От мисълта за оцеляване към изобилие

Текстът е публикуван в бр. 1 (53) на сп. Business Global

Текст: ИРИНА ГОРЯЛОВА, ПЕТЪР ГОРЯЛОВ

Това е втората част от текста на Ирина Горялова и Петър Горялов за експоненциалната промяна на човечеството, която е в ход. В първата част „Последната нормална година в еволюцията на човечеството“  те разказват защо в ерата на изкуствения интелект е по-важно от всякога да имаме визия за целия си живот във всичките негови 12 сфери. Във втората предлагат отговори на въпроса: Как да управляваме своята енергия и да процъфтяваме като хора.

ПЪРВОСИГНАЛНО сега мнозина ще си кажат, че просто трябва да усвоим някакви нови знания, умения, за да се справим в ерата на изкуствения интелект… Само че това е линейно мислене от миналото. А експоненциалната промяна изисква експоненциални решения, а не линейни подобрения! Затова призивът на днешното време е да преминем от мислене за оцеляване към изобилие – от пожарникарското „от проблем на проблем“ и линейното „Нямам време“ към експоненциалното „Как да управлявам своята енергия и да процъфтявам като човек по всички 12 сфери на живота?“. Така, че за да направим с лекота този експоненциален преход, който никой преди нас в еволюцията на човечеството не е правил, и не просто да оцеляваме, а да просперираме, са нужни два чисто човешки ключа, без които той ще е практически невъзможен.

Ключ №1: Вашият Еверест – 

„Кой съм аз? И накъде отивам?“

Първият ключ за процъфтяване в експоненциална среда е горе-долу като в разказа за Конфуций. Отивал той на гости на китайския император и точно пред портите на императорския дворец изневиделица изскочил един страж и с цяло гърло извикал: „КОЙ си ти и НАКЪДЕ отиваш?.“ Вместо да се стресне, Конфуций удивено му рекъл: „Човече, на теб колко ти плащат? Ще ти давам 3 пъти повече само за да стоиш и по цял ден да ме питаш: „Кой си ти и накъде отиваш?“.
ИРИНА ГОРЯЛОВА и ПЕТЪР ГОРЯЛОВ са предприемачи и съдружници в DreamersDo – компания, която подкрепя управителите да превръщат своята визия в устойчив печеливш растеж.Иначе казано, първият ключ за процъфтяване в експоненциална среда е да имаме кристално ясна лична посока по 12-те сфери на живота, да имаме яснота за своя Еверест – може да сe уморим, да напредваме бавно и даже да поспираме, но като имаме яснота накъде точно сме тръгнали, върхът буквално „ни вика“. Той има притегателна сила и ни действа като магнит.

Естествено, често „върхът“ ни е най-ясен и видим за работата. Но имаме ли такъв кристално ясен връх и магнит за всяка от 12-те сфери на живота ни? И въобще наясно ли сме

накъде плава корабът

на целия ни живот? Оказва се, че не съвсем, защото се хвърляме в морето на живота „без наръчник“ за която и да е от тези сфери. Никой не ни казва нито как да поддържаме изключително интимни взаимоотношения с партньора, как да сме добри родители, нито как да държим енергията високо. А за здравето – него само си го пожелаваме, но какво реално правим, е друг въпрос. И така, всички пляскаме с ръце и крака в морето на живота – кой колкото може, успее и схване по пътя.

Ние самите за първи път осъзнахме нуждата от 12 сфери на живота преди 6 години, когато вече имахме успехи в бизнеса, дори световно признати, но усещахме, че нито връзката ни, нито здравето, нито родителството ни отиваха в правилната посока. Имахме амбиции в работата, но беше очевидно, че енергията въобще няма да ни стигне да ги случим. И всъщност усещахме празнота и дълбоко неудовлетворение. Тогава осъзнахме как, дори само една сфера от живота ни да тръгне надолу, тя може да потопи и всички останали. В живота имаме цели 12 сфери, а не само една грамадна работа и нещичко „друго“, между които уж трябва да балансираме. Защо „уж“? Ширещата се концепция за „баланс между работа и личен живот“ не помага особено в тази нова ера, защото изначално ни внушава дисбаланс – че кариерата, която е една-единствена сфера от всичките 12, е от едната ни страна, а от другата всичко останало – здравето, ролите ни съпруг/а, родител, син/дъщеря, емоциите, характерът, личните пари... Все едно

да вървим по въже

и да се опитваме да балансираме с едно ведро за кариерата, а от другата страна – с още 11 ведра за останалите сфери на живота ни… Колко успешно и устойчиво е това? Опитите това да стане водят до такова дълбоко неудовлетворение, постоянна вина, празнота и дори тихо отчаяние. И хората се закачват за работата, която, освен че носи пари, е и основен източник на хормона на щастието допамин. Но той ни засмуква в наркотична зависимост, често завличайки най-важното – връзката и грижата за себе си и дълбокото свързване с най-близките (партньор и дете). Иначе казано, ако не подхванем цялостно живота си по всичките 12 сфери, ако само една от тях тръгне по спиралата надолу, няма как да се отскубнем от манталитета на оцеляване – на непрекъснати стахановски усилия и напрежение в тялото, което изсмуква енергията ни докрай. Сега, 6 г. по-късно, вече виждаме, че не само е възможно, а и че е напълно нормално да процъфтяваме в 12-те сфери на живота. Естествено, ако ги подхранваме като

12 красиви цветя

Това не значи, че всичко е перфектно, а че дори някое от тези цветя да започне да вехне, знаем как да го подхраним и върнем към жизнеността.

Затова ключът да преминем на следващото измерение на изобилие, дълбоко удовлетворение, висока жизнена енергия и лекота и да процъфтяваме в тази нова ера е първо като хора да си изясним кои сме и кои искаме да бъдем във всички 12 сфери. И така да открием и личната си посока – накъде плава корабът на живота ни.

И ако случайно ви се прокрадне мисълта, че няма как всичките ви 12 сфери на живота да процъфтяват, може да си припомним думите на сър Кен Робинсън, най-гледания лектор в историята на TED, с които перифразира Петър след една наша реч в Лас Вегас през 2011 година: „Възможността да преобразим света е във всеки от нас. Светът не е даденост. Мисля, че е фундаментално важно да осъзнаем, че ние създаваме света, в който живеем, и че можем да го пресъздадем, ако изберем това“.

Ключ №2 – Преодолейте трите невидими бариери

Вторият ключ са трите невидими бариери, които така или иначе всеки от нас среща по всяка една от 12-те сфери на живота, но сега вече ще ги усетим като прът в колелата, ако не ги овладеем и в същото време искаме да се движим със скоростта на експоненциалното ускорение.

БАРИЕРА 1: ТРИТЕ „НЕ“-ТА

Изкуственият интелект може да ви предложи решения във всяка сфера на живота, но ако сте нормален човек като всеки от нас, веднага особено за някои ще се появи бариерата на трите „Не“-та. Първо, ще наскачат поне една от трите мисли „Това е НЕвъзможно да стане“, „Това НЕ мога да го направя“ или „НЕ ми е нужно чак толкова“. Или даже трите накуп. Второ, ще се появи емоция – например напрежение или свиване в тялото. Най-важното е, че тези „Не“-та не са реалността, а са просто истории в ума и чувства в тялото – резултат от опита ви в миналото. Колкото по-бързо уловите това, толкова по-бързо ще прескочите бариерата с „Не“-тата.

Как изглежда тази бариера в бизнеса? Спомняме си как един мениджър цели 5 г. не вярваше, че продуктите на тяхната компания ще се продават в България, защото са много по-качествени и три пъти по-скъпи от конкуренцията. Сделка след сделка управителят показваше, че е възможно. Чак на петата година същият мениджър излезе пред целия екип и каза пред всички: „Благодаря на Иван* (името е променено – б. а.), че ме научи да мечтая“. Цели 5 години нагледно показване, че е възможно! И след това на фирмените срещи в Европа, когато някой казваше, че нещо няма как да стане, същият мениджър беше първият, който обясняваше, че е абсолютно възможно. Защото беше преодолял собствената си бариера.

Помислете си. В коя сфера на живота – работа, здраве, взаимоотношение с партньора, родителство или друга, си казвате „Това няма как да стане!“, „Няма да мога“, „Не ми е нужно чак толкова“. Или „Не е възможно да имам изключителни успехи в работата“, „Няма как да имам страст и любов с партньора“, „Не е възможно да печеля повече пари“, „Не е възможно да се справя с детето“, „Не ми е нужно да съм чак толкова богат“ или „Не искам чак толкова да растем в бизнеса“. И накрая си казвате: „И така съм си добре“. Но „добре“ не е особено вдъхновяващо, равно е и няма тръпка. Помислете си: ако продължите да си казвате това, къде ще бъдете и как ще се чувствате след 4 или 5 години в съответната сфера в живота? А как бихте се чувствали, ако прескочите тази бариера особено във време, когато всяко нужно решение е наистина на една ръка разстояние? Веднъж попитахме Йордан Йовчев, единствения човек, който е участвал в шест поредни олимпийски игри в спортната гимнастика: „Вие какво правите, като си казвате „Не мога?“ Той се чуди, чуди, чуди и накрая отговори: „Аз не си казвам „Не мога“. Аз си казвам: „Имам мечта и искам да я постигна“.

БАРИЕРА 2: НЕЗДРАВОСЛОВНОТО ЕГО 

Дори изкуственият интелект да ви предложи какво да направите с човек в екипа, в разговор с партньора или детето, нездравословното его веднага пуска втората бариера пред това да го случите.

То се изразява по два начина – ако си кажете: „Кой пък съм аз?“ (спукано его) или „Знаеш ли кой съм аз?“ (надуто его). Ето как това може да се прояви в различни сфери на живота ни. Например в кариерата, ако сте управител и екипът не се справя добре, може да си кажете: „Те не се справят добре и направо нищо не мога да направя!“ (спукано его). Така подценявате ролята си на управител, забравяйки, че това, което се случва в екипа, е огледало на вас самия. Което значи, че ако вие промените нещо, и екипът ще промени своите действия. Аналогично може да отидете в другата крайност и както един управител каза: „Тези моичките ще ги нарежа като кисели краставички“ (надуто его). Въпросът е, че и в двата случая не може да провокирате ангажимент в екипа, няма да може да постигнете удовлетворяващ резултат и

ще се ядосвате

Друг пример може да е с партньора ви в живота. Лесно може да си кажете: „Аз нищо не мога да направя. Той/тя трябва да се промени“ (спукано его), или в обратната посока да си кажете: „Ей сега ще я/го науча моята/моя“ (надуто его). Или в емоционалния ви живот може да си кажете: „Просто съм си такъв човек. Сприхав съм. Такъв ми е характерът“ (спукано его). Или „Успях да потисна емоциите си“ (надуто его). В първия случай се обезсилвате и ще усещате безнадеждност, а във втория ще се чувствате напрегнат и стресиран.

Усещате ли как нездравословното его може да стопира всяко решение във всяка сфера на живота и колко много енергия може да ви отнеме. Представете си, ако овладеете тази бариера във всяка сфера, какъв би бил ефектът за вас като човек? Предусещате ли вече силата, която можем да наберем като хора, когато експоненциалното ускорение на изкуствения интелект се комбинира с преодоляването на невидимите бариери?

БАРИЕРА 3: КАПАНЪТ НА КОМФОРТА

Спомняте ли си как във филма „Междузвездни войни“ Оби-Уан Кеноби казва на Люк Скайуокър, който тогава още е млад фермер с ограничен светоглед: „Аз мога да те науча на пътищата на Силата, както научих баща ти“. А Люк набързо отхвърли тази възможност: „Трябва да се върна у дома. Просто нямам време за това“. И чак когато Люк видя, че е изгоряло селото, отиде при Оби-Уан Кеноби и прие предложението му.

По същия начин изкуственият интелект създава условия наистина да имаме живота, за който сме мечтали, и да овладеем една нова сила, адекватна за новия свят. Но една част от нас иска да си стоим в познатото, докато не дойде проблемът – здравословен, във взаимоотношенията, с парите, с клиентите или екипа. Но не е нужно да бъде така. Може с единия крак да стоите в познатото, а с другия – да опипвате новата територия до момента, когато сте готови да скокнете с двата крака в новото.

Спомняме си, че преди Covid се бяхме занемарили физически до такава степен, че малкото ни момченце ни надбягваше, а в краката си не усещахме никаква сила. Наложи се да започнем да се възстановяваме с тренировки от 1 минута, защото всичко друго изглеждаше твърде много. Тогава ясно осъзнахме, че това „няма време“ не е въобще безобидно, или, както казва нашият фитнес треньор: „Ако не използваш мускулите, ги губиш“. Осъзнахме, че за да задвижим всяка сфера на живота, не е въпрос на време, а на тренировка на „мускула“ за излизане от зоната на комфорт. И точно както като започнем да се грижим за тялото си, то започва да ни се отплаща и да ни дава многократно повече енергия, така и всяка сфера на живота може да ни позволи да „сгънем времето“ и да налива гориво като от 12 бензиностанции към нашите мечти и към човека, който искаме да бъдем.

За да стане това обаче, е нужно да овладеем преодоляването на тези три бариери. И вместо да си повтаряме като мантра овехтялото „Нямам време“, нека си припомним това, което Левски ни е завещал: „Времето е в нас и ние сме във времето“. Нека си припомним, че времето не просто тече и не е непроменима даденост – ние оформяме времето със своите ежедневни избори и дела. И въпросът е дали избираме да оставим една различна следа.