Дългоочакваният каталога на колекцията на Салон за наивистично и интуитивно изкуство е вече факт. Той представя на широката публика 204 автора от 34 страни по света, като включва работи от началото на 20 век до наши дни. Изданието събира произведения маслени бои и акрил на различни основи, скулптура и дървена пластика, както и авторски техники. Широко са представени българските съвременни наивистично и интуитивни творци, както и сърбо-хърватския наив – водещ в света през втория пик на наивизма през 50-80 те години на 20 век.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура". Виртуалното издание може да се разгледа на сайта на експозицията
www.naiveart.eu
Повече за арт наивКласическото определение за наивизъм гласи, че това е изкуство, което се създава от творци без академично образование, характеризиращо се с липса на перспектива или неправилна такава, сурови, ярки, необработени цветове, отразяващо най-вече ежедневния живот и създавано от хора, чиято професия е в съвсем друга насока. Това определение обаче е формулирано в края на 19ти и началото на 20ти век, когато наивът излиза на официалната арт сцена и е признат за течение в изкуството, влиза в престижните салони в европейските столици и почва достойно да мери сили с другите видове визуални изкуства. В наши дни неговата категоричност е отдавна размита, съвременното изкуство е по-скоро изкуство на отделни творци и индивидуален артистичен почерк, отколкото на строго определени течения. Сред наивистите сега в света има много такива с академично образование, цветовете далеч, далеч не са необработени, перспективата е правилна, сюжетите и темите са най-различни и много от творците имат това за основна професия.
Наивистичното изкуство е най-древния вид изобразително изкуство – примитивните рисунки са първите му артефакти. През цялата история на човечеството е имало наивизъм, за разлика от другите течения, то е искрения и директен израз на творческия порив на обикновения човек. Независимо от етап на развитие, строй, етнос, възраст, професия, материално състояние и пол. Преди малко повече от век наивизмът влиза в прожекторите като равнопоставено направление, привлича вниманието на изкуствоведите, меценатите, галериите и публиката. За основоположници се мятат Анри Русо-Митничаря във Франция, Нико Пиросмани в Грузия, грандма Мозес (Баба Мозес ) в САЩ. Групата на „художниците на святото сърце“ във Франция – сред които и Луи Вивен, Серафин, Андре Бошан, Камий Бомбоа, Жан Фу - участва в салони и нарочни изложби, привлича много последователи и почитатели и сред професионалната общност като Пикасо, Дега и Гоген. На зрели години Пикасо признава, че именно Русо е открил пред него нови хоризонти в изкуството – създал е нов стил, извън парадигмата, което е присъщо на всяко ценностно изкуство. Пол Гоген и Матис също са повлияни от творчеството Анри.
Втория период, който бележи големия възход на наивизма в света е 50те-80те години на 20 век и е доминиран от сърбо-хърватския наив в тогавашна Югославия, с най-характерен отличителен белег рисуването върху обърнато стъкло и селски сюжети. Най-виден представител на този период е Иван Генералич, фермер от Хлебине, село близо до Загреб. Ракетното международно изстрелване на Генералич е с индивидуална изложба в Париж през 50те години, като кариерата му в Хърватия преди това, която е с начало края на 30те години е забележителна. Възниква широка общност от наив творци в цялата страна. Създаденият специфичен стил от това време, допълнен с други техники и теми е наследен от второ и трето поколение наивисти и се развива и до днес.
Наивизмът в България има по-различен път поради специфичните историко-икономически условия. Докато в началото на века визуалното изкуство у нас се насочва към „Родно изкуство“ с всичките противоречия с класическото виждане, по време на социализма то пуска колебливи корени в самодейността, въпреки нейната насоченост към аматьорско творчество. Липсата на силна наив школа и институционална подкрепа в тези години раждат едно голямо предимство за съвременните арт наив творци – огромното многообразие на стилове, изказ, колорит, техники, теми и сюжети, звучене. Българският наив определно има основания да мери сили с колегите си от другите страни.
Наивистичният визуален начин на изразяване е особен, директен и искрен изказ на възприятията, емоциите и вълненията на творците. В по-голямата си част неопосредстван от академични правила и друг вид канони той заразява с непосредственост, увлича с ведрост и подкупва с непринуденост. Води ни в светли светове, където оптимистичният поглед твърди, че чашата е наполовина пълна, утвърждава народната поговорка „Всяко зло за добро“ и ни кани да сложим розовите очила. Не, за да не виждаме реалността и да заровим главата в пясъка като щраус, а за да си даваме всеки път сметка, че в този свят на контрасти във всяка ситуация, явление или тенденция има позитив и майсторството е да го осъзнаваме непрестанно. Съвременната реалност, която бележи краят на един свят и начало на ново обществено устройство, в който единственото сигурно нещо е промяната всеки от нас има нужда от „котва“, която да носи усещане бъдещност и истинско общение. Наивистичното изкуство може да бъде явлението, което да ни направи по-добри хора.
За музейната експозицияОсновната изложба в зала - Художествена галерия „Вълчо Вълчев“ в гр.Белоградчик е открита на 19 май 2019 от доц. Ружа Маринска. Експозицията е на разположение на посетителите благодарение на община Белоградчик и Исторически музей Белоградчик.
