Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global.
Доц. д-р Димитър ЗлатиновСветовният търговски ред от краен либерализъм, налаган десетилетия от САЩ, все повече се ориентира към търговски войни с невиждани митнически ставки (които не е ясно кога, с какви стойности и дали изобщо ще бъдат въведени). Широко прокламираният зелен преход се измества от протекционистичния преход и глобалното политическо отстъпление на САЩ от всички позиции, трайно изграждани след Втората световна война.
Доц. д-р Димитър Златинов е ръководител на катедра „Икономика“ на Стопанския факултет на СУ и ръководител на Годишния доклад в Института за икономически изследвания при БАН. Заместник-декан по учебната дейност на Стопанския факултет и председател на Учебната комисия на Стопанския факултет.
Агресивният американски търговски протекционизъм до голяма степен е неоправдан чисто икономически. Въпреки че нараства с 133,5 млрд. щ. д. спрямо 2023 г., търговският дефицит на САЩ за 2024 г. възлиза на приблизително 3% от БВП и се дължи главно на силния щатски долар и стабилното вътрешно търсене, които стимулират американския внос, насочен основно за производствени цели – метални изделия за индустрията, капиталови стоки, автомобили и части за тях.
В резултат на действията на американската администрация, несигурността завладя световните пазари и продължава да придобива все по-непредвидени измерения. Очакванията в средносрочен план са за повишаване на инфлацията при по-високи мита. Всичко това се случва при разрастващото се влияние на изкуствения интелект и дигитализацията на икономиката, които имат потенциал да наложат нова производствена структура в условията на дигитална революция.
Въпросите. На фона на цялата тази глобална суматоха изкристализират няколко въпроса:
1) Какво печелят и какво губят САЩ от смяната на парадигмата на търговската си политика?
2) Какво е мястото на Европа в новата световна икономическа и търговска архитектура?
3) Какви са последиците и възможностите за страна на прага на еврозоната като България?
Текущата търговска политика на САЩ преобръща тотално векове наслагваните представи за поведението на големите страни във външната търговия. Доминиращата форма на търговски протекционизъм за големи държави като САЩ до момента беше насърчаване на конкуренцията на местния пазар при възможно най-голяма либерализация на търговските потоци и специализация по линия на веригите на стойността. Това носеше и съответното политическо влияние, което през 70-те години на ХХ век Хенри Кисинджър дефинира като фундамент на глобалната роля на Америка като флагман на процесите на либерализация. Сегашната американска администрация изглежда по-загрижена за краткосрочните ползи от налагането на мита на основните си търговски партньори, отколкото от освобождаването на геополитическо пространство, за което в дългосрочен план се отварят възможности да заеме Китай. От тази гледна точка Америка изглежда губеща от своя изолационизъм – подобна позиция САЩ заемат след Първата световна война и само десетина години по-късно именно в Америка избухва Голямата депресия, оставила траен отпечатък в следвоенния икономически и политически ред в целия свят.
В икономически план – нито САЩ могат да произведат всичко сами, нито масово фирми ще преместят производството си в Америка, където разходите за труд, суровини и материали са съществено по-високи, нито ще се размине на американския потребител да плати по-високите мита. Америка губи от агресивния търговски протекционизъм и несигурността, която създава около налагането на по-високите мита, го показва.
Европа също е в позицията на губещ. Реалният проблем на Европа не са високите мита на Тръмп, те само изваждат на повърхността всичко онова, което се трупа години като сериозни дефицити – на политическо лидерство, на технологичен напредък, на самостоятелна отбранителна способност, на обществен консенсус относно бъдещото развитие. В продължение на десетилетие посочените дефицити се замаскираха зад благородните цели на зелената трансформация и за нулев въглероден отпечатък до 2050 г. И когато Европа губеше надпреварата със САЩ и Китай по отношение на технологичния растеж и производителността на труда, тя търсеше панацеята в зелените политики, разчитайки, че Америка е гарант за сигурността на континента и винаги ще купува европейски стоки – главно минерални ресурси, индустриална механика, автомобили и транспортно оборудване, електроника. Един своеобразен СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ, бивша икономическа организация на социалистически страни, съществувала от 1949 до 1991 г.), който днес виждаме, че се разпада и трескаво се търсят спасителни механизми.
Текущата търговска политика на САЩ действа като отрезвяване за Европа и осъзнаване на реалните и така модерни на брюкселски жаргон предизвикателства в икономически, политически, но и военен план. И от това Европа печели, защото осъзнава изоставането си от останалия свят и има шанс да изгради собствен капацитет за развитие на базата на реални, а не имагинерни двигатели на растежа. Това е труден и болезнен процес, в който липсата на политическо лидерство в ЕС много ще влияе, но е и правилен път за изграждане на адекватна на съвременността икономика. А и възможност за диверсифициране на търговските и инвестиционните потоци извън САЩ, което така и не се случваше десетилетия наред.
Къде сме ние? Прекият износ на стоки от България за САЩ през 2024 г. възлиза на 2,5% от общия ни стоков износ, като с най-голям дял са необработените суровини и материали от добивната промишленост и селското стопанство, химичните вещества, части за машини, оборудване и транспортни средства, промишлено произведени продукти, готови за потребление или монтаж. При налагане на мито от 20% прекият ефект върху българската икономика от реципрочното намаляване на износа към САЩ би възлизал на около 400 млн. лв. Косвените ефекти обаче, чрез намаления износ към Германия и Италия, които са основни търговски партньори на България, се оценяват на около 2,8 млрд. лв. – по линия на участието ни в световните вериги на стойността при производството на автомобили, промишлени стоки и електроника. Не трябва да се пренебрегва обаче компенсаторният ефект, който може да се наблюдава при присъединяване към еврозоната – приемането на еврото е предпоставка за допълнително увеличаване на външната търговия, което във външнотърговски план би компенсирало загубите от свиване на търсенето на български стоки в еврозоната. Най-сериозно ще бъдат засегнати производствата с по-висока добавена стойност, чийто износ директно е насочен към Западна Европа, и в по-малка степен регионално ориентираните индустрии, които насочват своята продукция към все по-важния във външнотърговски план румънски пазар, Турция и Гърция.
Губещи и печеливши. Погледнато от тази перспектива, търговският протекционизъм на САЩ води до загуба на стратегическото геополитическо място на Америка, болезнено осъзнаване на отдавна пренебрегнатите проблеми в Европа и неутрализира краткосрочните положителни ефекти в областта на външната търговия от приемането на еврото в България.
Кой печели тогава? Печели Русия, която затвърждава позициите си в части от Украйна. Печели и Китай, който от позицията на основен кредитор на САЩ гледа към усвояването на стратегически ресурси в Африка и Арктика, които ще му позволяват още по-добра разходна конкурентоспособност на износа. Печелят и държави като Саудитска Арабия и Турция, които на базата на добива на петрол в саудитския случай и геостратегическото местоположение на южната ни съседка успяват да затвърдят посредническите си позиции във все по-разделящия се свят, а това носи и икономически ползи.
