AI Pin: как "следващото голямо нещо" стана поредния електронен боклук

Ai Pin обещаваше да бъде следващото голямо нещо в носимите технологии, но устройството не успя да привлече потребители, а вместо това се превърна в пример за приноса на изкуствения интелект към глобалния проблем с електронните отпадъци, пише Ройтерс. Интелигентната брошка с камера и сензори беше проектирана от стартъпа Humane, като се носи върху дрехите и с докосване прави връзка с виртуален асистент. Устройството прави снимки и видео, може да превежда в реално време разговор на десетки езици, да дава съвети за навигация и да върши много други полезни неща, включително и да прожектира текст и графика върху дланта на потребителя.

Но струващите $700 джаджи вече са извън употреба - Humane закри бизнеса си през февруари и продаде активите си на производителя на персонални компютри HP за $116 милиона. Излязло на пазара преди по-малко от година, устройството не успя да оправдае очакванията, като беше подложено на негативни ревюта от водещи технологични издания. Сега хиляди електронни брошки се превръщат в електронен боклук и се оказва, че заради големите количества лепило, използвани за производството им, те са почти невъзможни за рециклиране. А проблемът с електронния боклук (e-waste) е голям - само 22,3% от 62 млрд. кг електронни отпадъци в света са били рециклирани през 2022 г., показват последните данни от Глобалния мониторинг на електронните отпадъци на ООН.

В същото време използването на носими електронни продукти (т.нар. wearables) с изкуствен интелект се очаква да расте. Междувременно се очаква използването на технологията да расте – от IDC прогнозират през 2028 г. да бъдат произведени над 600 милиона носими устройства, което е с 20% повече от 2023 г.

Носимата електроника и изкуственият интелект са добра комбинация, защото дават удобството и увеличават възможностите на човека. Но за да не затрудняват ежедневното носене, те трябва да са малки и леки. А това прави възстановяването на материали от тях за целите на рециклирането много трудно.
 
"Улесняването на процеса по рециклиране изисква разходите за процеса на възстановяване на материала да бъдат поети от производителя, но това ще оскъпи продуктите", казва пред Ройтерс Берин Тансел, професор по гражданско и екологично инженерство във Флоридския международен университет.

Компаниите за рециклиране на електроника дават приоритет на възстановяването на здрави компоненти като екрани, високоговорители и микропроцесори, които могат да бъдат продадени за последваща употреба. След отстраняването на тези компоненти останалата част от устройството се раздробява, за да бъдат добити различни метали и пластмаси, които след това подлежат на рециклиране.

"Интензивното използване на лепило от Humane прави рециклирането по-скъпо и опасно за околната среда", казва Шахрам Мохтари, техник от ремонтната компания iFixit.

Допълнителният труд намалява печалбите на рециклиращите компании, което прави разглобяването нерентабилно. Така само част от ресурсите и работата, включени в производството на устройствата вероятно ще бъдат възстановени в процеса на рециклиране, каза Мохтари. Със залепени батерии и компоненти, които са трудни за премахване, джаджи като AI Pin още от създаването си са ненужен отпадък.

Друго, по-популярно носимо устройство, са очилата Ray-Ban на Meta, които имат вградени камера, микрофони, високоговорители и AI асистент. От 2003 г. технологичният гигант е продал над 2 милиона бройки от тях. Но компанията няма планове за тяхното рециклиране – от Meta казват пред Ройтерс, че съветват потребителите да използват местните власти или услугите за изхвърляне на отпадъци.

Още през декември 2023 г. iFixit публикува видео, което показва, че смяната на батерията на смарточилата е трудна и премахването на компонентите може да стане само чрез унищожаване на пластмасата.

„Ако разглобите тези очила, не очаквайте да ги съберете“, се казва във видеото. „Готини очила, но в крайна сметка нищо повече от електронни отпадъци, подхранвани от суета.“

 "Трябва да се въведе законодателство, което да настоява за лесно сменяеми батерии в смартфони, лаптопи и управлявани от изкуствен интелект носими устройства", казва пред Ройтерс Елизабет Чембърлейн, директор по устойчивост на iFixit.

Директивата на Европейския съюз за батериите от 2023 г. има за цел да гарантира, че батериите имат нисък въглероден отпечатък, използват минимални вредни вещества, използват по-малко суровини и се събират, използват повторно и рециклират във висока степен.

В същото време капацитетът за рециклиране в ЕС и Великобритания е само около една десета от необходимия за постигане на целите за рециклиране до 2030 г., показва доклад от 2024 г. на групата за застъпничество за чист транспорт и енергия T&E. САЩ нямат еквивалентен национален закон.

Според Елизабет Чембърлейн законите трябва да изискват от компаниите да разкриват планове за края на жизнения цикъл на още на мястото на продажба.

„В един идеален свят всички продукти биха станали автоматично с отворен код и дизайните на части ще станат достъпни, когато поддръжката на производителя приключи“, казва тя.