Средата за велики идеи

Текстът е публикуван в бр. 1 (53) на сп. Business Global

Автор: д-р Александър Христов 

ИМА МНОГО МЕМЕТА и карикатури за това къде и какво е и трябва да бъде мястото и ролята на лидера в организацията. Предполагаемо, те са създавани от хора, които не са водачи, но търпят последиците на доброто или лошото лидерство. И общо взето най-малкото общо кратно на тези карикатури е това, че мениджърът трябва да е сред хората, да ги енергизира, а не пред тях.Д-р АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ

е управляващ партньор на ПР агенция „Параграф 42“, преподавател по маркетинг и комуникации в УНСС и в СУ „Св. Климент Охридски“. Агенцията е една от най-бързо развиващите се на пазара и реализира много стратегически кампании, увеличаващи ангажираността и дигиталното присъствие на брандовете. Има над 30 награди за проекти в сферата на комуникациите. Председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и на Центъра за анализи и кризисни комуникации. Автор e на четири книги. Става рано, пише много и е убеден, че комуникациите могат да бъдат двигател на големи позитивни промени в бизнеса и обществото.Управлението в пиара ме научи, че великите успехи и големите позитивни промени в бизнеса и в обществото идват, когато казваш на компаниите и институциите

какво да правят

а не какво да говорят. Точно поради тази причина в екипа трябват хора, които да са достатъчно богати откъм познания и умения, за да могат те да казват на лидера какво да се направи, а не лидерът на тях. Тоест – да дават велики идеи.

И понеже този свят, а и много други, е задвижван именно от идеите, колкото по-добра среда за зараждането им бъде създадена, толкова повече на брой и толкова по-работещи ще бъдат те. Иначе казано, ролята на лидера е не да ражда велики идеи, а да генерира и развива място, в което се генерират такива велики идеи.

В този смисъл – и това със сигурност важи за комуникациите, а и за много други браншове – лидерът в организацията може и трябва да влиза не толкова в ролята на командир, а на

оператор на ядрен реактор

Това означава две неща. Първо, да нагорещява – да усилва енергията на екипа там, където е необходимо, да мотивира хората да бъдат активни и да създават добавена стойност за компанията и за потребителите. И второ, да охлажда – да регулира свръхактивността, която може да се окаже разрушителна както за екипа, така и за пазара. Разбира се, това не може и не трябва да става без визия, без енергия на самия лидер, но на това така или иначе са посветени достатъчно други добри и не толкова добри текстове.

Tова не означава освобождаване на мениджъра от отговорността да участва суперактивно във всички процеси и самият той да генерира работещи идеи. Но ако трябва да се направи разграничение, работа на лидера е да генерира идеи накъде да се развива компанията или организацията, а екипът от професионалисти да създава знание как да се случва това. Уменията на отделните хора могат и трябва да бъдат съчетавани така, че да се постигне синергия – а това от своя страна ще гарантира и синергия по отношение на идеите. Защото едно ценно предложение може да бъде дадено от един, развито от друг и украсено от трети. Точно както се случват брейнстормингите в комуникационните агенции. Но за това е необходима наистина благоприятна и продуктивна среда.Що е интелектуално равенство

То е задължително между всички в екипа, когато става дума за идеи. И означава, че идеята и на най-новия и младия служител е с еднаква ценност, както и тези на опитните и активни динозаври в компанията. Всеки професионалист трябва да е наясно, че неговите идеи, предложения или позиции ще получат необходимото внимание.Няколко думи за синергията. Най-просто казано, тя е налице, когато събирането и сглобяването на индивидуалните усилия дава по-добър резултат, отколкото простият им сбор.

Когато 2 + 2 = 5

В идеалния случай усилията на всички професионалисти в екипа, условно казано, вибрират в една и съща честота и разбира се, подчиняват работата си на една и съща логика. Идеите и дейностите се подреждат и организират така, че взаимно да се допълват, а не да си противоречат. Това означава, че е необходимо обединяването на различните по характер дейности в един механизъм, който да работи за изпълнението на определени задачи, като едновременно с това не нарушава самостоятелността и уникалността им. Стана сложно, но всъщност е адски просто – средата трябва да бъде такава, че всеки да дава най-доброто от себе си и благодарение на взаимното енергизиране резултатът да е още по-значим.

Разбира се, няма как да минем и без няколко съвсем конкретни и тактически препоръки за постигане на среда за добри идеи. Изпълнението на които, съвсем очаквано, е отговорност на мениджъра. Ето ги тук – крайно неизчерпателно и с възможност за обогатяване.

Комуна. Създаването на среда за идеи означава постигането на интелектуално равенство между всички в екипа. Не институционално и йерархично, а интелектуално, тоест идеята на всеки, включително и на най-новия и младия служител да е с еднаква ценност, както и тези на опитните и активни динозаври в компанията. Точно както в една комуна всички са равни, или поне такава е идеята, всеки професионалист в компанията трябва да е наясно, че неговите идеи, предложения или позиции ще получат необходимото внимание. Дали ще бъдат реализирани – това е отделна тема.


Характеропатии. Има два типа дефекти в характера на отделните хора – такива, които пречат на работата, и такива, които не пречат. Към първите се отнасяме безмилостно, към вторите трябва да се научим да бъдем колкото е възможно

по-толерантни

Истината е, че хората с, така да го кажем, грапавини на характера мислят по-разчупено и нестандартно и това по някакъв начин трябва да бъде управлявано, но и ценено. Нещо повече, това създава и добра вътрешна среда. Защото, ако се отнасяме приемливо към мръсните вицове на колегата, е ясно, че и моите дребни закъснения на работното време и непродуктивността ми сутрин ще получат необходимото уважение.


Стимуланти. Тяхната функция е не да създават, а да усъвършенстват средата за раждане на идеи. И това са всички видове занимания заедно, празненства, тематични срещи на екипа, а също и вино, уиски, ябълки, бисквити и какво ли още не. Работа на мениджъра и на HR сътрудниците му е да установи кои са тези неща, които стимулират създаването на по-благоприятна среда и да плаща за тях, ако имат достатъчно добра възвръщаемост.

Всичко това, разбира се, касае ролята на мениджъра в създаването на среда за идеи. Повече от ясно е обаче, че

може да има среда, но да няма идеи

И тук е ролята на лидера да работи не само по отношение на дейностите и процесите, а и по отношение на хората. Както справедливо отбелязват умните коучове – hire for attitude, train for skills.