Българите плащат все по-съвестно задълженията си

Българите плащат задълженията си все по-съвестно през първите 6 месеца на 2025 г., като плащаемостта за периода расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 г., показват данните на Асоциацията за управление на вземания (АУВ). Поведението на българина като длъжник също с е променя.

„Наблюдаваме трайно изменение в поведението на потребителите у нас. Динамиката в растящото кредитиране през последните години, предизвикана от ниските лихви и сериозния икономически подем в страната, подтикна дори най-консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране. По този начин се измени нагласата към кредитния продукт – той вече не се асоциира с просрочие в степента, в каквато това бе така преди 5-10 години. Българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно”, казва Лилия Димитрова, председател на АУВ.  

Банките и небанковите финансови институции са основните кредитори с по 35% от общия обем дългове, показват данните на АУВ. На трета позиция в разпределението на кредиторите се нареждат телекомите – 18%. Делът на затрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните дружества, остава нисък.

„Възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска – масово това са хора под 30 години, а много често - дори под 25-годишна възраст. Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника – той вече не е от малък областен град. Заради миграцията към София, Пловдив, Варна и Бургас, основният дял от заемите се теглят в 4-те големи града, респективно и задлъжнелите лица най-често са оттам”, пояснява Димитрова.

Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 г. е 909 лв. на фона на 1324 лв. за 2023 г., показват данните на АУВ.

„Средният размер на необслужвания кредит през последните години търпи устойчив спад. Причината е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума, докато ипотечните кредити към момента се обслужват до голяма степен”, казва Райна Миткова, зам.-председател на  АУВ.

С 46% намалява възложеният дълг през 2024 г., сочат още данните на Асоциацията.

Лилия Димитрова коментира, че това са случаи, които финансовите институции аутсорсват като процес на събиране към компаниите от Асоциацията. За периода той е общо 165 млн. лв., докато през 2023 гг. достига 308 млн. лева. "Устойчив тренд е по-ранната продажба на необслужвани кредити, за сметка на тяхното извънсъдебно събиране”, добавя председателят на АУВ.  

Изкупеният дълг остава без съществени промени – през 2024 г. той е 545 млн. лева, а през 2023 година – 523 млн. лева.

Статистиката на АУВ показва повишение на просрочията на пазара на междуфирмена задлъжнялост. От едва 15 млн. лв. през 2023 г., към края на 2024 г. те вече са 122 млн. лева. Това се дължи на факта, че компаниите все по-често започват да използват компании за управление на вземания и то на все по-ранен етап от просрочието. Забелязва се по-добра информираност сред бизнеса за това какво и кога трябва да се направи, така че от една страна да защитят вземанията си, а от друга – да избегнат неплащания в бъдеще, казват от АУВ.