Ако Дикенс беше милениал

Тексът е публикуван в специалния брой "Ние сме България" на BGlobal - (бр. 11 (51)

ЕЛЕНА КОДИНОВА

Две лични истории.

1.

Андрю Карнеги се ражда през 1835 г. в гр. Дънфърмлин, Шотландия, в бедно семейство на тъкач. Когато е на 12 години, емигрира заедно със семейството си в днешен Питсбърг, Пенсилвания, САЩ. Родителите му не издържат на мизерията в родината и прекосяват океана в търсене на по-добър живот. Андрю започва да работи на 13-годишна възраст заедно с баща си в текстилна фабрика – сменя совалките на тъкачните машини. На 14 г. става телеграфист, а на 18 вече е секретар в „Пенсилванската железопътна компания“ на Томас Скот, където заради усърдната си работа бързо се издига и на 24 г. вече е началник на Западния отдел на фирмата. По време на Американската гражданска война неговият бивш шеф Скот, който вече е зам.-министър на войната, го назначава на висок пост в държавната администрация – отговорник за военния жп транспорт и телеграф на Изтока. След войната инвестира в добива на петрол, който му носи значителна печалба и му дава възможност да създаде свой собствен бизнес, а именно стоманолеенето. Умира на 83 г. като един от най-богатите хора в Щатите (в един момент е и най-богатият) и всепризнат филантроп. Дарява голяма част от печалбите си за създаване на над 2500 библиотеки, изгражда и прочутата концертна зала „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, която носи неговото име. Докато работи като телеграфист, жаждата му за образование е събудена от полк. Джеймс Андерсън, който всяка събота вечер отваря личната си библиотека за бедното момче. Заради това и той слага специален акцент в своята благотворителна дейност върху отваряне на местни библиотеки.

Само че! Той е част от елитен клуб за лов и риболов заедно с други богаташи и високопоставени държавни служители и магистрати, които заради личен интерес така преустройват язовира „Саут Форк“, че стената му се спуква и в последвалия потоп през 1889 г. в гр. Джонстаун загиват 2208 души. Разследването, разбира се, е потулено и никой не понася отговорност. Освен това Карнеги плаща ниски надници на работниците си и ги държи на ръба на мизерията. Стачка в неговата компания през 1892 г. е потушена от специално наета за целта детективска агенция, чиято престрелка със стачкуващите завършва със смъртта на девет работници и трима детективи. След това профсъюзите са напълно прогонени оттам и работниците губят всякакъв контрол над заплатите си.

2.

Тим Бърнърс-Лий е роден през 1955 г. в семейство на математици и първопроходци в компютърните науки. Завършва физика в Оксфорд. Първоначално пише софтуер за телекомуникационни компании, а през 1980 г. работи и като външен изпълнител за ЦЕРН в Женева. През 1984 г. се връща там като учен. Именно на това място му хрумва идеята за създаване на технологията World Wide Web, която на практика свързва целия свят в интернет. За тази цел той пише кода и на първия браузер, създава и първата интернет страница, на която описва своите идеи. През 1994 г. Бърнърс-Лий основава консорциума WC3 в Масачузетския технологичен институт (MIT) в Бостън, САЩ, който включва различни технологични компании, желаещи да създадат стандарти и подобрят качеството на световната мрежа. Той им предоставя идеята си безплатно, без да иска патент или отчисления за ползването на неговия софтуер. Целият консорциум се съгласява, че трябва да работи с технологии, за които не се дължат такси, за да бъдат по-достъпни за хората. През 2004 г. става преподавател по компютърни науки в Университета на Саутхемптън, Хемпшър, Великобритания, а по-късно и в Оксфорд. През 2009 г. започва работа за британското правителство и е една от основните фигури зад проекта data.gov.uk, който събира на едно място цялата публична информация в Обединеното кралство. Участва като консултант в бордовете на различни частни компании и фондации. Днес се радва на лично богатство между 10 и 50 млн. долара (според различни източници) и на култов статут сред всички, занимаващи се с информационни технологии. Няма нищо, кръстено на него. Като се има предвид, че оборотът на електронната търговия за миналата година е бил 5.9 трилиона долара, можете сами да се досетите колко богат би бил днес Бърнърс-Лий, ако бе поискал да регистрира патент. И ако му дължахме дори само по 1 стотинка на всеки сто пъти, когато влизахме в някой сайт.

***

Това са два свята, два погледа върху филантропията и алтруизма. Случили се в различни времена и различни индустрии с различни акценти, разбира се, но все пак. Възможността да направиш нещо за другите хора може да бъде нож с две остриета. И трупането на богатство, и неговото раздаване не те разваля или въздига, а показва какъв човек си. Карнеги можеше да даде на работниците си по-големи заплати и да им позволи да си търсят интересите чрез профсъюзите, да им даде възможност сами да подобрят съдбата си. Можеше да поеме отговорност за убийствата по време на стачката и хилядите жертви на наводнението. Но не го прави. Чрез своята благотворителност той помага на малкото бедно момче, което е бил – много умно и усърдно, но без възможност за официално образование. Гали егото си, иска да остане в историята като благотворител. Бърнърс-Лий знае какво оръжие държи в ръцете си и е наясно, че върху него не може да има монопол, защото тогава изкушенията са огромни. Той формално не дава нищо свое на хората, подарява им само своя идея и своя труд, но с тях ги овластява да се борят сами за щастието си. И съм сигурна, че днес е много по-щастлив, отколкото би бил, ако се бе възползвал финансово от идеята си.

Мисля, че отдавна всички сме съгласни, че консуматорският път, по който върви човечеството напоследък, не води до лично щастие. Той също като наркоманията изисква вдигане на дозите, за да получим някакво удовлетворение. А от това следват масови бърнаути, разбити съдби, самота, наркомания и ранна смърт. Да трупаш и да потребяваш, е възможно най-глупавият начин, по който можеш да си пропилееш живота, макар на другите да им изглеждаш успешен. А наследеното богатство ще разврати децата ти и ще ги направи бройлери без криле, няма да им даде повече възможности. Затова и напоследък най-богатите хора в света един по един заявяват, че ще оставят много малко на отрочетата си, а огромната част от парите си ще дадат за благотворителност.

Забогатяването и демонстративното потребление на лукс е и най-лесният начин да си навлечеш омразата и завистта на другите. Затова и показността е по-характерна за бедните и парвенютата, а истински богатите я избягват. Те знаят, че парите обичат тишината – също като щастието. И също така вършат добрини за другите в пълно мълчание. Така че е ясно – алтруизмът ни прави много по-щастливи, читави и доволни от себе си хора, отколкото консумацията. Въпросът отдавна не е „дали“, а „как“.

На пръв поглед себеотрицанието изглежда неестествено в условията на естествения подбор. Но всъщност има дълбока еволюционна обосновка. Чрез емпатия и алтруизъм сигнализираме, че сме приемливи за включване в общността. А сами не бихме оцелели - и в първобитните времена, и днес с всичките технологии на света. Така чрез жертвата ние получаваме директни и индиректни облаги. Жените предпочитат емпатични брачни партньори и това си има съвсем естествено биологично обяснение – човекът е единственият животински вид, чиито женски екземпляри не могат да се прехранват сами след раждането на децата. Така че вероятността един грижовен и себеотрицателен мъж да създаде семейство и остави поколение е много по-голяма, отколкото при егоиста. Но тъй като не сме обикновени животни, а венецът на творението, единственият биологичен вид с абстрактно съзнание и душа, за нас започва да става важен и балансът между търсенето на еволюционна полза и истинската загриженост за околните. Защото някои видове благотворителност твърде много приличат на егоизъм и хищничество.

Демонстративната благотворителност тип „Карнеги“ е отдавна демоде, също като онзи Дикенсов капитализъм на първоначалното натрупване, в който той е живял. За епохата му неговото поведение е похвално, но сега изглежда егоманиашко. В днешното време на тоталната свързаност, когато животът на всички е на показ, дори без да го искат, най-елегантното вършене на добрини е далече от чужди погледи, без да влизаш в заглавията на медиите.

***

Добротворчеството обаче е като разпадането на атома – може да се използва и за създаване на атомна бомба, и за производство на евтин ток. Днес благотворителните фондации със скрит дневен ред са много повече от тези, които наистина вършат работа. Ползват се за политическо влияние, за изпиране на лош имидж, за теч на мозъци от конкуренцията, дори за пране на пари и данъчни измами. Най-богатата фондация в света е собственост на една от най-големите фармацевтични фирми – „Ново Нордиск“, и е с нетна стойност от 167 млрд. долара (по данни на самата корпорация). Финансира се от дивидентите на нейните акции в 135 различни компании. Само за миналата година е раздала грантове, възлизащи на сумата 1,33 млрд. долара. Те са изключително за научни изследвания в областта на медицината и биотехнологиите и за развитие на стартъп компании. Т.е. тя върши благотворителност, която би подпомогнала дейността ѝ и печеленето на още пари. На същия принцип действат и други фондации на фармацевтични компании, които също са сред десетте най-богати благотворителни организации в света. „Отворено общество“ пък си сътрудничи с партийни и държавни организации в САЩ за прокарване на американските интереси в чужбина и често е обвинявана в партизанско интригантство в родината си, манипулиране на общественото мнение в страните от Източна Европа и Арабския свят, чуват се критични гласове към нея и в Израел.

Така че днес е трудно да си изперем съвестта, че вършим добро за другите, като просто дарим на някоя фондация пари, чието разпределение е извън нашия контрол. По-трудно от преди е да останем доволни от себе си и да спечелим онези еволюционни ползи от развиване на своята емпатия. И това много ясно се вижда у младите поколения.

Милениалите, днешните до 40-годишни, и Джен Зи (Generation Z), днешните 20 и няколко годишни млади хора, все по-малко се интересуват от материалната част на живота. Те не са обсебени от консуматорския бяс на родителите си от поколението Х, а са по-склонни да търсят преживявания – целият рекламен и маркетингов бизнес се промени през последното десетилетие, за да им е по мярка. За тях парите са по-скоро електронни импулси, отколкото пачки под дюшека или число в банковата сметка. Живеят с малко багаж и пътуват, не се задържат дълго на едно място и бързо им става скучно. А и славата и записването в историята не ги вълнуват, защото след предсказанието на Анди Уорхол всички вече имахме своите петнайсет минути слава, а в бъдеще тези минути ще стават още по-малко. Затова и доброволчеството е основната им форма на грижа към околните – то е живо участие, преживяване, но в анонимност. От гледна точка на емпатията и алтруизма Андрю Карнеги е един от последните Дикенсови капиталисти, а Тим Бърнърс-Лий е подранил милениал. 

---

Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.