Трябва ни бизнес план за декарбонизацията на растежа

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global.

Г-жо Чобанова, предложената от Европейската комисия Сделка за чиста индустрия има за цел да постигне баланс между придържането към климатичните цели и подобрената конкурентоспособност на европейската индустрия. Това промяна на курса ли е, или по-скоро корекция, която отчита трудностите пред европейския бизнес и реалностите в геополитиката?

Няма промяна в целите на Европейския зелен пакт, има надграждане. За нас в Европа водещ е принципът икономиката да служи на обществото – така че хората да живеят по-добре. Вярваме, че декарбонизацията може да доведе до това. Разбира се, ако я управляваме интелигентно. А инвеститорите предпочитат регулаторната сигурност и предсказуемост на ЕС вместо резки промени. 

Всъщност разговорът за зеления преход вече не е просто „зелен“, а е икономически. Когато беше в България през април, комисарят за климата Вопке Хукстра добре го каза: да, ние можем още дълго да игнорираме проблема с изменението на климата, но проблемът няма сам да изчезне. Докато се правим, че проблем няма, цената за решаването му прогресивно расте. Така че, колкото по-рано инвестираме в мерки срещу климатичните промени, толкова по-малки ще са икономическите щети за хората, бизнеса и икономиката. 

Какво правим в момента: съсредоточаваме се върху прилагането на вече действащата „зелена“ нормативна уредба — по възможно най-опростения, справедлив и икономически ефективен начин. С Пакта за чиста промишленост декарбонизацията се превръща в двигател на растежа. Той подкрепя производството на чисти технологии – соларни панели, вятърни турбини и зелен водород – чрез опростяване на процедурите и стимули за иновации. Често на срещи хората ме питат защо сега – защото светът се надпреварва в прехода към зелена икономика, а Европа иска да води, не да изостава.

Ето защо се нуждаем от бизнес план. Той засяга два взаимносвързани елемента – първият са енергоемките отрасли, които имат нужда от неотложна подкрепа, за да се справят с високите разходи за енергия, нелоялната конкуренция в световен мащаб и тромавите разпоредби. Вторият елемент са чистите технологии – защото те стимулират промишлената трансформация, конкурентоспособността и бързото намаляване на емисиите.


Кои според Вас са ключовите параметри на Сделката, които ще доведат до желаната положителна промяна за европейския бизнес?

Пактът за чиста промишленост почива върху шест фактора за успех – първите три са за постигане на ниски разходи за енергия, повече пазарно търсене на чисти продукти и разбира се, адекватно финансиране на зеления преход. Другите три са – кръгов модел и достъп до първични суровини, глобални европейски действия в търговията и квалифицирана работна сила. 

Това е и основният фокус на представените от ЕК законодателни действия. Ще спомена някои от тях като илюстрация.

Първо, т.нар. механизъм за ускоряване на промишлената декарбонизация. Този законодателен акт ще ускори издаването на разрешения за достъп до чиста енергия, например за модернизирането на обектите за производство на стомана. Знаете, че възобновяемите източници са и най-евтини като цена на електроенергията. Ако се приемат предложените от ЕК мерки, ЕС ще спести разходи от енергия до 45 милиарда евро още тази година. И 130 милиарда до 2030 г. Така европейските заводи ще останат конкурентоспособни.

Работим също за създаване на механизъм за съвместно търсене на критично важни суровини – европейските бизнеси да обединяват търсенето, да закупуват съвместно, и съответно да договарят по-добри цени и условия на вноса.

Догодина ще предложим Акт за кръговата икономика – търсим по-рационално използване на природните ресурси и редките суровини. Това ще намали зависимостта ни. Идеята е до 2030 г. една четвърт от суровините да подлежат на рециклиране, или както е формалният израз, „да са с кръгов характер“. Имаме голям потенциал тук – една трета от всички компании в този сектор са европейски, над 50% от стоманата, желязото, цинка и платината се рециклират. Все още обаче има какво да се навакса – например 15% от лития за европейската индустрия може да идва от батерии с изтекъл срок на годност, вместо да ги изнасяме като отпадъци към Китай. Това е повече от достатъчно за производството на нови батерии за 2 милиона електромобила например.


Как могат българските предприятия да се възползват от новия курс, за да догонят развитието на европейските икономики?

Българската икономика има голям потенциал, но остава сред най-енергоемките в ЕС. Новите възможности, които ще отворим, определено са в полза на българските предприемачи, а оттам – и на работещите при тях хора. Йорданка Чобанова е назначена за ръководител на Представителството на Европейската комисия в България през март 2024 г.
През 2021 – 2024 г. е експерт в генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на ЕК. През 2016 – 2021 г. е посланик на България в Словакия. През 2014 г. е регионален зам.-министър в служебния кабинет на Георги Близнашки. През 2012 – 2016 г. е съветник по европейските въпроси на президента Росен Плевнелиев. От 2008 до 2012 г. е представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в представителството ни към ЕС в Брюксел. Завършила е Икономическия университет във Варна, магистър е и по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. През 2007 г. получава докторска степен от Европейския университетски институт във Флоренция. Сред изследователските и`  интереси са иновациите в Централна и Източна Европа и научноизследователската и развойна дейност. Автор е на монографията „Стратегии на мултинационалните компании в Централна и Източна Европа“.

Споменах вече ускоряването на разрешителните за възобновяема енергия. В момента проектите за вятърна енергия могат да отнемат до 7 или 10 години, за разпределителна мрежа – до 8 – 10 години, а тези за преносни мрежи – до 17. Искаме това да става по-бързо, което значи и по-бързо падане на цените на промишления ток. В този контекст български региони като Стара Загора вече се подготвят активно – там има конкретни планове за инвестиции в проекти за зелен водород. Това може да стане гръбнак на нова индустриална и енергийна трансформация с устойчива заетост и модерна инфраструктура.

Миналия месец Комисията обяви подбора на 15 проекта за производство на над два милиона тона водород от възобновяеми източници. Те ще получат 992 милиона евро за преодоляване на ценовата разлика между производствени разходи и пазарна цена. Тези проекти ще се реализират в пет страни. България сега не е между тях. Но предстоят още търгове.

Друга възможност: тази година стартираме пилотен проект с търг на стойност 1 милиард евро за декарбонизация на ключови промишлени процеси в различни сектори. Комисията ще предложи и банка за промишлена декарбонизация с цел финансиране в размер на 100 милиарда евро по линия на Фонда за иновации и InvestEU. 

По научноизследователската програма „Хоризонт Европа“ ще бъде обявена покана за предложения за годни за внедряване проекти, свързани със зелените технологии. Размерът на средствата е 600 млн. евро. България има научно-технически потенциал, изследователи, университети. Впрочем това се отнася за цяла Европа. Една четвърт от всички патенти в света в областта на чистите технологии се правят в Европа – повече от САЩ и Китай, взети заедно. Европейски са 30% от всички иновативни компании в света в областта на производството на водород и 20% от фирмите в областта на съхранението на въглерод. Дори разполагаме с 40% от компаниите при вятърната енергия и термопомпените технологии. Това е област, в която действително можем да победим световната конкуренция.

Публичните средства обаче няма да са достатъчни. Това, което реално може да промени играта в полза на Европа, е новият Съюз на европейските спестявания и инвестиции, включващ банковите и капиталовите пазари. Чрез него ще бъдат привлечени и частни спестявания за инвестиране в иновации и чист цифров преход.