни на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) руската армия е загубила около 250 000 души, а ранени са 700 000. Според други изчисления, базирани на открити източници, убитите руски войници към май 2025 г. са 100 – 120 хиляди.

Бежанската вълна е огромна – 6,9 милиона украински граждани напуснаха страната си заради войната, като 4,3 милиона от тях живеят на територията на ЕС под временна закрила. Други 3,7 милиона се преселиха на други места в рамките на Украйна.

Едно от най-сериозните икономически следствия от войната е, че Европа скоростно се откъсна от енергийната си зависимост от Русия. Вносът на руски газ в ЕС падна 4 пъти и сега, заедно с втечнения, е под 19% от консумираното от страните от ЕС количество газ. Това принуди Съюза бързо да се преориентира към терминали за втечнен газ, от САЩ и Персийския залив, и към енергия от възобновяеми източници.

След като Украйна спря и дори отблъсна руското нападение, от 2023 г. военният конфликт премина във фаза на позиционна война. В нея се разчита главно на артилерия, дронове и електронна борба. Украинците започнаха да произвеждат десетки хиляди дронове на месец, а руснаците освен собствени да ползват огромен брой дронове от Иран. В реална военна обстановка се разработва управлението на дронове с изкуствен интелект, което може качествено да промени представата за война изобщо.

Засили се и хибридната война на Русия срещу западните страни. ЕС наложи 19 пакета санкции, десетки държави, включително България, доставяха многократно оръжие и боеприпаси на Украйна. По груби сметки от началото на войната САЩ са предоставили военна помощ на Украйна за около 70 млрд. долара, а ЕС – за около 50 млрд. евро. Отделно като финансова подкрепа съответно 30 млрд. долара и 33 млрд. евро. Плюс 3,75 млрд. долара и 3,6 млрд. евро хуманитарна помощ.

Независимо дали и кога ще приключи войната в Украйна, тя доведе до качествени размествания в световния ред за сигурност. Анализаторите от Центъра за европейски политически анализи (CEPA – базиран във Вашингтон, Брюксел и Лондон тинк-танк за трансатлантически изследвания в областта на сигурността, отбраната и демокрацията) констатираха, че с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна следвоенният международен ред за сигурност е разбит и политиката на възпиране вече е провалена на европейския театър. Войната е катализирала бърза милитаризация и пробуждане на стратегическата култура в Европа. НАТО, която доскоро бе критикувана за стратегическа неяснота, се фокусира отново върху териториалната отбрана. А ЕС, който дълги години беше играч на меката сила, започва мащабни инвестиции в твърди мерки за сигурност. Най-амбициозната от тях е инициативата „Готовност 2030“, която предвижда инвестиции от 800 млрд. евро за засилване на отбранителния капацитет и автономия на Европа.

Едновременни глобални рискове. На още по-фундаментално равнище учени предупреждават за уязвимостта на модерните, взаимосвързани общества. Д-р Люк Кемп от Кеймбриджкия университет, изследващ екзистенциални рискове и участвал в мащабно историческо проучване на над 400 рухнали общества за период от 5000 години, твърди, че системите, поддържащи съвременната глобална цивилизация, са изложени на риск не от един-единствен катаклизъм, а от натрупването на множество взаимодействащи стресове – неравенство, екологични щети, дисфункционален елит, неконтролиран технологичен напредък. Изучавайки примери като цивилизациите на Римската империя и на маите, Кемп предупреждава: съвременната  глобално свързана и неравна цивилизация е изправена пред реален риск от самоунищожение.

Особено притеснителна е възможността за технологична дистопия по отношение на глобалната сигурност, при която неконтролираната експанзия на изкуствения интелект, биотехнологиите и автономните оръжия подкопава правните норми, моралните граници и стабилността на обществата и света. Вече не футуролозите, а „оперативните“ експерти предупреждават, че без ефективни регулации и сътрудничество между държавите и международните организации светът може да навлезе в епоха на постоянна несигурност, в която властта се упражнява не чрез диалог и баланс на интереси, а чрез алгоритми.

Най-екзистенциалният въпрос за човечеството обаче не е нито в геополитиката, нито в технологиите, а в устойчивостта на самата цивилизация. Могат ли съвременните общества да адаптират своите политически и икономически системи към предизвикателствата на XXI век? Могат ли да съчетаят иновацията с равнопоставеността, сигурността със свободата, устойчивостта с откритостта? Както предупреждава д-р Кемп, ако се провалим в този баланс, голямата заплаха няма да е от превземане от противник, а от вътрешен разпад – от самоунищожение на системите, създадени да ни защитават. B

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.