Голямото завръщане в Габровско

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global

Българи не само заминават за чужбина, но и все по-често се завръщат в България. Мнозина от тях са на попрището жизнено в средата и са решили да продължат кариерата си и семейния живот в родината. Сънародниците ни, а и техни съпруги и съпрузи чужденци, започват да ценят природата и спокойствието в България, както и това, че тя вече не е чак толкова назад от развитите страни като условия за нормален живот и професионално удовлетворение. И тези хора, понатрупали опит навън, могат не само да помогнат срещу обезлюдяването на много селища, но и да са фактор за развитието на местните общности. Оказва се също, че  държавата може действително да подпомага този процес, и то устойчиво.

Като областната управа на Габрово, която в края на 2022 г. подема кампанията „ЗАвръщането“ срещу обезлюдяването в областта вследствие на демографската криза. Областният управител Мария Башева, която от близо две години е на поста, продължава инициативата на предшественичката си и я надгражда. Организират се големи срещи на завръщащите се в областта, последните срещи, организирани от областната администрация, са в Трявна и в Габрово. На тези срещи хората споделят проблемите и успехите си, обменят опит, изграждат общност. За да се вгледаме в профилите на завръщащите се в област Габрово, предлагаме кратък разказ за някои от тези хора, станал възможен благодарение на съдействието на Мария Башева и екипа й и на отзивчивостта на хората, които открито споделиха своите истории.

Кремена и Мѝхал стягат къща в село от 10 души

Кремена Петрова живее в Обединеното кралство близо 10 години, където достига до позицията на мениджър продажби в „Музея на Мадам Тюсо“, посещаван от 13 хиляди туристи ежедневно. С раждането на сина ѝ нейните приоритети се променят и решава да се върне в родна Трявна. Заедно със съпруга и` Ми`хал Панайотов купуват малка къща в Горни Върпища – селце с едва 10 жители, и започват постепенно да я ремонтират. Кремена се връща и към музейното дело, като става един от последните членове на екипа на регионалния музей „Етър“. А Ми`хал, който е българин, роден и отрасъл в Севлиево с майка полякиня, сега се е запалил по строителството с дърво. 

Двамата се познават от деца и като студенти във Велико Търново решават да заминат за Англия. Той работи като инструктор в зала за катерене, тя в музея на Тюсо. Ражда им се син Боян, който вече е на 5 години. По време на ковид пандемията решават да се върнат в България – за да имат повече свободно време с детето. Купуват си къща в малкото село, с каменни дувари, строени от майстори на Колю Фичето. Мечтата им е да я възстановят в същия вид. Ремонта като време и пари обаче вече трябва да умножат по 5 спрямо това, което първоначално са си представяли. Няма и майстори и строители, нищо не се случва според уговорката или както трябва. Но като я завършат, а това вече продължава 5 години, ще живеят целогодишно в нея. И Боби ще тича на воля по широкия двор заедно с година по-големия от него голдън ритривър Спарк – много дружелюбен, но малко разглезен.

Освен тишината, спокойствието и природата селото е близо до Габрово, пътят е добър, оптичната връзка също. Токът обаче е проблемен от години в целия район, а водопроводът е амортизиран. Но пък Кремена е на 20 минути с кола до работното си място в „Етъра“. Най-близкият магазин е на 5 минути в съседното село Царева ливада, а големият хипермаркет в Габрово – на 15 минути. 


Боби е едва на 3, но заедно с мама и тате е на поход в Рила

Ми`хал от 4 години усилено усвоява занаята за къщи от дърво. Вече има и реализирани проекти. Боян ходи на детска градина в Трявна, после ще тръгне на училище в Трявна или Габрово. Какво му трябва повече на едно семейство – изключително чист въздух, паркове и детски  площадки, помощта на баба и дядо. А и в селцето освен няколко по-възрастни хора съсед им е Пол от Шефилд, който е много щастлив, че има с кого да си говори на английски. Много е отзивчив и могат да разчитат взаимно на помощ. И освен местната сливова могат да споделят и прекрасните крафт бири с легендарната от няколко години бирария в Трявна. Завърналите се в България в област Габрово имат идея да си организират сбирки веднъж месечно в нея. 

Не може да се каже, че на Кремена и Ми`хал Англия не им липсва. Там са израснали професионално, там са създали и много здрави приятелства, които продължават и досега. Съвсем наскоро са пътували до Острова. 

В последните години интересът към заселване на българи и смесени двойки в района се засилва. „Инициативата на областната управа да събира такива заселници, като срещата миналата година в Трявна, ни се отрази много окуражаващо“, споделя Кремена. Тя е с космополитна нагласа, но иска да се отдаде на възпитанието на детето си и то да живее близо до природата. Както и винаги да може да разчита на родителите си за помощ. Всичко това ѝ дава стабилност и убеденост, че заедно със съпруга ѝ вече са положили правилно основите на своя живот. Дори вече не смята, че тук може да се живее по-забавено – динамиката навсякъде я има, тук дори ѝ е по-натоварено.  

Антония и Лорензо загърбват Лос Анджелис заради Габрово

Антония Ковачева и Лорензо Якопели заживяват в Габрово преди 6 години и отварят собствена пекарна. Създават и магазин, в който предлагат богато разнообразие от тестени изделия, подправки и зехтин. В деня на откриването Лорензо предприема още една важна стъпка, като предлага брак на Антония. 

Заедно са от около десетилетие, запознават се в САЩ. Двойката има двама синове – Адриано е навършил 6, а Оливер е на 4 и половина и е роден в Габрово. 

Антония е родена в Габрово, но живее 14 години в Америка. Лорензо е от Пулия, Италия, и 20 години живее в Щатите. Работи като шеф-готвач в пицария в Лос Анджелис, тя – като мениджър на проекти в голяма строителна фирма. 

Веднъж идват на ваканция в Габрово и на Лорензо много му харесва. Сега казва с гордост на български „Много обичаме Габрово“. След появата на първото им дете решават, че е време за промяна – търсят по-спокоен живот и уравновесено ежедневие. 

Купуват нова къща в село на 10-ина минути от Габрово и я реставрират. Постоянно са с децата и това ежедневие в Балкана, на чист въздух и простор прави човека щастлив. Два пъти в годината ходят при италианските баба и дядо в Бари. 

Отварят пекарна за хляб с лимец и квас, за кроасани, сладкиши, зехтин. Съпругът работи в цеха с персонал от 7 души, първоначално продават само на хотели и за кетъринг. Но до пекарната вече има и магазин, в който работят съпругата и още едно момиче. 


Класическо предложение за брак при отварянето на магазина към пекарната на Лорензо и Антония

„Ако тръгнеш с добро, хората откликват, българинът обича да помага. Не сме срещали трудности. Същото е с институциите –  РЗИ, Агенцията по храните. Казват ти направи това, направи онова – правиш го и става. Ако тръгнеш срещу тях – не“, споделя Антония. 

Имат приятели в Америка, хора с кариери, които ги питат дали тук е хубаво и дали ще им хареса, някои идват на ваканция. „В Щатите нещата вече не са много добре. Американската мечта, онази отпреди 20 – 30 години, вече не съществува, само работиш и накрая…“, не довършва Антония. 

Предложението на Лорензо за брак, отправено към нея при отварянето на магазина, още важи. Но нека първо децата малко да поотраснат, така или иначе двамата вече 10 години са заедно.  

В клуб по роботика Маринови учат малки деца на правила

Мария и Венцеслав Маринови оставят подредения столичен живот, за да се заселят в Дряново. Венцеслав е от Дряново, Мария – от Стара Загора. 

Преди това Мария живее 6 години във Виена, където работи и учи право, но прекъсва и завършва във Варна. Венцеслав е програмист от 15 години, намира я в Skype и съвсем изненадващо за самата нея любовта започва онлайн, заради което тя се връща в България. 

Десетина години живеят заедно в София. Той работи като програмист, тя като QA (софтуерно тестване). Раждат им се две деца – Йоан е на 11 години, Магдалена е на 8. Венцеслав има дом в Дряново и през лятото семейството е там. Мария страшно харесва града, дори повече от кореняка Венцеслав. Искат да напуснат голямата шумна столица, но за тях е важно не просто да отидат някъде, а там, където усещат и принадлежност. Тишината и спокойствието и това, че децата са на сигурно място, а не трепериш къде ще пресичат, носи огромно удовлетворение на майката. А и може да работи онлайн същата професия, да не шофира в час пик, да не бърза и в същото време да има хора наблизо, на които да разчита. Свободното време е повече, спокойствието – безценно, идеален момент да си реализираш плановете. 

И плановете не закъсняват. Мария и Венцеслав, първоначално съвсем на шега, се чудят дали не могат да направят нещо за децата, като използват едно от местните читалища – „Дряновска пробуда – 2008“. Вместо само да тъпеят с телефоните си, децата може да използват дигиталните средства за нещо много по-ценно за развитието си. 

Маринови проучват какво могат да купят със собствени средства, и се спират на интуитивни образователни роботи, с които могат да се занимават от 5- до 10 – 11-годишни деца. Това е точно възрастта, в която те могат да формират някакво мислене, но и да развият чувство за  отговорност, защото веднъж седмично трябва да ходят на извънкласно занятие. 

В създадения от Мария и Венцеслав Клуб по роботика и програмиране MyBot фокусът обаче не е програмирането. Да, говорят на децата  за код, за базисните основи на програмирането, но всеки урок е отделна тема и включва дискусия, а децата отговарят на въпроси. Това са теми от реалния живот, например безопасното къмпингуване – как роботът да мине по определен маршрут, как да събере изхвърлените боклуци и пр. Ако темата е море, си говорят за безопасност на плажа, междувременно и програмират. Но целта най-вече е децата да се научат на спазване на правилата – нали това по принцип ни е слабост в България. „Ние не забавляваме деца, макар че е забавно, сега имаме 10 деца в групата“, казва Мария.

Започнали да идват и деца от Габрово, едно дете идва от Севлиево. Сред най-запалените е второкласник, който се обучава в клуба от самото му създаване, вече четвърта година. Родителите му го водят и в дъжд, и в сняг. През учебната година занятията са в петък, през ваканцията във вторник, по един час. И са отворени винаги за всеки, може да се отиде и само за един урок. Плаща се приемлива такса, като общината предоставя помещението. 

Маринови са се отдали изцяло на новото си начинание и двамата вече приключват с програмирането. Лека-полека стартират своя фирма и вече излизат извън Дряново – с клуб и във Велико Търново. 


Венцеслав Маринов на благотворително програмиране в парка в Дряново

Живеят в апартамент, нямат двор, но така запазват усещането си за град – градски живот в спокойна среда. Да, малко липсва богатият културен живот на големия град, но има млади хора, две училища и две читалища. Още са напълно в силите си, на по 40 и 45, което им помага да са постоянно на път и в преподаване. „Ако човек иска да реализира нещо, в по-малък град е по-лесно, защото вратите се отварят по-лесно – и на хората, и на  институциите“, казва Мария. И се възхищава на семейство с три деца, които се занимават със земеделие и снабдяват половината град с нетретирани с химикали плодове и зеленчуци. Много обичат и срещите, които организира местната управа със заселниците като тях. 

Мария е категорична, че са се върнали тук, за да работят по правила. Дава си сметка, че трябва да мине достатъчно време, за да може добрият пример да стане заразителен. Според нея тона задават главно хората, които са били в големите градове или в чужбина. За нея и съпруга и`  „италианското семейство“ с пекарната е вдъхновение и пример като по учебник за това как трябва да се работи. 

И понеже по стар обичай на обущаря децата са боси, както казва Мария, техните деца са далеч от програмирането: „Нашите са арт настроени, от време на време момиченцето сяда да направи някой проект. Децата имат свой път и не е редно родителите да го предопределят, те идват с техните си склонности и таланти и трябва да ги подкрепяме“. 

Още истории

Ганимир Георгиев след 24 години живот в САЩ решава да се завърне отново в родното Габрово. Той е патриот и иска децата му да отраснат като българи. В САЩ работи в телевизия NBC, успял е да се докосне до Селин Дион и Майкъл Джордан. Като дежурен за нощните новини в Лас Вегас обикаля по крими сцените в мегаполиса, разчитайки кодовете на полицейските патрули. В Габрово отваря заведение за бързо хранене, предлагайки американски бургери. Завръщането му носи още нещо – събира се с Мартина, която познава от дете, но пътищата им се разделят, когато той заминава за Америка, а тя по-късно за Италия. 

Мартина Гинева след 20 години в Италия решава да се завърне в родното Габрово заедно с осемгодишната си дъщеря. В Милано заема мениджърска позиция във верига магазини за кожени изделия, но се чувства самотна, а свободата и спокойствието на малкия град с годините все повече ѝ липсват. В Габрово среща отново Ганимир, който става спътник в живота ѝ. Вярва, че завръщането е най-доброто решение за нея и за дъщеря ѝ, която е вече на 11, учи в българско училище и играе безгрижно с приятели вкъщи – нещо много трудно постижимо в Милано. 

Тодор Тодоров е от популярните габровски тризнаци. Oще съвсем млад знае, че няма да остане в София, въпреки че работи там 10 години като ИТ специалист. Връща се в родния си град и продължава с професията, която обича.  

Сходна е историята и на неговия колега Мартин Алексиев, който прекарва 10 години в Обединеното кралство, а после живее и работи в София. Двамата работят в една и съща компания, а когато фирмата отваря офиси и в Габрово, с радост избират да се преместят отново в родния град. 

Памела Кънева изоставя уредения живот в Австрия, за да започне собствен бизнес в родното Габрово. Намира го за точното място за създаване на семейство. Младото семейство Къневи призовава гостите на сватбата си да дарят парите за букети и със събраните средства купува консумативи за над 2000 лв. за дома за хора с деменция в града. Убедена е, че е хубаво за известно време да поживееш извън България, за да почерпиш от чуждия опит, но и да оцениш преимуществата на страната си. 

Ани Иванова предприема същата стъпка със съпруга и детето си. Над 14 години те живеят в Англия, където Ани развива практиката си като хомеопат. Решението да се върнат в родината вземат след ограниченията по време на ковид пандемията. Другата основна причина е раждането на първото им дете. Осъзнават, че всички материални съображения минават на втори план, корените ги теглят да се приберат. Съседка сега им е баба, която сама отглежда зеленчуци. За рождения ѝ ден ѝ набрала 5 лалета – нещо, което няма как да ти се случи в чужбина.

Мария Кръстева живее в градчето Плачковци, откъдето е съпругът ѝ. Тя е родом от Плевен, а близо 15 години живее в София. После заминава за САЩ, но носталгията по близките я връща в България и заживява със семейството си в Плачковци. Идеята е добре позната –  детето да излиза навън на въздух, всички да имат досег с природата, а възможността за дистанционната работа улеснява преместването. Силно цени едно от най-големите предимства на този начин на живот – сплотената общност, която може да се види само в малкия град.  

Искра Хотнишка е габровка, по професия логопед и психолог. Живее 3 години в Испания,  после още 12 в София. Преди три години заедно със съпруга си и двете им дъщери решават да заживеят в село Сенник. Захваща градинарство, отваря и частна практика по професията си. На семейството не му липсва животът в чужбина и в София. Искра вярва, че човек може да намери реализацията си и всичко необходимо, за да сбъдне мечтите си, в Габровско. 

----------------------------------------------------------
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.