Мечтая България да е общност – развита и образована

В бр. 3 на BGlobal - "Пилоти на бъдещето", се обърнахме към няколко високо авторитетни и популяпни българи да споделят с читателите ни своята мечта за България. Ето мечтата на Стефан Командарев.


Мечтая България да е общност – общество с общи базови идеали, цели и мечти. Държава с развита икономика и селско стопанство, произвеждащи продукти с висока добавена стойност. Такава икономика поддържа образована и културна средна класа – гръбнака на едно гражданско общество, а не на група консуматори.

Това ми е мечтата – България да е развита, образована, културна, социална държава. И се опитвам с нещата, които правя, да посочвам някакви посоки, както се казваше един мой филм.

Мечтая да сме общност, а в момента сме разделени. И то не просто разделени, защото и преди сме били – в началото на т.нар. демокрация бяхме сини и червени, преди това бяхме левскари и цесекари, но някак си се търпяхме. Тогава говорехме: Ти можеш да имаш различно мнение, но аз ще дам всичко за възможността да можеш да го изразиш. 

Днес да принадлежиш към един лагер, буквално означава да ненавиждаш другите. Все повече се отрича другият, правото му на мнение; мисленето става все по-черно-бяло, а истината винаги е в нюансите, някъде в сивото. И резултатът е, че сме най-стопяващата се нация в Европа – заради масовата емиграция, ниската раждаемост, празните училища. 

Няма да е никак лесно да омекотим тази нетърпимост, за да станем една общност. Може би посоката е да се завърнем към базови понятия като солидарност и сплотеност. Към 
базовите неща, които ни обединяват – по-хубав свят за децата ни, без война; все по-културни и образовани хора около нас; достойно място на България в света с нещата, които се произвеждат, книгите, които се пишат, филмите, които се правят тук. Все неща, за които не познавам човек, който би казал: Не, не съм съгласен с това!

А как може да се случи – нямам идея… Образованието и културата играят много важна роля, те са една от базите, факт. Но за да изпълняват тази роля, трябва да има държава със силно развита индустрия и селско стопанство, които произвеждат – неслучайно го повтарям – продукти с висока добавена стойност. Тези индустрия и селско стопанство ще изискват от образователната система да бълва достатъчно образовани хора. В противен случай бъдещият Чирков или бъдещият Джон Атанасов завършват образованието си тук и отиват да работят другаде, където трудът им се оценява повече и се заплаща по-адекватно.

В крайна сметка става въпрос за държавна политика. За нов тип политици, които поставят интересите на страната на първо място. За завръщане към думата „морал“, колкото и старомодно да звучи. За 
нов вид морални политици които заемат тези постове като мисия. Които правят умна политика, чрез която държавата помага и на бизнеса, и на културата, и на образованието по един интелигентен начин.

Иначе всеки си върши работата – аз също се опитвам да върша моята максимално добре – и по някакъв начин да работя за всичко това. Но ни трябва и другото – да се завърнем към усещането за общност. Да си върнем социалното лепило, което събира група индивиди и им дава това усещане. Може да стане с помощта на моралните хора – идеалистите, будните, гражданите в най-добрия смисъл на думата. Примери имаме много в нашата история.