Хората ще живеят до 130 години до края на века

Текстът е публикуван в бр. 3 (55) на сп. Business Global.

Доц. Тодорова, с напредъка в медицината човечеството забавя процеса на стареене през последните десетилетия. Докъде смятате, че ще стигне тази тенденция до края на този век?

Мои колеги, специализирани в трансхуманизма, смятат, че поколенията, които сега се раждат, и тези в ранна детска възраст – Алфа и Бета, ще са първите, които биха могли да надживеят възрастта над 100 години. И всъщност се смята, че е реалистично да се постигне хоризонт от 120 – 130 години оптимална възраст към края на века. Преди година и половина имаше обнадеждаващи сигнали от Харвард, че сме близо до т. нар. „коктейл на младостта“.Д-р Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН. Автор е на нова методология за научна прогноза чрез комбиниране на контрафактичен анализ и изграждане на сценарии. Има специализации по лидерство в Харвардския университет, Училището по управление на Джон Кенеди, в международната програма за лидерство (IVLP) на Държавния департамент на САЩ и в Китайската академия за управление. Съавтор е на книгата Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future заедно с известния американски футурист Теодор Гордън (идеолог на третия етап на проекта „Аполо“ за кацане на Луната). Съобщенията индикираха, че е възможно процесът на стареене при кучета да стане обратим, но това не беше потвърдено. 

Какви ще са технологиите, които ще позволят това дълголетие да бъде постигнато?

Много се залага на отглеждането на органи от стволови клетки. Дори една наша кожна клетка може да премине през две или повече генни мутации и да бъде превърната в каквато и да е друга клетка, включително в стволова. Това ще има отношение към справянето с всякакъв тип заболявания, които са свързани с износване на органи, стареене, дисфункционалност и прочие. Друга голяма надежда се възлага на 3D принтирането, но то е приложимо само до определена степен, например за направата на става, сърце или пикочен мехур. Но за други органи е нужно да се преповторят биохимични процеси, което засега е невъзможно да се случи чрез принтиране. 

Доста надежди се възлагат на нанороботите, които на клетъчно равнище ще могат да поправят и променят функционалности, да се „хранят“ с плаката от сърдечните артерии, да работят в мозъка, така че да намалят възможностите за инфаркт или инсулт, да повлияят на болестта алцхаймер. 

Друго голямо направление е работата с микробиома – има все повече открития за наличието на връзка между работата на нашата храносмилателна система и мозъка, открити са взаимовръзки между здравето на микробиома и болести като аутизъм и алцхаймер. Има все повече гласове, че стареенето не е свързано толкова с биологичните процеси, колкото с изтощението на мозъка. 

А какво ще е качеството на живот на бъдещите дълголетни хора? Едно е да достигнеш определено число, но съвсем друго е да живееш пълноценно?

Целта е наистина хората да са в по-добро състояние, защото чисто функционалното удължаване без добър здравен статус не носи радост от живота. И тук си заслужава да обсъдим технологиите за мозъчен интерфейс от типа на тези, които Илън Мъск разработва. Чрез неговия чип парализирани пациенти стават значително по-самостоятелни, защото тяхната мисъл може да задава команди на околния свят и да ги прави по-независими. Неговите следващи стъпки ще са по отношение на корекция на зрението и ограничаване на затлъстяването чрез импланти. 

Но разбира се, не бива да се лъжем, че всъщност става въпрос за тенденция, която цели в крайна сметка да свърже нашия мозък с изкуствения интелект.

Ще се превърне ли в нещо нормално генетичното редактиране?

Генетичното редактиране ще позволи подмладяване, защото ще може да се изолира генът на старостта и на съпътстващите го заболявания. Знаем, че през последните години имаше няколко пробива в сферата. Най-емблематичният беше в Китай през 2019 г., когато се родиха здрави деца от заразен с HIV един от родителите. И стана възможно, защото HIV генът беше изрязан при инвитро процедурата. 

Това постижение изкара още веднъж на преден план концепцията за дизайн на бебета. Родителите ще могат да избират цвят на очи, коса, височина. Мнозина отиват по-далеч, като си представят деня, в който ще могат да програмират по този начин и интелигентността на децата си, което граничи с евгениката. Важно е да се каже, че тази технология наистина дава възможност да се изрязват дефектни гени, но знаем твърде малко за ефекта ѝ в дългосрочен план, защото генната редакция въздейства холистично, на цялото ни тяло. И ние не можем да предвидим всички ефекти в една сложна система, каквато е човешкият организъм. Тоест това е една възможност, но тя повдига много морални въпроси, а и съдържа доста подводни камъни.

Какви ще са предизвикателствата пред тази нова действителност? Как удълженият живот ще се отрази на обществото в социален план, а и на индивида по отношение на лични връзки и планиране?

Действително предизвикателствата ще бъдат огромни. На първо място, те ще бъдат морално-етични, защото всъщност ще се промени социалното устройство. В момента ние градим всичко около събитията в живота ни като образование, кариера, създаване на семейство и организиране на социални системи, които да посрещнат нуждите ни на една по-късна възраст.  Първоначално хората, които са с удължен живот, ще имат биологично предимство пред другите, защото със сигурност цялостният им здравен статус ще е по-добър. От друга, те ще имат по-голяма житейска мъдрост, опит и знание и ще бъдат по-конкурентни от следващите поколения. 

Но проблемът е, че Земята не разполага с безкрайни ресурси. Дори сега се смята, че хората са твърде много, а ако смъртта може да бъде управлявана, как ще се решава този въпрос? 

Ще има война на поколенията, война на морални ценности и по съвсем друг начин ще се гледа и на житейския път. В Китай, който има проблем със застаряващото население и е на прага на демографска криза, в момента се говори за „човешки фабрики“ и се инвестира в създаването на изкуствени утроби. 

Хората, които ще живеят по-дълго в бъдеще, няма ли да имат екзистенциални кризи, свързани със смисъла на живота? 

Не бива да забравяме, че тези процеси няма да се развиват изолирано и хомогенно. Те ще бъдат на фона на много други промени. Сега много дискутираме, че изкуственият интелект може да отнеме човешкия смисъл. Защото вече е по-креативен, притежава цялото човешко знание и той ще движи науката напред. Човечество, което не е водещо като интелигентен субект, ще преживее загуба на смисъл. Скоростта, с която се развиват изкуственият интелект и другите технологии, всъщност ще направи може би 80% от хората не излишни, но с потенциал да бъдат заменени техните задачи и дейност. Тоест ние дори да подсигурим този жизнен хоризонт на много хора, трябва да измислим как те да намерят нов смисъл. Но този проблем ще стои на дневен ред дори и без да постигнем това дълголетие.

Ако погледнем още по-напред в бъдещето, можем ли да очакваме смъртта да бъде победена и как е по-реалистично да стане това – физически или виртуално?

Трудно е да се анализира кой от двата подхода може да се реализира, но възможност и вероятност има и за двата. Аз съм скептична за виртуалното пребиваване на съзнанието, защото ние до ден днешен не знаем какво е то. Съзнанието не е нещо управляемо по биологичен път и затова до много скоро се смяташе, че няма да направим пробив по отношение на този умен генерален изкуствен интелект. Но сега се вижда, че той би могъл просто да имитира това съзнание. Да, има голяма вероятност да се случи. Не зная доколко хората биха били щастливи с това, защото чисто еволюционно досега ние сме пребивавали в материална реалност и сетивата ни допринасят отделно за нашата интелигентност. 

Може би трябва да подхождаме със смирение по този въпрос – повечето учени, които се занимават с това, са или агностици, или атеисти, които не вярват в съществуването на един висш разум, който крие тайната на живота. Но може би въобще не е необходимо да се справяме с проблема на смъртността – ако това изобщо е проблем, защото самото наличие на смърт дава много смисъл на хората. Съществуването на смъртта ни води до катарзис, до промяна, до израстване. Тя е много важен предел и бариера в чисто философски смисъл и има много повече положителни ефекти, отколкото голият страх. Смъртта е в основата на морала – когато имаме страх от смъртта, животът е върховна ценност. Тогава спазваме индивидуални права, съобразяваме се как живеем. Смъртта не е просто биологичен, тя е повече морален и социален феномен.