България изостава с десетилетия в управлението на отпадъците

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global.

Задействана ли е спирачка на глобалните политики за климата и за зеления преход в ЕС заради консервативния завой и идването на власт на Тръмп, г-жо Стаевска?

Аз не бих обвързала това с Тръмп, защото то се усети още в края на мандата на първата комисия „Фон дер Лайен“, когато големите амбициозни заявки на зелената сделка бяха посмекчени. Миналата година ключовият регламент, публично наричан Закон за възстановяване на природата, беше приет „на косъм“ с гласа на австрийската екоминистърка, която гласува в противоречие с позицията на собствения си премиер. На европейско ниво зелените политики бяха под атака поне в последните 2 години. Да си спомним популистките атаки срещу стратегическата политика в земеделието – Стратегията „От фермата до трапезата“, която е част от Европейския зелен пакт, с трактори, които окупираха центъра на Брюксел. Възможно е тези популистки критики да са били в интерес и на проруска пропаганда, но общо взето бяха във фокуса си антизелени. Германската Зелена партия пък, която бе част от управляващата коалиция, наложи доста строги условия за отоплителните уреди, както и земеделски политики, които дори едно прозелено настроено германско общество посрещна на нож. Т.е. голямата зелена вълна намаля и в последните години ключовите думи в европейския дебат вече не са свързани толкова с устойчивост, колкото със сигурност. И те са наследство повече от ковид пандемията и войната на Русия срещу Украйна, отколкото от някакъв консервативен завой. Вече се говори за хранителна сигурност, енергийна сигурност, здравна сигурност и разбира се, конкурентоспособност. Започнаха механизми за възстановяване от ковид пандемията и за устойчивост заради засилване на конкурентоспособността, за първи път започна емитиране на дълг на ЕС. Това са процеси, които повлияват на зелените политики, но са доста по-глобални, не бих ги обвързала само с отделни събития и политически тенденции в света. Постави се акцент върху собствената енергийна сигурност и отхвърляне зависимостта от Русия. ЕС започна да търси хранителна сигурност – от края на Втората световна война Европа не гладува, но вече се гледа храната да не е под заплаха от чужди конкуренти, и евтиното зърно, което идваше от Украйна, се виждаше като заплаха от европейските производители. Защо да купуваме жито, отглеждано с вредни химикали, а от нашите производители ще искаме екологична продукция. Това доведе до един натиск за по-малко строго следене на природосъобразните политики на ЕС. А за мен, и не само за мен, това е стратегически самоубийствено.  Вера Стаевска е доктор по социология от СУ „Св. Климент Охридски“, със специализации във Франция (CNRS и EHESS) и дисертация в областта на идеологическото конструиране на „младежта“ в политическия дискурс. Има и магистратура по право на Европейския съюз. Подготвя курсове за магистри в катедра „Социология“ на СУ по европейски ценности и природата в тях и по социология на природозащитата за бакалаври.
Изп. директор на фондация „Блулинк“, координатор проекти на сдружение „Асоциация на парковете в България“. Инициатор и административен ръководител на „Зелени закони“ - гражданска инициатива за експертен мониторинг и кампании за политиките за биоразнообразие, гори, устройство на територията, селски райони, енергетика и климат. 

Губи ли се обществена подкрепа за европейските екологични политики, когато потребителите биват предизвиквани с такива мерки, като прикрепените за пластмасовите бутилки капачки?

Това с капачките на мен ми се струва глупаво и неразбираемо. В Европа не съм го виждала. Но ми се струва, че много често Европа се превръща в мишена за всичко глупаво за нещо, за което не е виновна. Много силна е например атаката срещу корупционни практики във ВЕИ инвестициите, които ние у нас правим по корупционен начин. Иначе е правилно да има политики за разделно изхвърляне на пластмаса и е правилно да се стимулира енергията от възобновяеми източници, въпросът е по какъв начин. Защо в Западна Европа масово на битово ниво се изграждат ВЕИ инсталации, а у нас те се изграждат в ценни местообитания, върху влажни зони, върху гори, които се изсичат заради тях. Проблемът не е на зелените политики, а в прилагането им и че има нееднакво третиране на различни бизнеси. 

А относно подкрепата, не трябва да слизаме до популисткото ниво, че всяка зелена регулация е прекалена и трябва добре да разграничаваме кое идва от ЕС и кое се дължи на някакви други причини. Специално за земеделието много е тъжно, че отпаднаха някои строги изисквания за намаляване на различни хербициди и пестициди, че се премина към национални стратегически планове за земеделие, което продължава практики от предишния програмен период. Във връзка със Закона за възстановяване на природата, който влезе в сила миналото лято, трябва да се разработят национални стратегически планове за възстановяване на природата. Познайте дали някой работи по това и дали ще планираме смислени дейности за възстановяване на популации на птици, за влажни зони, за градски дървета – всички ясно разписани цели трябва да бъдат изпълнявани на национално ниво. И там се губи връзката. 

Намалява ли все пак обществената подкрепа за зелените политики?

Не, не смятам, че хората са по-малко привърженици на зелените политики, отколкото преди 10 години например. Но публичният дискурс и пропагандните кампании насочват вниманието към едни понякога фалшиви теми. Аз лично виждам около себе си все повече зелено мислене на ниво потребление. 

Как се променя потребителят и тази промяна поколенческа ли е?

Моето поколение, което вече не е толкова младо, в началото на този век участва в една силна зелена вълна, която обаче не смятам, че сега се е загубила. Тя все повече влиза на всекидневно ниво. Виждам все повече хора, които ползват на пазар торбички за многократна употреба, а продавачите свикнаха, че това е нормално.

Въпросът е, че потреблението се променя от средата. Ако няма къде да върнеш бирена бутилка, преставаш да я връщаш. Това са навици, които сме имали преди 10 години и сме ги изгубили. Много е важно да има регламенти, но и стимули за доставчиците. Огромен е проблемът с опаковките и реалната липса на рециклиране у нас – каквото и да отчитаме, управлението на отпадъците в България е десетилетия назад от европейското. Не че хората нямат адекватно мислене – ако имаш система за събиране на опаковките, много лесно потребителят се напасва към нея.

И не всичко е въпрос на пари.

Въпрос на пари е това, че така по определен начин ще бъдат пресечени различни корупционни модели и бизнеси, свързани с отпадъци, изгаряне на отпадъци и т.н. В България продължаваме да си говорим за прехода на въглищните райони. Колко милиона се изсипаха от Европа за справедлив преход и колко милиарда загубихме, а не можем да изработим един национален план за тези въглищни региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Популизъм е да кажеш, че хората ще си загубят работата, след като от десетилетия е ясно, че този отрасъл ще се преструктурира и е въпрос на желание да им създадеш друг поминък. А не да поддържаш стария корупционен бизнес, свързан с неотчитане на реално замърсяване, с разрешителни, които са на ръба на екопроцедурите.

За много хората зеленото, първо, е наложено от Брюксел, второ, пречи на бизнеса, трето, е професия на НПО-та. Тогава освен промяната на потребителското поведение не е ли доброволчеството другото важно противодействие на тези делегитимиращи зелената идея наративи?

Много хора, дори и зелено мислещи, не познават работата на зелените НПО-та и се „връзват“ на тези наративи. Повечето от държавите в Западна Европа имат линия на финансиране, обвързана с данъци и държавно финансиране за дейности в обществена полза, у нас такива няма. Дарителската култура у нас е минимална, а и не е вярно, че доброволчеството може да свърши работата на платения експерт. Но то може да привлече съмишленици и да даде прозрачност на това какво реално вършат НПО-тата. Проблемът е, че в този сектор хората са много ниско платени, и това е нашият начин да сме доброволци – да работим за символични заплати. Същевременно е много трудно да намериш капацитет за управление на доброволци. Защото доброволецът изисква от твоята енергия и време – да го обучиш, да му дадеш задачи, да му дадеш обратна връзка. Всяка доброволческа програма изцежда от енергията на организациите, които вече са с много свит човешки ресурс – малко хора са склонни за висококвалифицирана работа дългосрочно да получават съвсем малко пари. 

Кои са последните проекти, по които работите?

Харесвам много един проект, който нашата инициатива „Зелени закони“ изпълнява в момента и е финансиран от ЕК по програма „Граждани, равенство, права и ценности“. От март задачата ни по този проект е да заздравим контактите си с граждански групи, които се борят по конкретни природозащитни казуси по места. И от тях да излязат теми за нашите законодателни инициативи и кампании. Досега като огромен проблем от тези срещи излязоха добивни дейности, развивани много близо до населени места. Тъй като вече няма наредба за здравни отстояния на кариери, асфалтови бази и заводи, няма формални изисквания те да бъдат далеч от домове на хората. Това изискване е отпаднало през 2017 г., защото чрез ОВОС и становища на РЗИ тези отстояния трябваше да се спазват, но се оказва, че това не работи. Особено в Пловдивско и Пазарджишко, където има много кариери за мрамор, за баластра и пр., съвсем близо до домове. 

Втора тема, която вече предизвиква протести, но и атаки срещу европейски политики, е появата на големи индустриални ВЕИ паркове в места с ценна природа, върху гори и пасища. Това е в контраст с европейското изискване тези паркове да се строят първо на разрушени индустриални терени и да са през битови инсталации. Внесли сме законодателни предложения, разработени заедно с гражданските групи, че ВЕИ инвестициите трябва да се насочват към домакинства и общности. Те включват три промени в Закона за горите, защото изсичането на гори с цел политики за климата е логически абсурд. Четвъртата промяна е в Закона за възобновяемите енергийни източници, който има разпоредба за национален план за приоритетни зони, но само за вятърна енергия, а масово се строят фотоелектрически централи. Настояваме да се спази изискването този план да приоритизира скоростното изграждане на такива инсталации в нарушени терени, бивши мини, индустриални зони и покриви в урбанизирани зони. 

Как реализирате законодателните си инициативи, след като вече няма зелена формация в парламента?

Партньорите ни в страната са съмишленици на всякакви партии. Вярно, че докато „Зелено движение“ беше в парламента, те внасяха наши предложения. Но дали ще е някой от БСП, от ГЕРБ или друг, винаги ще има кой да внесе законодателна инициатива, въпросът е дали има мнозинство за подкрепа. А много редки са случаите на проблясък да има законодателство с мнозинство у нас по екологична тема. И то е, когато общественото мнение е много силно изразено и казусът е фрапантен – както през 2013 г., когато багери влязоха в Несебър и под силен обществен отзвук политиците гласуваха законови промени в Закона за устройството на територията и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които бяха разработвани години преди това. За съжаление, в България сме много далеч от европейските политически практики по отношение на зелените приоритети и разчитаме общо взето на ситуативни и ярки казуси, които да възпламенят общественото мнение, така че нещо да се приеме. 

Институционализира ли се в някаква степен партньорството между НПО и бизнеса по зелени политики? Не само заради регулации и политики на ЕС, но дори и заради моди – ESG не се ли превърна също и в мода?

ESG често граничи с greenwashing. Няма да казвам как фирми от минната индустрия например финансират НПО проекти, за да кажат как помагат за популацията на прилепите или не знам какво си, след като са унищожили целия район. Трябва да имаме все пак едно реалистично мислене доколко една кампания за засаждане на 10 000 фиданки неутрализира цялостен негативен отпечатък на дадена дейност. 

Но дори и да няма увреждане на природата, с какво реално допринася засаждане на дръвчета от хората от един офис, които са излезли за 2 часа и са се снимали? Лошото е, че това създава неправилна представа какво е полезно за природата. Да забучиш едни пръчки и да ги оставиш там да изсъхнат, не е полезно за природата. Гора се отглежда много по-сложно. Далеч не всички акции по залесяване са такива, но съм виждала много некачествени фиданки или подарени безплатно от някой разсадник, защото вече са негодни. Или политици, които секат гори, а после се снимат със саксийки в ръце. 

Разбира се, има и смислени корпоративни практики. И е важно да се вглеждаме не в отделни корпоративни събития, а в процеси, които са част от корпоративната култура. Това означава например систематично разделно събиране, систематично възпитаване за пестене на вода, електричество, фирмени автомобили, карти за градски транспорт и за БДЖ като бонус вместо ваучери за храна… 

Трябва ли да възпитаваме най-младото поколение в грижа за природата още от училище?

Важно е да има граждански елемент още от ранните класове. Малките и младите днес са много по-образовани и съзнателни, отколкото когато аз бях ученичка. Но у нас няма добра връзка между образованието и неправителствения сектор главно защото родителите са облъчвани от много негативни кампании. Миналата година завърших магистратура по право на ЕС и видях, че европейските политики за околна среда не се преподават систематично нито в правните, нито в социологическите специалности у нас. Неслучайно не могат да се формират мнозинства в парламента по екологични законопроекти, защото ние не мислим за политиката като за свързана с природата. И за мен е мисия да попълним тази дупка, защото младите хора у нас живеят в европейска България, на планета, която все повече е изправена пред глобални природозащитни проблеми, и е нужно да бъдат образовани, за да бъдат адекватни на света, в който ще бъдат активни граждани. Все още имаме какво да опазим.

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.