Тексът е публикуван в специалния брой "Ние сме България" на BGlobal - (бр. 11 (51)
Емил Петров, Пламен Енев, Гергана ДимитроваВсяка година млади българи с добри професии напускат страната, за да намерят работа и дом в чужди държави. Пазарът е отворен, а мегаполисите и международните брандове привличат таланти. Някои от тях се завръщат отново в родината. Защо? ВGlobal събра няколко истории на хора с различни професии. Историите им са различни, както и причините да се върнат в България. Общо е значението на добрия работодател за решението им. И разбира се, силата на корена и максимата, че у дома и стените помагат.По-лесен професионален преход
Силвия Стефанова е Head of Project Delivery Management & Business Analysis (ръководител за управлението на проекти и бизнес анализи, бел. авт.) в Endava България. Работила е в Баня Лука, Босна и Херцеговина, в банката УниКредит по проект за внедряване на платформа за потребителско финансиране. След това отново в УниКредит, но в Румъния, е отговаряла за дигиталната трансформация на банката – дигитализиране на документи, внедряване на електронни подписи за клиенти и вътрешни операции, автоматизация на ръчни и повтарящи се процеси. „Работата ми позволи да се запозная с нови технологии и практики, които значително подобряват ефективността на банковите операции“, казва Стефанова.
Опитът, който натрупва в чужбина, ѝ помага да осъзнае, че иска да се насочи към нова сфера – софтуерната индустрия. А решението да се върне в България е мотивирано от възможността по-лесно да осъществи този преход на местно ниво, като в същото време улеснява и адаптацията на семейството ѝ. „В България международният опит се цени високо, което ми даде конкурентно предимство пред други кандидати, и това допълнително ме мотивира да се върна“, споделя тя.
След годините в други държави най-голямото предизвикателство при завръщането на Силвия Стефанова е да намери подходящо училище за своите деца. Образователната система в България не предлага лесна адаптация за деца, които са се обучавали в чужбина, липсва достатъчно индивидуален подход към тях. А училищата, които предлагат по-иновативен и креативен метод на обучение, често са с високи такси.
Международният опит помага не само за намирането на работа. За Силвия Стефанова най-ценното, което идва от него, е способността да слуша и приема различията, като ги превръща в предимство, а не в пречка. „Работата в мултикултурни екипи ме научи на гъвкавост и иновативно мислене, което помага да се откриват решения на сложни проблеми“, казва тя. Стефанова е категорична, че в момента България предлага отлични възможности за кариерно развитие особено за хора с международен опит, затова и все повече млади хора се завръщат в страната и заемат ключови мениджърски позиции, което според нея значително променя културата и методите на работа в българските компании. „В контекста на висока безработица в други европейски държави като Испания, Италия и Франция България предоставя платформа за бързо израстване и професионално развитие.“
Възможности за развитие
Бранимир Симеонов, възпитаник на Френската гимназия във Варна и завършил висшето си образование в Париж, е Senior Engeneer в Endava България. Варненската гимназия му дава солидна основа в областта не само на езиците, но и в точните науки, а интересът му към технологиите и иновациите го води до елитния университет „Париж 8“. Там той завършва бакалавърска степен по математика и информатика и продължава с магистърска програма в областта на хипермедийните технологии в същото учебно заведение.
След дипломирането си работи първо като графичен дизайнер и създател на анимации, а след това и на уебприложения. Участва в проекти за престижни брандове като Nivea, Hewlett-Packard, Air France, Sony, Glenfiddich и други. Натрупва опит в различни направления на дизайна и дигиталната индустрия. „Образователната система във Франция се отличава с по-силен акцент върху теоретичната подготовка и критичното мислене, докато в България се набляга повече на запаметяването на факти и практическите умения“, прави сравнение Бранимир Симеонов. Разлики има и в работната среда – той казва, че Франция е характерна с по-строгата йерархия и формалност в отношенията между колеги, както и със законово регламентирана 35-часова работна седмица, докато в България работната атмосфера е по-неформална, работното време – по-гъвкаво, но често и по-продължително. „Френската култура цени високо баланса между работа и личен живот, което се отразява в по-дългите обедни почивки и повече платен годишен отпуск, докато в България, въпреки че тази тенденция се променя, все още се очаква служителите да отдават приоритет на работата пред личното време.“
Покрай обучението и работата си Бранимир Симеонов прекарва 14 години във френската столица, но още от пристигането е с нагласа, че един ден ще се прибере у дома. За решението му помага и възможността тук да работи по интересни проекти, същевременно оставайки в среда, която определя като „позната и уютна“. Когато сравнява работата в двете държави, посочва, че най-големите предимства в чужбина включват по-добрата структурираност на работния процес и по-високата професионална култура. А като голямо предимство на работата в България за него е усещането за принадлежност и домашен комфорт. „Винаги съм се чувствал у дома тук, а това е силен фактор за мен. Освен това България предлага по-достъпен начин на живот особено в сравнение с големи градове като Париж.“
Но завръщането в България си има своите предизвикателства, като за Бранимир Симеонов едно от основните е адаптацията към по-различната работна култура и динамика. Но отбелязва, че отвореното мислене и професионализмът в ИТ сферата в страната са били от основно значение за успешното му развитие – според него България е в по-напреднал етап в ИТ сферата и разполага с по-квалифицирани специалисти в сравнение с Франция. Също така смята, че взискателността, дисциплината и мотивацията, които придобива там и които според него винаги са „на мода“ за успешна кариера, могат да допринесат в професионалната среда и на местния пазар, като насърчат стремежа към високи стандарти и иновации.
Развитието на професионалните възможности в България през последните години е значително, ИТ секторът се разраства с бързи темпове, а България става все по-конкурентоспособна на международната сцена, смята Бранимир. Компаниите са готови да инвестират в обучението и развитието на своите служители, има много възможности за работа в иновативни проекти, както и за участие в международни инициативи и екипи. А с развитието на нови технологии и подходи, като изкуствен интелект и машинно обучение, се отварят нови позиции и специализации. „Тази динамика на пазара, съчетана с нарастващото значение на отвореното мислене и сътрудничеството между специалисти, създава благоприятна среда за кариерно израстване и професионално развитие в България“, категоричен е Бранимир Симеонов.
Където има мини, животът е много по-добър
Да завършиш училище и да търсиш реализация в малък град непосредствено след демократичните промени, беше доста сложна задача. Това сам изпитва
Иван Михайлов от Крумовград в началото на 90-те години на миналия век.
Малката южна община не може да предостави много възможности и младият мъж се заема с нещо традиционно за района – тютюнопроизводство. Но този тип земеделие постопенно замира и той опитва различни работи, за да върже двата края. Бил е продавач-консутант в магазин, както и баничар. До 2005 г., когато в града идва проучвателна компания, която по поръчка на мината „Дънди Прешъс Металс“ трябва да изследва потенциалните залежи на златни руди в района. Михайлов кандидатства за позицията сондьор и е одобрен. Това му дава възможност да се квалифицира и да получи сертификат за този тип дейност. Затова след приключване на проучвателните дейности търси възможност да върши същата работа в чужбина. Така започва 12-годишния му гурбет зад граница. На практика той е сондирал във всяка мина в Сърбия и Армения в този период. „Беше много трудно, защото си далеч от семейството и графиците на работа са такива, че работиш няколко месеца, след което се прибираш за малко, и после пак“, разказва Иван.
Изкарва така до 2018 г., когато „Дънди“ обявяват, че ще стартират рудника „Ада Тепе“ в Крумовград и започват да набират служители. Не се колебае и кандидатства, а от компанията бързат да го вземат, защото, освен че са поели ангажимент да наемат над 95% местни хора, виждат, че той има дългогодишен опит в сектора. „Изобщо не се двоумих, защото копнеех да се върна за постоянно у дома. От друга страна, знаех от моя опит в чужбина, че там, където има мини, животът е много по-добър. Така стана и в Крумовград“, обяснява мъжът. Постепенно градчето се преобразява. От замираща, запустяла крайна община се превръща в магнит за търсещите качествен живот в региона. „Не остана улица неасфалтирана, постепенно изникнаха магазинчета, заведения. Закипя културен живот, спортът започна да се развива, а това благосъстояние повиши и цените на имотите“, разказва Иван Михайлов.
В рудника той започва работа в интегрираното съоръжение за минни отпадъци, което е уникално в европейски мащаб, защото позволява депониране още в периода на добив. Интересът към работата му е голям, но получава рядко костно заболяване, известно като болест на Бехтерев, което на практика го трудоустроява. Иван не се предава, а и компанията застава зад него. „Можеха да ме освободят, защото на практика не можех да върша вече това, за което ме бяха наели, но компанията ми предложи да остана на по-лека позиция в отдел „Опазване на околната среда“, за което ще съм им вечно благодарен.“
Иван Михайлов е благодарен на „Дънди“ и по още една причина. Компанията открива Фонд за финансиране на малки и средни бизнеси, които нямат общо с добива, за да може да осигури устойчива заетост в общината и след като мината затвори. Съпругата на Иван, Цветанка, кандидатства с проект и печели безвъзмездни 49 000 лв., за да стартира земеделски бизнес – оранжерийно производство на зеленчуци. Изгражда две оранжерии с обща площ 680 кв.м, в които произвежда домати, краставици и маруля. Има малко тракторче с инвентар. Зареждат местните магазинчета и заведения в района, някои от които също са започнали бизнес с помощта на фонда на „Дънди“. „Освен че вдигнаха стандарта на живот, направиха така, че да осигурят препитание на хората дори и след като приключат работа, за което цялата община им се възхищава“, казва Иван.
Най-доброто от двата свята
Богдан Богданов (41 г.) извървява пътя от Пловдив до централата на лидера в дигиталната трансформация на енергийното управление и автоматизацията Schneider Electric, но решава да се върне обратно. Прави избора си не само със сърце, но и с голяма доза разум.
След като завършва Английската гимназия в Града под тепетата, Богдан учи в един от най-престижните европейски университети, в германския град Хайделберг. Излиза оттам като магистър по икономика и се връща в България. Първата му реализация на пазара на труда е през 2007 г. като финансов анализатор в консултантска компания в София, където работи 9 месеца. Тогава вижда обява за работа на немска фирма, която изгражда завод от атуомотив сектора до Пловдив и която си търси финансов директор. Минава пет кръга от интервюта и получава работата. Докато се строи заводаът, прекарва шест месеца в централата на фирмата в Германия, за да се запознае с процесите и колегите си. След това се връща и започва работа. Минават четири години и половина до момента, в който с него се свързват ловци на таланти от името на Schneider Electric. Не му трябва много убеждаване, за да приеме да стане финансов директор на умната фабрика на компанията в Пловдив, едно уникално не само за България съоръжение. До 2016 г. е на тази позиция, след което получава предложение да бъде повишен за финансов директор на клъстер от 10 завода в 9 страни в Европа, която позиция е базирана във Франция. Зедно със съпругата и детето си Богдан поема към Гренобъл. След три години там получава предложение да стане глобален финансов директор за логистичната дейност и се мести в столицата на Франция. Schneider Electric има над 100 дистрибуционни центъра по света и Богдан отговаря за представянето и финансовите показатели на тези центрове. Работата му е свързана с професионално предизвикателство – как да се оптимизира логистичният отпечатък. Позицията означава, че контролира финансовата част на веригата на доставка на всички дистрибуционни центрове на глобалната компания. Предизвикателството бързо става още по-голямо, защото през 2020 г. Covid пандемията блокира веригите на доставка. Транспортните разходи се увеличават до 10 пъти, а предвидимостта на процесите се оказва невъзможна мисия. Българинът се оказва в епицентъра на бурята, но и в битов план е в капана, в който са и всички останали – принуден да работи вкъщи, с ограничено придвижване заради локдауна. Много от колегите му започват да работят от други места и тъй като позицията му е глобална, той може да я върши от всяка точка на света. Така лятото на 2020 г. се прибира обратно в България. През 2022 г. отново сменя позицията, като новата му длъжност е Business Finance Head for Central Eastern Europе, което означава, че отговаря за търговската част от дейността на компанията в 17 държави от региона на Централна и Източна Европа.
Богдан мотивира решението да се върне в България, за да работи оттук по мултинационалните си задачи, основно със социалния компонент. „Франция е изключително уредена държава, много удобна за живеене, но ние сме си свикнали с нашите приятели и заобикалящата ни среда у нас“, казва той. Но бърза да обясни, че това не е единствената причина: „Цената на живота е много по-изгодна тук. В Париж наемът на апартамент е 2000 евро на квадрат, в Пловдив си имам собствено жилище. Данъкът върху доходите на физическите лица е много по-нисък в България. Вярно е, че получаваш това, за което плащаш – лоша инфраструктура, образование и здравеопазване, но за нас уравнението се връзва“, изчислява Богданов. Така той е щастлив професионално, защото работи в мултинационална компания на глобална позиция, но и на битово ниво, защото го прави от уюта на родния Пловдив. И сам казва, че е имал уникалната възможност да намери най-доброто от двата свята.
Правилният изборОт години Южна Корея се превръща все повече в символ на култура, но особен вид култура. Техническият прогрес, който бележи азиатската държава, е като стимул за развитие на изкуствата – кино, телевизия и най-вече музика. Кейпоп културата превзема целия свят, а плакати на момчешки и момичешки групи висят по стените на почитатели във всеки край на планетата. Включително в България. В подобна среда е трудно да се появиш от друга държава и да постигнеш успех точно в музиката.
Но българката
Мария Костадинова прави точно това. На 18 години тя заминава за Южна Корея, в разгара на експанзията на корейските групи по цял свят, заредена е с младежка дързост и немалка амбиция. И остава малко над 10 години във втория по големина град след Сеул.
Мария заминава за Южна Корея само 4 дни след абитуриентския си бал през 2007 година. Българска група, която работи в голям германски бар в град Бусан, я кани като вокалистка. За нея това не е труден избор – от малка мечтае да пее със собствена банда в чужбина. По това време в Южна Корея има само 90 българи, пръснати из цялата страна, а и почти не пристигат нови. Няма обособена българска общност, налага ѝ се да общува основно с чужденци, което тя смята, че я е обогатило културно, отворило е нови хоризонти пред нея. Според нея животът далеч от обичайната среда те прави по-приспособим, а и по-смел.
Ако българите нямат добра репутация в някои европейски страни или в Америка, то в Азия не е така. „В Южна Корея и Япония ни знаят с хубаво“ – това Мария смята за несъмнен късмет, защото ѝ помага да се приобщи, а и да намери възможности за развитие.
Пеенето в бара не е достатъчно за амбициозната българка. Започва да учи корейски не само за да общува по-лесно с местните, но и да опита нови неща. Участва в певчески международен формат на една от големите телевизии. На финала остават само 12 души и в крайна сметка Мария печели конкурса. След този успех подписва договор с много голяма компания, а корейското Министерство на културата ѝ връчва приз за принос към културата. Малко след това в Бусан откриват бар от веригата „Хард рок кафе“ и Мария е поканена за вокалистка на групата. „Това беше голям напредък, защото пеех всяка вечер, а не спорадично. Натрупах повече опит.“ Изкарва и мениджърски курс, след който става ентъртейнмънт мениджър на клуба и започва да организира събития.
Една вечер в бара пристига Петър Андонов, тогава посланик на България в Южна Корея и поддръжник на български изпълнители. Тази среща се оказва съдбоносна за Мария, сякаш се докосва до родината си, която вижда изключително рядко – в Корея е много трудно да вземеш отпуск, а и пътят до България отнема по 2 дни на отиване и още толкова на връщане. Малко след това в бара се запознава и с музиканта Ангел Дюлгеров, който през последните години е известен с работата си с Лили Иванова, както и с много други поп- и джазпроекти. Той ѝ разказва, че музикалната сцена в България се е променила през последните години и възможностите за развитие са много по-големи, разширява се и стиловото разнообразие. „Вероятно и носталгията си каза думата. Може би към този момент се бях уморила, а и ми се струваше, че Южна Корея няма какво повече да ми даде в музикално отношение. Реших да се прибера“, споделя Мария. Връща се тук през 2017 година.
Още след пристигането си в България ѝ става ясно, че нищо вече не е същото. Скокът напред е голям не само в музиката, а и в театъра, киното, ъндърграунд сцената. Според нея тук има много млади хора, които имат позиция и я заявяват, а и не се притесняват да рискуват да започнат нещо ново, трудностите не ги спират. Има и сцена за всякакъв вид музика, публика също не липсва, защото търси нещо различно от това, което познава.
В началото Мария се включва в проект на Ангел Дюлгеров, който са обсъждали още по време на срещата си в Корея. През 2018 г. се явява и в „Гласът на България“ с песен на Поли Генова, но отпада при двубоите. Това не я обезкуражава, защото опитът, който има зад гърба си, ѝ отваря много врати. Способна е да работи във всякакви условия и почти нищо не може да я смути.
Става беквокалистка на Любо Киров, любимият ѝ български изпълнител, и вече 4 години работи с него. Напоследък се занимава и със собствен проект, който смята да приключи през 2025 г. Става бавно, но тя държи на качеството и изпипва внимателно всеки детайл. А и се случват промени в личния ѝ живот – в края на лятото ражда момиченце, като до 9-ия месец е на сцената с Любо Киров. Напоследък двете с малката Матея често се разхождат по улиците на Пловдив, където живеят сега. Времето им е разграфено от режима на детето, но музиката все пак си остава достатъчно важна и се вмъква в промеждутъците, когато Матея спи.
Мария е доволна от живота си в България, смята, че е направила правилния избор, като се е върнала. Засега не мисли да напуска страната, решила е да остане. Споделя, че напоследък често се запознава с хора, които са били в чужбина, но са решили да се приберат. Също и с такива, които още не са го направили, но мислят за това.
