Влюбени в TED

Текстът е публикуван в бр. 2 (52) на сп. Business Global.

Още в началото трябва да направя едно уточнение. Обещавам, че ще се опитам да бъда обективна, колкото и да е трудно за един влюбен човек. Но ще опитам. Да, обичам TED. И като всяка любов и тази за мен е бурна, пламенна, поглъщаща, отведе ме далеч по света – в Катар, Канада, Австрия, Полша, Швейцария. Но понеже обещах да бъда обективна, ще спра с чувствата и ще разкажа какво е TED.

Очевидно не става дума за марката матраци, а за конференция, която се ражда през 1984 г. от разбирането, че все повече в света технологиите (Т), забавлението (Е) и дизайнът (D) работят заедно. Но ние с вас може би нямаше да си говорим за TED, ако медийният експерт Крис Андерсън не бе купил конференцията през 2001 г. Кой е Крис Андерсън? Преди да застане начело на TED, той се занимава с медии, видеоигри и журналистика. Именно той въвежда превърналия се в стандарт за презентиране формат от 18 минути, посветени на една идея, която си струва да бъде споделена. Много хора написаха книги, за да обяснят силата на TED, и Крис Андерсън написа. Тя, силата, идва първо от това, че всяка лекция е посветена на една идея, което я прави фокусирана и лесна за възприемане. Второ, когато говориш през призмата на това как тази идея ще помогне на другите хора, а не колко велик си ти, публиката слуша. И трето, историите се разказват на достъпен език. Разбира се, като човек, обучаван от самия Крис Андерсън, превел книги по темата и организиращ TEDx събития, мога още много да говоря за успеха на формата. Но тези три неща правят основополагащата разлика с другите подобни събития. И нещо, което малцина знаят – Крис Андерсън работи с лекторите по повече от половин година. Преди събитието репетират, репетират, репетират. И няма значение дали си Десислава Бошнакова, или Серена Уилямс. Крис Андерсън направи още няколко радикални неща, които отвориха TED към хората по целия свят. И успя да постигне нещо, което го пише в по-добрите учебници по организиране на събития – превърна гостите в общност. Много от тях, с които съм говорила, споделят точно това – че най-много ценят хората, с които ги събира TED. 

Кои са тези важни неща, които направиха TED явление, център на влияние и модел за сравнение?

На 27 юни 2006 г. TED публикува онлайн запис на лекции от конференцията. И така всеки, който имаше достъп до интернет, можеше да ги гледа. А по това време имаше малко видеосъдържание онлайн и тези лекции бързо се превърнаха в хит. Там някъде и аз попаднах на лекцията на сър Кен Робинсън* „Училищата убиват креативността“, която към момента на писане на този текст е най-гледаната лекция със 78 324 988 гледания. И за мен светът стана друг. Кeн Робинсън и TED промениха, или по-точно ми отвориха нови хоризонти.

Следващата важна година за TED е 2009-а, когато стартираха две инициативи: TEDx и TED Translator. TEDx е радикална стъпка, която по онова време никой не беше предприемал. Нещо като франчайз в събитията, само че за франчайза не плащаш и отговорността да спазваш правилата е доброволна. Всичко е оставено на съвестта на хората. Просто някой им (ни) се доверява. Програмата Х отваря TED към света, като всеки, разбирайте всеки – включително и аз, може да кандидатства за лиценз и следвайки правилата, може да организира местно, независимо събитие. Така на 9 януари 2010 г. в София се проведе първото TEDx събитие – TEDxBG. Вдъхновена от добрия прием, организирах на 25 март 2011 г. и първото университетско събитие – TEDxNBU. Последваха още – TEDxSofia, TEDxAUBG, TEDxMladostWomen, TEDxYouth@ZaimovPark, TEDxYouth@Uwekind, TEDxYouth@ACSofia, TEDxStaraZagora, TEDxVitosha, TEDxVarna.


Къде се крие магията на тази платформа?


Първо, човек, който има желание, мотивация и енергия, може да се присъедини към една по-голяма общност и да даде гласност на идеи, които смята, че си струва да бъдат споделяни. Всички ние – които по цял свят организираме такива събития, имаме достъп до знанието на TED, до споделения опит на всички организатори. И като помолиш за помощ, винаги я получаваш бързо и безкористно.

Отвореният проект за превод на лекции TED Translator също стъпи на идеята, че трябва да се довериш на хората, ако искаш да ти помогнат. И ти трябва да си открит и да кажеш какво предлагаш в замяна. Така аз се включих и в този проект. Превеждах лекциите, така че да бъдат достъпни за повече хора в България. Може и да не ви се вярва, но българите, които превеждат, са едни от най-активните и си е истинска битка да вземеш за превод лекция, която е много популярна. Аз например много се гордея, че успях да преведа лекцията „Защо единственото бъдеще, което си струва да изградим, включва всеки“ на папа Франциск. 

Водена от любовта, която все още гори в сърцето ми, станах част от първата и засега единствена среща на организатори на TEDx събития от цял свят в Доха, Катар, през 2012 г. Била съм на много събития, организирала съм най-различни. Но това е едно от тези, които ще помня за цял живот. И ако ме питате защо, ще ви отговоря – заради невероятните личности, които срещнах. Заради удоволствието да усетиш, че има хора като теб – със същите ценности, вярвания и идеи, по целия свят. Заради възможността да си поговоря с Ханс Рослинг** и да го чуя на живо. В годините тази ми любов към TED ме отведе във Ванкувър благодарение на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, срещна ме с хора, които не съм си и мислела, че някога ще срещна – Моника Люински,


единствения философ на Гугъл Ернесто Сироли.


Всеки път, когато съдбата ме изпращаше на някое TED събитие, попадах точно на моя тип хора.

На всичките тези събития самият Крис Андерсън присъстваше и успяваше някак си да поговори с всеки. И с мен, разбира се. И аз бях там.

Ако трябва да откроя един българин, който направи много за TED – то това със сигурност е Яна Бюрер Тавание, която стана част от TED Fellow, разгърна потенциала си и сега е TED Senior Fellow. И всичко започна от нейната лекция на TEDxBG през 2012 г. за „Забравените хора на България“.

И така до 40-ия рожден ден, който TED отбеляза, като промени слогана си от „Идеи, които си струва да бъдат споделяни“ на „Идеите променят всичко“. По странно стечение на обстоятелствата писането на този текст и смяната на слогана съвпадат с една идея, която може да промени наистина всичко за TED и за нас, които го обичаме.

На 4 февруари т.г. всички, които имаме нещо общо с TED, получихме писмо от Крис Андерсън за „Обявяване на вълнуваща нова глава за TED“. На следващия ден седнахме пред компютрите, за да изгледаме стрийминг на конференцията от офиса в Ню Йорк, и разбрахме, че според Крис Андерсън е „дошъл моментът


да предаде управлението на TED на някой нов“.


По-учудващото, поне за моя български манталитет, е, че „все още не се знае кой е новият човек“. Но следвайки принципа на отворения модел, който Крис Андерсън използва съзнателно години наред, той отправи отворена покана към света – към всеки, който има смелостта да поеме TED. Защото днес 40 години по-късно TED не е конференция, а по-скоро начин на мислене, неправителствена организация, която има силно медийно присъствие. Какви са причините за тази стъпка – можем да гадаем. Но те не са най-важното тук.

Защо казвам, че не са най-важното. Разбира се, че когато една платформа придобие глобално влияние, много интереси се насочват към нея. Като пиар специалист ще кажа, че TED с много естетически вкус прокарва някои идеи, които най-малкото са спорни. Но ако сложа на везните доброто и лошото, доброто – поне за мен, натежава драстично.

Научих много за говоренето пред публика, за работата с хора, лектори и партньори, за отговорността на голямата марка. И всяко следващо събитие е ново предизвикателство за учене. И независимо че организирам събития от 2011 година, правилата за мен са като за всички останали. Това


спазване на правилата много ми допада. И така ми липсва в България.


И още една причина да обичам TED – образованието. През март 2012 г. бе пусната платформата на TED за образование TED-Ed – образователни видеа на различни теми , към които има тест, допълнителен тест, отворен въпрос и допълнително информация по темата. Всеки учител може да я ползва, а доброволци да превеждат уроците.

И така, моята любов с TED продължава вече 15 години. Иска ми се да вярвам, че в тази връзка и аз съм дала нещо, но със сигурност съм получила много повече – страхотни знания, приятелства, емоции, спомени. Доживях идеи, споделени на събития, които съм организирала, да се сбъднат и да променят средата. Така през 2011 г. на TEDxNBU Весела Герчева разказа за идеята си да създаде детски музей в България. Днес „Музейко“ е отворил врати. Има и още примери. Защото това, което научих от TED, е, че ако споделяме идеите си – открито, без страх, има голяма вероятност да намерим съмишлениците, с които тези идеи по-лесно да станат реалност. 

Признавам си, всяка година, когато в залата настане тишина, осветлението угасне и пуснем официалното обръщение на Крис Андерсън към гостите на TEDx събития, настръхвам, защото знам, че ме чака един ден, изпълнен с магията на споделянето. Ден, който се случва благодарение на екипната работа на страхотни доброволци. За тази магия обичам да работя. За нея и за хората, с които ме свързва. Усещането е страхотно. А удоволствието да нарека себе си TEDxer – цена няма. 


* Сър Кен Робинсън, международно признат лидер в развитието на креативността, иновациите и човешките ресурси. Работил е за правителства в Европа, Азия и САЩ, за международни агенции, за някои от 500-те най-добри компании според списание „Форчън“.