Честността остава най-добрата политика

Материалът е публикуван в бр. 3 на сп. BGlobal - "Пилоти на бъдещето"

Госпожо Боянова, какви въпроси си задавате днес, когато мислите за бъдещето? Знаете ли някои от отговорите?

В личен план ме вълнува всичко, което предаваме на младите, ще бъде ли то адекватно на бъдещите предизвикателства пред тях. От десетилетия се занимавам с комуникации и доскоро мислех, че мога да прогнозирам бъдещето.ДАНИЕЛА БОЯНОВА е консултант в сферата на публичните и корпоративните комуникации, утвърден практик в изграждането на имидж и управление на репутацията. Започва кариерата си като журналист в БНТ и автор на документални филми. Сменя журналистиката с пиар и в различни периоди ръководи пресцентровете и е съветник на министрите на икономиката, на културата и на външните работи. Дългогодишен директор „Корпоративни и маркетингови комуникации“ на СИБАНК и кънтри комуникационен мениджър на белгийската група KBC.Последните месеци, признавам си, ме объркаха и поставиха много сериозни въпроси, на които все още нямам отговор. Единият от тях е докъде ще стигнат трансформациите на моралния компас.

Как се променят лидерите днес? Какви нови качества ще са нужни за успех в България в следващите години?

Нагледахме се на псевдолидери във всички сфери на обществото. Оптимист съм, че това пренасищане с измислени герои ще провокира потребност от истински лидери, които да ни преведат през лабиринта и да ни покажат пътя. Изискванията към тях си остават същите, просто по-голяма тежест ще имат способностите за обработка и анализ на огромния обем информация, гъвкавостта и адаптивността, нестандартното мислене и бързите решения, емоционалната интелигентност и уменията за управления на конфликти. Много по-висока вече е летвата за комуникационните умения – ако някога добрата реч и ораторското майсторство бяха достатъчни, днес бързата и адекватна реакция и миксът от комуникационни канали играят все по-голяма роля. Опитът ми показва също, че правилният избор на каузи и фокусът върху конкретни въпроси печелят повече доверие от демонстрирането на компетентност по всички теми.

Автентичността или перфектният образ – кое е по-важно за успешния личен бранд и как се постига баланс между тях?

От години се занимавам с изграждане на имидж и управление на репутацията и мога да кажа, че автентичността е най-голямото предизвикателство, когато става дума за личен бранд. Обикновено човек идва с определени очаквания именно за „перфектния образ“, който много често се разминава с действителния. Днес нищо не остава скрито или забравено, затова „честността си остава най-добрата политика“ (Рандал Гарет) и автентичността е определяща.

Личният бранд е специфичен вид разказ, какво ИИ добавя в него?

Безспорно ИИ помага за постигането на по-добри резултати, спестява време, моделира различни хипотези. Но брандът е наистина разказ, лична история, емоция, която аудиторията трябва да съпреживее заедно с теб. Изкуственият интелект може да подпомогне процеса, но поне на този етап не може да замени човека. Може би и това ще стане. Но връщайки се към първия въпрос – единият от отговорите за бъдещето е, че ИИ ще работи на базата на това, което ние в момента създаваме като съдържание в интернет. Ако искаме утре ИИ да няма халюцинации и да изгражда успешни брандове, трябва днес да го захраним с факти, а не с дезинформация. С други думи, не ме плаши това, че ИИ ще замени човека, а това по какъв начин ще го направи и с какви цели.

Верен ли е образът за България и българите, който се разпространява в страната и в чужбина? Какво ще спечелим, ако той стане по-плътен, по-жив, по-богат, по-цветен и по-автентичен?

Трябва първо да си отговорим кои сме ние, кое е автентично българското и кое ни изразява най-добре като нация? Преди 20 години бях част от екипа, който изготви българското туристическо лого, това, което се ползва и днес. Тогава сякаш нещата бяха ясни и единодушно се спряхме на традиционната представа – слънце, море, планини и българска роза! За лого може би тези символи остават валидни и днес. Някои колеги залагат на гайдата и хорото, други на тракийското злато.

Не казвам, че е лошо, но аз съм поколението Х и това ми е демоде, представяте ли си какво мисли поколението Z? Освен това трябва да се прави разлика между имиджа ни като туристическа дестинация и националния ни имидж. Нуждаем се от спешен дебат по тази тема в сегашната геополитическа обстановка. Образът на България не може да залага само на миналото, той трябва да проектира в себе си визията за бъдещето. И бих казала, че вътрешната комуникация на този образ в момента е по-важна от външната. Обществото ни е объркано, разединено и тревожно и има нужда да се обърне честно към себе си, да се самоопредели и да застане единно зад националния си имидж.