Кохортата на  прагматичните идеалисти

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global

Ако бабите в зала „България“ вече по-често изпускат смартфоните си, отколкото бастуните си, то разликата с внуците им не е в смартфона, а в това, че внуците, като се приберат вкъщи, не си пускат телевизора. И използват смартфоните освен за селфита и за разплащане, понеже избягват кеша. Ако пък родителите им също вече пазаруват масово онлайн, то най-младите го правят под въздействие на инфлуенсъри особено при избора на дрехи и аксесоари. 

Ако продължим да щрихираме портрета на поколението Z, можем да кажем, че те пият по-малко алкохол от предшествениците си, държат повече на здравословните храни и напитки, ходят на фитнес и обичат да пътуват в страната и по света. Залагат на всякакви форми на личностно развитие, на онлайн курсове и фирмени квалификации и имат сериозни претенции към образованието (висше и средно) да е практически ориентирано, за да могат веднага да започнат уверено работа. Обичат да работят и дистанционно, включително от вкъщи, от кафенета и споделени офис пространства – особено след ковид пандемията, когато дистанционната работа се наложи като трайна, а не само кризисна форма на заетост. 

ПО-ЗРЕЛИ, ПО-ПРАГМАТИЧНИ, ПО-ГЪВКАВИ. Когато преди няколко години световният интерес се фокусира в обособяването на поколенията, след онова за милениалите се появиха и множество проучвания, центрирани около поколението на най-младата работна сила – генерацията Z. В изследването си преди 5 години на поколенческите профили на работната сила в България Българската стопанска камара характеризира поколението Z така: „Поколението Z са загубили наивността си много по-рано, но това ги е направило по-зрели за годините си, по-прагматични и по-издръжливи. Предпочитат не да се крият от проблемите си, а да се изправят пред тях и да ги решават сами. (…) Идеализмът, присъщ на по-старите поколения, не е тяхна характерна черта, Z поколението са по-скоро прагматици и не правят компромиси с настоящето в името на хипотетични идеи. Склонни са да се ангажират с обществени каузи, в които виждат смисъл, включително и с доброволчески дейности“.

Според проучване на ManpowerGroup Bulgaria от 2021 г. младите хора търсят освен стабилна и добре платена работа, добри условия на труд и възможности за обучение и кариерно развитие.

Изследване на AIESEC България от 2020 г. добавя, че младите хора в България са склонни да търсят международни възможности за кариерно развитие, като ценят предприемачеството и стартиращите компании като алтернатива на традиционната заетост.

Проучване на PwC от 2021 г. показва, че младите хора у нас са готови да сменят работодателя си, ако не виждат перспективи за кариерно развитие. И че освен за добрите заплати те откликват на работодатели, които предлагат добри социални придобивки.

Накратко, досегашните изследвания показват, че поколението Z в България има профила на връстниците си в общите глобални тенденции, но с някои местни особености. Младите българи търсят гъвкавост, възможности за професионално развитие, социална отговорност и устойчивост от страна на работодателите. Същевременно те ценят стабилността и конкурентоспособността на заплатите, както и възможностите за кариера в чужбина.

¾ ОТ РАБОТНАТА СИЛА КЪМ 2030 г. Най-новото международно изследване по темата, публикувано преди средата на 2025 година, е традиционното проучване на Deloitte. За 14-а поредна година Deloitte извършва своето глобално изследване на поколението Z и милениалите, които към 2030 г. ще бъдат 74% от работната сила в света. Поколението Z според това проучване са родените между 1995 и 2006 г., а милениалите – между 1983 и 1994 г. Проучването е извършено в 44 страни от различни региони на света, включително Източна Европа и България, сред около 23 500 млади професионалисти чрез количествено и качествени изследвания, проведени от края на октомври 2024 г. до началото на януари 2025 г. То очертава светогледните нагласи и очакванията за кариерно развитие на младите професионалисти.

РАЗВИТИЕ, НО НЕ ДО МЕНИДЖЪР. Профилът на тези поколения е на амбициозни млади хора, но амбицията им не се свързва непременно с изкачване по кариерната стълба до мениджъри. Едва 6% от тях си поставят като цел да достигнат лидерски позиции.

Но същевременно те очакват преди всичко работодателите им да им осигурят възможности за обучение и развитие. Държат, освен на добро заплащане и смислена работа, да могат да се развиват, а не да стоят на едно място в професионалната си кариера. Усещат ерозия на социалния договор между работодатели и наемници, затова бизнес организациите, които могат да отговорят на критериите им за социално израстване, могат да възстановят стълбовете на този договор, така че да създадат цикъл на удовлетворение, ангажираност и успех. 

Главният въпрос за тези поколения в баланса между работа и начин на живот е тъкмо представата им за професионално развитие. Запитани кои са трите най-важни причини да изберат сегашния си работодател, те поставят обучението и развитието веднага след добрия баланс между работа и свободно време и след перспективите за кариерно израстване. Представителите и на двете поколения имат сериозни изисквания към своите мениджъри – да ги направляват и подкрепят, да ги вдъхновяват и мотивират, да им бъдат ментори и да им помагат да постигат добрия баланс между работата и живота. 

ВИСШЕТО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Някои представители на тези поколения не са убедени, че висшето образование е адекватно на пазара на труда. И въпреки че продължават да го ценят, близо една трета от тях вече не смятат, че традиционното университетско образование е по определение условие за добра професионална кариера. Близо 40 на сто от тях са силно притеснени от повишаващите се такси и разходи за следване, а близо една трета са решили изобщо да не учат за висше. Те не са убедени, че университетите им дават достатъчно практически знания, които да ги подготвят за трудовия пазар. 

57% от поколението Z и 56% от милениалите вече използват генеративен изкуствен интелект в ежедневната си работа за различни задачи – анализ на данни, криейтив, създаване на съдържание, стратегическо планиране, оценка на риска и много други. Напълно позитивни са към тази технология и смятат, че тя ще подобри качеството на работата им и ще им освободи време да се фокусират върху стратегическа работа, както и да подобрят баланса работа – живот. Но в същото време имат и сериозни притеснения – че AI ще ограничи работните места и ще стесни в обозримо бъдеще достъпа на младите хора до пазара на труда. И докато подобряват уменията си за работа с AI, за тях сега повече от всякога е важно и развиването на меки умения, като емпатия и лидерство. 

31% ЩЕ СМЕНЯТ РАБОТОДАТЕЛЯ СИ ДО 2 г. Младите предопределят динамичността на работната сила в обозримо бъдеще, бидейки настроени към кариерна флуидност. 31 на сто от поколението Z планират да сменят работодателя си в близките 2 години. Милениалите са два пъти по-предпазливи в това отношение – 17% от тях смятат да направят същото. Но тук не става дума за липса на лоялност. Просто голяма част от представителите на двете поколения, които смятат да сменят местоработата си, търсят повече стабилност и по-добър баланс работа – живот, повече смисъл чрез целеполагане и повече възможности за учене и придобиване на нови умения. Защото се притесняват от повишените разходи на живот и от стреса на работното място.

Когато младите бъдат попитани какво стои зад желанието им да променят кариерата си и/или работодателя, най-ярко изпъкват три мотива: пари, смисъл и по-добър начин на живот. Балансирането между трите е в основата на представата за щастие на средния представител на тези млади хора. Съответно за работодателите това е ключът за привличане на таланти, намаляване на текучеството на служителите и повишаване на тяхната ангажираност с работата. 

ФИНАНСОВО НЕСИГУРНИ. За четвърта поредна година изследването поставя на челното място в списъка от притеснения на най-младите поколения нарасналите разходи за живот. Увеличава се усещането за финансова несигурност – 48% от поколението Z и 46% от милениалите се чувстват финансово несигурни, като повече от половината от представителите на двете поколения живеят от заплата до заплата. Едва 36% от поколението Z и 39% от милениалите, които изразяват притеснения за разходите си за живот, казват, че са се чувствали щастливи през изминалата година. 

ИСКАТ СМИСЛЕНА РАБОТА. За около 90 на сто от представителите на двете поколения изключително важно за удовлетвореността от работата и за личното им благоденствие е да бъдат мотивирани от цели и да бъдат сериозно ангажирани с това, което извършват. Много от тях искат да намерят смисъл в своите кариери и търсят да извлекат от тях по-широко разбиране за цел. Когато преценяват потенциалния си работодател, 54% от респондентите от поколение Z и 53% от милениалите казват, че за тях е изключително важно работата да е смислена. Сред онези, които не смятат, че с работата си имат смислен принос към обществото, някои намират за удовлетворително просто да печелят пари и да постигат добър баланс между работа и живот, така че да могат да използват своето време и ресурси за компенсиране на недостига от смисъл извън работата. 

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.