САЩ остават повелителят на данните

Текстът е публикуван в бр. 2 (52) на сп. Business Global.

Намираме се в ерата на дигиталната икономика, а нейният гръбнак са центровете за данни. Те представляват критичната инфраструктура, която поддържа функционирането на съвременните информационни технологии и услуги, като осигурява надеждност, сигурност и ефективност. Те са и задължителното условие за напредък на научноизследователската и развойна дейност в областта на изкуствения интелект (AI).

Едно от първите неща, които Доналд Тръмп направи, след като пое отново ролята на президент на САЩ, бе да обяви началото на проекта „Старгейт“ – 500 млрд. долара за изграждане на центрове за данни и развитие на изкуствен интелект. Проектът е резултат от сътрудничество между технологичните гиганти OpenAI, SoftBank и Oracle. 


Ефектът DeepSeek. Малко по-късно беше пуснато китайското приложение за AI с отворен код DeepSeek, което стъписа технологичния свят. То не е по-добро от американските подобни платформи като ChatGPT например, но боравенето с него струва в пъти по-малко. Екипът, който стои зад него, твърди, че то използва много по-малко процесорни ресурси, за да постигне целите си. 

Най-шокиращото твърдение бе, че разходите за разработката му са били около 6 млн. долара, докато западните технологични компании харчат милиарди за същото. Но скорошен доклад на фирмата за секторни анализи SemiAnalysis показа, че тази цифра се отнася само за част от общите разходи за обучение, и по-конкретно времето, необходимо за предварително обучение. Той не отчита разходите за изследвания, усъвършенстване на модела, обработка на данни или общи инфраструктурни разходи. В действителност DeepSeek е похарчил над 500 милиона долара за разработване на AI от създаването си, смятат от SemiAnalysis. Това, разбира се, не променя факта, че китайското приложение използва значително по-малко изчислителна мощ при работата си в сравнение със своите конкуренти. И затова е по-евтино за потребителите.

Някои анализатори побързаха да обявят охлаждане на индустрията за центрове за данни, която се развива с бурни темпове през последните години. Повечето са на обратното мнение. Всяко изместване към по-евтини, по-мощни и по-малко енергоемки алгоритми има потенциала значително да разшири приемането на AI и така да стимулира търсенето както на големи, така и на разпределени инфраструктури за центрове за данни, смята Мич Лензи, вицепрезидент по продажбите и операциите в Baxtel, онлайн платформа, посветена на каталогизирането и рецензирането на центрове за данни по целия свят. Според него с нарастващата достъпност и рентабилност на AI индустрията за центрове за данни ще продължи да се разширява.

Шон Фарни, вицепрезидент по стратегията за центрове за данни в JLL, смята, че въвеждането на по-ефективни модели на AI може да промени пазара на центрове за данни, защото го прави по-достъпен за по-широка аудитория. Според него това ще доведе до ръст на по-малките, модулни и крайни центрове за данни. Oбучението на големи модели на AI ще продължи да изисква масивни, централизирани съоръжения, но опростяването ще позволи създаването на повече модели с ограничено предназначение, които изискват локализирана изчислителна мощност, ниска латентност и близост до потребителите.

Фарни предвижда хибридно бъдеще, където монолитните хъбове и разпределените крайни съоръжения съществуват съвместно, за да отговорят на разнообразните нужди.


Америка и останалият свят. Когато става въпрос за центрове за данни, има един безспорен лидер и това е САЩ. На територията на Америка се намира почти половината изчислителна мощ на планетата. През последните години масивните технологични конгломерати, като Microsoft и Amazon, инвестираха милиарди в цифрова инфраструктура и изкуствен интелект. С 5381 центъра за данни на своя територия САЩ са в своя собствена лига. За сравнение вторият в тази класация Германия има 521 центъра за данни. Всъщност Европа не е никак зле в това отношение, тъй като държавите от Стария континент имат общо над 2200 центъра за данни. На този фон прави впечатление незначителната роля на Китай – държава, която иначе е устремена към технологично развитие. Поради продължаващата търговска война със САЩ, която забранява износа на усъвършенствани чипове като графичните процесори на Nvidia, Китай трябва да проектира и произвежда собствени чипове. Второто е по-голямо предизвикателство според CNBC, защото Китай няма местна компания, способна да произвежда водещи полупроводници. Този вид експертиза може да отнеме много години за разработване. Освен това оборудването, необходимо за производството на тези чипове, идва изключително от холандската компания ASML, която също е забранила износа към Китай.

Въпреки санкциите на САЩ китайският SMIC успява да произвежда усъвършенствани чипове през последните месеци, но все още има сериозни предизвикателства пред стремежа на Пекин да стане по-самостоятелен в полупроводниковата индустрия. Така че, поне в близко бъдеще, САЩ ще останат повелителят на данните. Повелител, който ще се стреми да затвърди хегемонията си по всякакъв начин.