Устойчивост отвъд докладите

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global

Автор: Климентина Рашева, съдружник в EY denkstatt

Практиката на корпоративната устойчивост, която допреди няколко години бе задвижвана от доброволни механизми и амбиции, претърпя преименуване в ESG, засилена политизация, регулация и опити за (глобална – защо не) стандартизация. Водещият проект „Зелена сделка“ на Комисията на Фон дер Лайен бе заченат и замислен като инструмент за демонстрация и завоюване на лидерство на Европа и затова усилията се насочиха и към определянето на счетоводни стандарти за отчитане на устойчивост – въпросното ESG.

Политическите настроения се променят, с тях и приоритетите. Вероятно европейците искат да бъдат лидери и в „правенето“, не само в определянето на рамки за „отчитане“, по които някой друг, който всъщност прави, да трябва да отчита.

ПРОМЯНАТА. В този смисъл може би съвсем не са изненадващи бързината и мащабите, с които водената от Европейския съюз игра се променя – от пълно вричане в Зелената сделка до отлагане и дори предложения и натиск за цялостно отпадане на основните регулации, свързани с устойчивото развитие. Не компаниите, а институциите направиха рязък завой и в рамките на няколко седмици заличиха почти всичко, към което тласкаха бизнеса години наред. 

В края на 2024 г. в EY denkstatt направихме изследване за нагласите на компаниите към устойчивите практики. Тогава 44% от фирмите посочиха, че именно законовите изисквания и регулации ги карат да правят неща, свързани с ESG, а след това се наредиха желанията на клиенти (36%) и личните убеждения (34%). Данните показаха още, че 70% от бизнеса в България вече работи по някои от аспектите на устойчивостта, а още 24 на сто планират действия и активности в следващите 2 години. Повече от половината компании пък посочиха CSRD и изготвянето на корпоративен доклад за устойчивост като приоритетна задача.

В началото на 2025 г. българският парламент отложи приложението на Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) в страната с една година, с два идентични законопроекта, внесени едновременно от управляващата коалиция и от опозицията. В САЩ политическата реалност се промени и новият президент с неговата администрация дадоха категорични заявки, че се оттеглят от глобалните действия в областта на климата. В Европа годината започна с равносметката от доклада на Марио Драги за бъдещето на континента и с „Компаса за конкурентоспособността“. А през февруари излезе Европейският омнибус, който оряза, отложи и дори напълно премахна голяма част от ESG регулации, някои от които даже още преди да бъдат финализирани и въведени. 

БИЗНЕСЪТ – НАКЪДЕ? През март 2025 г. организирахме уебинар за промените в пазара на устойчивото развитие, в който се включиха над 300 души. Попитахме ги дали отлагането на регулациите ще доведе до промяна в работата им по устойчивостта. 10% от тях заявиха, че със сигурност ще преосмислят плановете си, 20 на сто няма да променят посоката си, но най-много бяха колебаещите се – 25% от компаниите посочиха, че са объркани и не знаят как да продължат. В допълнение – 1/3 от бизнеса обяви, че трябва да анализира ситуацията, за да вземе решение, 19% бяха решили да довършат запознатия си Доклад за устойчивост, а 4 на сто казаха, че ще продължат да работят и по теми, свързани с климата и декарбонизацията. 

Данните ясно показват нещо, което може да се предположи и без специално изследване – българският бизнес е объркан и разколебан накъде да поеме. Ситуацията, от една страна, облекчи компаниите, които трябваше в сравнително кратки срокове да се подготвят за докладване на устойчивостта, а отлагането им дава повече време или направо ги вади (какъвто е случаят с по-малките) от изискванията за отчитане и изготвяне на доклад. От друга обаче, това не се хареса на фирмите, които вече бяха свършили немалко работа като подготовка, обучение на хора, и не на последно място – инвестиране на пари и време.

Като консултанти с почти 20-годишен опит ние очаквахме ревизиране на регулациите и даже Боян Рашев публично го обяви на наше събитие на 7 октомври 2024 г. пред стотици хора. Защото знаем, че нищо изкуствено създадено, което трябва да е еднакво за всички, не може да просъществува дълго, защото не е приложимо за всички. Проблемът, който виждаме сега, е, че отлагането и отпадането на изисквания накара да се отдръпнат от устойчивите практики дори компаниите, които досега работеха по тези теми доброволно и осъзнато. 

В момента наблюдаваме основно два сценария – при единия компании, които са виждали в регулациите само тежест и безсмислен ангажимент, сега с облекчение си отдъхват и се отказват от всяка дейност в тази посока. Има едни други компании обаче – и това все пак са повечето ни клиенти, – които остават верни на поетия курс. Те и досега не чакаха регулациите да им казват какво да правят, а сами задаваха посоката. Правят го, защото наистина виждат полза от устойчивите практики, и ще продължат, докато това им носи вътрешни и външни позитиви.

СМИСЪЛЪТ. А какво има смисъл да прави бизнесът сега? Това е възможност за компаниите (и техните консултанти) да преместят фокуса и ресурсите си от „съответствието“ към смислените действия в полза на устойчивостта на бизнеса. Процесът по изготвянето, издаването и комуникирането на смислен доклад за устойчивост е полезно начинание – както вътрешно за фирмата, така и външно. А тези, които излизат от обхвата на регулациите, сега имат свободата да правят нещата според своите нужди и визия – защото климатичните стратегии и декарбонизацията все така пестят пари, подпомагат бизнеса, имат и имиджови ползи. 

И не на последно място – въпреки потенциалните регулаторни промени изискванията и очакванията на пазара във веригата на доставки остават релевантни. Това означава, че компаниите ще продължат да бъдат питани от техните партньори за въглеродния отпечатък на продуктите им и за политиките и практиките в бизнеса си, и тези, които залагат на устойчивото развитие, ще имат конкурентно предимство. 

Устойчивото развитие не е различно от успешното бизнес развитие. Всяко нещо, което произтича от рисковете, заинтересованите страни или нуждите на компанията, е здравословно и изисква внимание. Всичко отвъд това, което се вменява институционално, е крехко и естествено получава отпор от бизнеса. Особено в сферата на ESG опитът да се институционализира доброто противоречи на природата на доброто – а тя е, че то е лично дело на всеки човек. Компаниите не са добри, хората са добри. Развийте това разбиране, следете стратегията си за развитие, разпознавайте верните сигнали от средата и ще бъдете устойчиви. 

-----------------------------------------------------------------------
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.