Машината показва пътя, но човекът запалва огъня

Текстът е публикуван в бр. 3 (55) на сп. Business Global.


Г-жо Пеева, „СофтУни БУДИТЕЛ“ е първата частна професионална гимназия за дигитални науки. Какво по-различно въведохте в начина на обучение и преподаване в сравнение с традиционните училища?

В гимназия „СофтУни БУДИТЕЛ“ гледаме на училището като на място, което не просто преподава знания, а изгражда умения за живот и работа в свят, който се променя изключително бързо. Ученето при нас е практическо, свързано с реалния свят и ориентирано към съвременните професии. Предлагаме най-широкия набор от търсените професионални профили в тази сфера: програмиране и изкуствен интелект; дигитален бизнес и предприемачество; дигитален дизайн, видео и анимация.Евгения Пеева е изпълнителен директор на Частна професионална гимназия за дигитални науки „СофтУни БУДИТЕЛ“. Тя е основател, дългогодишен изпълнителен директор и почетен член на Съвета на директорите на Фондация „Заедно в час“, чиято основна цел е да осигури равен достъп до качествено образование на всяко дете в България. От май до септември 2021 г. заема длъжността зам.-министър на образованието и науката в служебното правителство на Стефан Янев. Професионалният ѝ път включва също работа в глобална бизнес консултантска компания и мениджърски роли в компании за технологични решения в сферата на изкуствения интелект. Евгения Пеева е носител на редица награди като „Млад мениджър на годината“ и „Жена на годината“, категория „Общество“, и е отличена в престижни класации като успешен лидер, мениджър и иноватор в българското образование и неправителствения сектор.

Преподавателите ни не са просто „източници на информация“, а ментори, които насърчават учениците да мислят критично, да търсят решения, да работят по проекти и да учат чрез преживяване. Създадохме култура, в която грешката е част от ученето, а ученикът – активен участник в процеса. Работим с актуални технологии и учебно съдържание – редовно актуализирано от нашия вътрешен екип „Учебно съдържание“. Най-важното е, че развиваме ключови умения – критично мислене, самостоятелност, комуникация, екипна работа, адаптивност.


Как си представяте училището на бъдещето? Какви технологии и методи на обучение ще бъдат водещи след 10 – 20 години?

Училището на бъдещето ще бъде още по-гъвкаво, персонализирано и свързано с живота. Ще учим „навреме“, не „наизуст“ – ще изграждаме умения и знания, когато те са нужни за реален проект, ще развиваме способността ни да намерим бързо и качествено с помощта на технологиите нужните ни знания и факти, за да приложим подходящи решения на реални проблеми.

Изкуственият интелект ще позволи адаптиране на учебния процес към ритъма и нуждите на всеки ученик, а виртуалната и добавената реалност ще направят възможно ученето чрез преживяване и симулации. Но най-важното – училището ще бъде място за развиване на уникалните човешки качества: емоционална интелигентност, креативност, сътрудничество, етика.


Как изкуственият интелект и автоматизацията ще променят ролята на учителите? А на учениците? Кой по-добре ще запали искрата на любознателността – човекът или машината?

Изкуственият интелект ще бъде страхотен помощник – за планиране, за адаптация на уроци, за обратна връзка, за автоматизация на рутинни задачи. Но ролята на учителя – като вдъхновител, ментор, създател на доверие и смисъл – ще стане още по-важна.

Учениците ще разполагат с безброй източници на информация и ще се научат да филтрират, анализират, поставят под въпрос – благодарение на активното и насочено от учителите им използване на тази технология и в училище. Но искрата на любопитството и мотивацията ще продължи да идва най-вече от човешкото взаимодействие – от личния пример, от споделеното преживяване, от подкрепата и доверието. Машината може да покаже пътя, но човекът запалва огъня.


Какви нови умения ще бъдат най-важни за учениците в бъдеще? Как образователните системи могат да се адаптират към тях?

Най-важни ще бъдат адаптивните умения – способността да учиш цял живот, да се справяш с неяснотата, да работиш с хора от различни среди и да решаваш нови проблеми. Критичното мислене, комуникацията, работата в екип, технологичната грамотност и предприемаческото мислене ще бъдат в основата на всяка професия. Образователните системи трябва да излязат от модела на „пълнене с информация“ и да се фокусират върху развиването на умения чрез практика – проектно-базирано учене, съвместни дейности, междупредметни връзки и обратна връзка с реалния свят.


С изкуствения интелект професиите ще се трансформират изключително бързо. Каква промяна на образователната система ще се изисква и кога трябва да започне тя?

Промяната трябва вече да започне. Не можем да чакаме системата да се „настрои“ в някакъв удобен момент. Днешните ученици ще работят в професии, които още не съществуват.

Затова трябва да изградим система, която е гъвкава, обновяваща се, отворена към света и технологиите. Това включва подготовка на учителите за работа с нови методи и инструменти, включване на бизнеса в образованието, както и политики, които насърчават иновации в училищата. Най-важното – да дадем свобода и доверие на училищните екипи да действат смело.


Как можем да направим образованието по-ангажиращо за учениците? Чрез интеграцията на технологиите или чрез повече общуване и заедност?

Истинската ангажираност идва от смисъла – когато ученикът вижда защо учи нещо, как то се свързва с неговия живот и бъдеще. Технологиите могат да помогнат да направим ученето по-динамично и достъпно, но общуването, доверието, принадлежността са тези, които правят училището място, в което искаш да бъдеш.

В гимназия "СофтУни БУДИТЕЛ“ често учениците ни казват: „Най-ценното тук са хората. Нашите учители са ментори. Ръководството на гимназията е винаги готово да ни чуе и да ни подкрепи в случването на идеите ни, в решението на проблемите ни“. Убедени сме, че най-силната връзка в образованието е човешката.


Какви промени в образователните политики са необходими, за да се подготви България за бъдещето на технологиите и дигиталната икономика?

На първо място – визия за това какво искаме да развием в учениците: умения, които не остаряват с технологиите. Политиките трябва да насърчават иновациите в училищата, да дават автономия, но и подкрепа на учителите, да включват бизнеса и технологичния сектор в образованието. 

Важно е да преосмислим съдържанието – кои знания са наистина важни и как се преподават. Да включим повече практика, повече работа по реални проекти, повече гъвкавост. И не на последно място – да инвестираме в учителите, защото без тях няма промяна. Ключово е както външните оценявания да се променят в посока оценка на умения, а не знания и шаблонни модели на мислене и анализ, така и програмите и подходите за обучение на учители да следват именно развиване на ключовите компетентности на бъдещето у учителите – ролеви модели за учениците.