Протекционизмът на САЩ е възможност за бизнеса да търси алтернативи

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global

Какви ще са най-сериозните ефекти за българската индустрия от новата търговска политика на САЩ, г-н Митрев? 

Протекционизмът винаги е вредял на международната търговия, той противоречи на логиката в търговските взаимоотношения.БСК днес

Българската стопанска камара е най-голямата работодателска организация, според последното преброяване, която обединява над 100 браншови организации и хиляди фирми от цялата страна.Работи на няколко нива:

• Подпомага фирмите да се ориентират в новите политики и технологии – с анализи, насоки, проекти.

• Изгражда партньорства – между малки и големи компании, между индустрия и наука, между местно и глобално.

• Насърчава инвестиции в дигитализация, автоматизация и зелени решения.

• Активно участва в реформите в образованието и професионалните квалификации.За всички, вкл. за българската икономика, е опасно и затрудняващо - забавяне на растежа, инфлационен натиск, намаляване на конкурентоспособността. Ние сме малка, но силно отворена икономика, която в голямата си степен е ориентирана към износ. Освен това сме част от европейските вериги за доставки и всички от тях с пазар в САЩ ще изпитат сериозни затруднения, ако митата бъдат въведени във вида, в  който администрацията и президентът Тръмп обявиха. Затруднения не само по линия на пазарите за крайните продукти, но и на източниците на суровини – цялата верига ще бъде засегната.

Надяваме се ЕС и администрацията на президента Тръмп да постигнат споразумение, което да реши спорните въпроси.

Кои индустрии ще бъдат най-силно засегнати, ако не се постигне споразумение? 

Машиностроене, електротехника, електроника, ИКТ секторът, аутомотив секторът… 

Това всъщност са секторите с най-голяма добавена стойност? 

Да, те са с най-голяма добавена стойност, но и са секторите с търговски взаимоотношения с американския пазар – или са преки доставчици, или участват във веригите за доставка през европейските ни партньори. Най-големите са Германия, Италия – евентуални затруднения с пазарната реализация в САЩ ще се отразят в намаление на поръчките. 

Разбира се, ще бъде засегната и добивната индустрия, и всички, свързани с доставка на суровини, материали, на технологии, ако щете, на ИКТ решения. 

Ясно е, че българската индустрия се надява да се постигне споразумение между ЕС и САЩ. Но ако това не стане, какъв е вариантът – да се пренасочат пазарите? 

Няма да има друг изход. Трябва да има диверсификация на пазарите. 

България се намира на изключително стратегическо място. На практика сме врата и за Европа, и за Азия, Африка е много близо. Сигурен съм, че пазарът ще се пренастройва, дори и при сключване на споразумение за взаимноизгодни тарифи или за отпадане на тарифите, за нулеви мита, което според мен ще бъде най-доброто. Но тази непредвидимост оставя едно горчиво усещане в бизнеса и то би трябвало да го насочи да търси и други пазари. Да го насочи към гъвкавост, адаптивност, скъсяване на веригите. Когато разчитате на суровина от Китай, за да произведете продукт, например фармацевтичен, за пазара в САЩ – вие сте зависими от две страни.Сектори в риск и опасности

ВИСОК РИСК

Машиностроене и електроника: висок дял на износ за ЕС и зависимост от глобални вериги.

Автомобилен клъстер: ако световният автомобилен пазар се свие.

Текстил и облекло: повишени транспортни и логистични разходи.

ИТ и аутсорсинг: рискове при транснационални клиенти.

Химическа и фармацевтична промишленост: ако САЩ въведат мита или ограничения върху китайски активни вещества (API), това ще удари глобалната верига, вкл. български заводи, които формулират лекарства. Зависимостта от специфични съставки е особено чувствителна.

СРЕДЕН РИСК, НО ВИСОКА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Храни и напитки: ако енергията и логистиката поскъпнат, или ако потреблението се свие.

Строителни материали: зависят от активността на имотния пазар.

Пластмаси и опаковки: при удар по сектора на бързооборотните потребителски стоки ефектът ще е по-малко поръчки плюс рискове с регулациите за устойчивост.В определен смисъл това, които се случва, може да бъде и полезно за икономиката, защото ще даде възможност на предприемчивите хора да търсят алтернативи. Което е възможност да разширят кръга на клиентите, кръга на продуктите, които произвеждат, кръга на доставчиците – да изберат по-близки географски. Да се насочат към иновативни решения, чрез които да „изпилят“ цените.

На какво могат да се опрат компаниите като технологични възможности, които дава новата икономика? Има ли роля държавата в този процес по пренастройване и каква е тя? 

Държавата винаги има роля. Ако спре да бъде държава на контрола и на санкциите и стане държавата партньор, която насърчава технологичното обновяване; ако направи по-добър достъпа до финансиране за инвестиции в нови технологични решения, в използването на изкуствения интелект, повече мехатроника, роботизация, автоматизация. 

Държавата е и официалният партньор в тази ситуация – не бизнесът преговаря със САЩ, там са политиците. И ако те знаят какво е мнението на  българските производители, преработватели, износители, ще бъдат много по-подготвени да защитават техните позиции. 

А поискаха ли ви мнението? 

Получихме писмо от Министерството на икономиката да анкетираме членовете си за възможните ефекти от по-високите мита (в края на април, бел. ред.). Но вижте, президентът Макрон още на 3 април събра френския бизнес заедно с целия кабинет на Френската република. Ден след 2 април, когато президентът Тръмп показа таблицата с тарифите пред Белия дом. Българската държава трябва да действа много по-бързо и адекватно. 

Бизнесът има ли съюзник в диалога с държавата? 

Има – обществото, разбира се. Функционирането на икономиката и на индустрията е единственият гарант за бъдещето на всеки човек. Ако ги няма икономическите оператори, няма да го има и обществото, няма да я има и държавата. Политиците не могат да гарантират нищо без икономиката и индустрията. Ето за това всички заедно трябва да работим в посока икономическите субекти в България да бъдат подкрепени. Не говоря за финансова подкрепа, не. А да бъдат разглеждани като златната кокошка от приказката, която снася златните яйца. 

А каква е ролята на работодателските организации, за да се създаде тази нагласа в обществото? 

Ролята ни е да бъдем мост между държавата, бизнеса и обществото. Да бъдем гласът на реалния бизнес. 

Българската стопанска камара е единствената организация в България, член на BusinessEurope, и получаваме информация за всяка планирана промяна в законодателството на един много ранен етап. Информираме нашите членове, за да бъдат подготвени, да отправят своите бележки, критики, предложения. Ние работим изключително добре с европейските институции в посока получаване на информация и диалог. По-трудно ни е с националните – заради честите политически смени, бълването на законодателство, буквално бълването, и то на некачествено законодателство, вкл. и неправилно транспониране на европейското. 

Ежедневно сме в контакт с компаниите от реалната икономика, познаваме техните проблеми, познаваме и техните възможности. И ако държавата иска да използва това знание, ние сме насреща. 

БСК е вече с 45-годишна история – има ли промяна в отношението на държавата към работодателските организации в годините или няма такава, каквато на вас ви се иска? 

Не е такава, каквато ни се иска. В Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който обсъждаме всичко, което касае доходите на хората и жизненото равнище, и ние, и социалните ни партньори имаме само съвещателен глас. Тоест, ако се разберем нещо със социалните партньори, държавата може да го неглижира – и го прави. В 99,99% от случаите, независимо какви бележки или предложения имаме по един нормативен акт, който се разглежда в НСТС, той след това отива в МС така, както правителството го е предложило, и така се приема. Държавата не ни разглежда като партньор, а като някакво ненужно зло, което само ги критикува. 

Каква е практиката в другите европейски държави? Има ли страни, в които мнението на социалните партньори не може да се прескочи толкова лесно?

Почти навсякъде е така – ако има постигната договореност между социалните партньори, държавата действа само като нотариус. Тя заверява тяхната воля – не я променя, не взема друго решение, а я облича в нормативно законодателство.

Но аз съм оптимист, защото за 35 години реална стопанска история постигнахме немалко. Да, в рамките на един човешки живот ни се вижда дълго, но само преди 35 години България беше друга. И сегашната различна България се случи, пак казвам, единствено благодарение на икономическите оператори в страната. 

Да се върнем към началото на разговора – турбуленциите в световната икономика не зависят от нас и трябва да се адаптираме. Но и те не могат да променят технологичното бъдеще, петата индустриална революция, които вече са тук. На какво да стъпи българската индустрия, за да се изстреля по-бързо в това бъдеще?

Максимално бързо да се насочи към новите технологии – ИИ, роботизация и автоматизация. Това не просто замества липсващите кадри, а дава много по-висока производителност и конкретни конкурентни предимства. Имаме основата – нашият ИТ сектор е доста добър, данъчно бяха привлечени световни компании, които оперират на наша територия. Ноу-хау-то, новите технологични решения вече са тук. Въпросът е да се приложат в българските предприятия. Говорим за трансфер – на технологии и на знания. 

Какво е необходимо за осъществяване на бърз трансфер?

Достъп до ресурс. ББР, търговските банки, всички възможности на европейските програми трябва да бъдат насочени целево към това технологично обновление. Намаляване на бюрократичните пречки – максимално бързо една нова технология да се внедрява в реалното производство. Разбира се, без компромиси с безопасността. Инфраструктура. Квалифицирани кадри.

------------------------------------------------------------------------
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.