Надявам се изявените деца да променят средата в България

Тексът е публикуван в специалния брой "Ние сме България" на BGlobal - (бр. 11 (51)).


Интервю Ваня Палейкова

Фото Александър Михайлов


Как се роди идеята за фондация „Димитър Бербатов“? В автобиографията си пишете, че е дошла от вашия тогавашен PR и сегашен директор на фондацията Димитрина Ходжева, докато двамата сте карали безцелно из София. Как решихте да помагате точно на деца?

В далечната 2007-а, даже и преди това в живота на всеки човек се случват неща, които се подреждат и приближават едно към друго и ти трябва да се опиташ да ги нагодиш всичките, така че да сглобиш пълната картина и да се получи нещо хубаво. И нещо такова стана с Диди Ходжева, с която тогава брейнстормвахме по някаква идея. 

Аз току-що бях преминал в „Тотнъм“ и тръгнахме да правим нещо, за да мога с таланта, който показвах тогава, да вдъхновявам следващите след мен. А кои са следващите – децата, разбира се, по-младите. Талант беше ключовата дума и какво да правим с него. И така лека-полека се оформи идеята за фондация, чрез която да подпомагаме надарени деца. Защото талант при нас винаги е имало и винаги ще има, но животът не е цветя и рози, а е труден и дори да имаш талант, можеш да го изгубиш някъде по пътя си, ако нямаш правилните хора около себе си. Така се роди фондацията и вече 16 години творим и създаваме, за което съм изключително горд. 

Фондацията навлезе в 17-ата си година. С кого освен с Димитрина Ходжева работите, защото това е много сериозна дейност за двама души, и то от толкова дълго време? 

Ние не сме двама, ние сме много повече. Моето лице и име са финалният продукт, зад който стои много труд на много хора. Всички те са част от нашия екип и са се отзовавали по всяко време, в което сме имали нужда от тях. Диди е човекът, на когото съм се доверил напълно да прави всичко, което движи и държи една фондация. Тя е сърцето, аз съм лицето. 

Но това какво означава? Че аз съм намерил правилния човек, на когото съм се доверил, и обратното – тя се е доверила на мен, че може да създаваме нещо заедно. 


Как привличате дарители? Направи ми впечатление проектът Ви за 4-годишни стипендии за петима български студенти, изучаващи компютърни науки, подпомогнат от Manchester airports group в Манчестър, където вие играхте 4 години.  

Ами дойде в България по бизнес директорът на летищата в Манчестър и ми звънна да се видим, понеже е футболен фен човекът. И от дума на дума - аз винаги, когато усетя възможност, че някой може да помогне на фондацията - се разбрахме за тези стипендии. Нямам никакви скрупули да сложа фондацията на първо място и да се опитвам да взема пари за децата.


Как постигате устойчивост?

Дори с името, което съм си изградил, на моменти не е толкова лесно, колкото хората си мислят. И затова създаваме такива проекти, че да можем да се чувстваме устойчиви. 


Отрази ли се по някакъв начин на фондацията кампанията Ви за президент на Българския футболен съюз (БФС)? 

Не се отрази, защото аз разграничавам нещата. Това са различни светове и различна среда. Децата на фондацията, хората, с които работим тук, и тези, които ни помагат, са един свят. Като изляза от офиса на фондацията, съм в друг свят, в който трупам наблюдения, знания, добър или лош опит. 

Тук, във фондацията, съм в една среда, която няма да позволя никой да мърси по какъвто и да било начин. Защото знам какво правим, аз съм с името си отпред и се борим смело вече 17-а година, така че никакви притискания по тази линия не може да има, както и за нещата, с които ще се занимавам в бъдеще. 


Имало ли е момент, в който Ви е минавало през главата да се откажете от благотворителната дейност? 

Всички сме хора и всеки има някакви негативни мисли в главата си. В определени моменти човек се съмнява в себе си, подценява се. Но по линия на фондацията тези мисли не са ме накарали да спра, а трудности много сме имали. 

Най-трудният ни период беше преди Мача на звездите през юни 2017 г. По какво най-вече се познаваше, разбира се – парите. За нас е много важно да имаме финанси, за да можем да помагаме на талантите да ходят на олимпиади, състезания и концерти в чужбина, те разчитат на нас. Не можем да кажем на едно дете „Няма да отидеш на олимпиада по математика в Италия, защото фондацията няма пари“. 

А преди Мача на звездите бяхме в ситуация, в която ни беше доста трудно. И се чудехме, мислехме какво да правим, как да го направим, и в един момент, когато наистина имаш добри хора около себе си, се ражда хубава идея. Аз с Луиш Фиго (б.а. – бивш португалски футболист, играл за „Барселона“, „Реал Мадрид“ и „Интер“) не съм имал много близки отношения, но знаех, че и той има фондация. Диди даде идеята, аз реших малко притеснен да му звънна, а той веднага отговори „Разбира се, Берба!“. 

Само ние си знаем през каква организация минахме. Звънях лично на моите колеги да дойдат, после хотели, самолети, всички петзвездни изисквания, на които те са свикнали. И имайте предвид, че никой не е длъжен да приеме, даже за благотворителна кауза.

Но накрая се получи чудесно. Оттам това ни даде една добра устойчивост за развитието на фондацията, сигурност и още повече самочувствие, че наистина можем да правим големи неща. (Б.а. На Мача на звездите на Националния стадион „Васил Левски“ идват близо 40 000 зрители, като билетите струват от 30 до 100 лв., а за ложите – от 200 до 999 лв.)


Вие сте световно признат като един от най-интелигентните футболисти. Чела съм матурата, с която сте завършили средното си образование в софийското 81-во СУ „Виктор Юго“, а години след това Ви слушах в Аулата на Софийския университет. Това е квантов скок. Как се става интелигентен,  какво и кой Ви повлия, защото сам казвате, че талантът не е всичко?

Хахаха, матурата, пълна мъгла ми е, въобще не знам какво съм правил. Сега, като си гледам някакви интервюта, когато съм бил на 18 – 19 години, се забавлявам и ги показвам на приятели да се посмеят на мой гръб. И вкъщи ги показвам да видят от какво ниво се започва и докъде се стига. Като сравнявам начина, по който съм говорил и съм се държал на 18 и сега, наистина е лъвски скок. 

Ако трябва да отговоря с една дума как се става интелигентен – средата, в която се развиваш. Тя е най-важна за всеки подрастващ. Ако ти се развиваш в неправилната среда и има хора, които те бутат в неправилната посока, ще развиеш грешните навици. И после добре знаем колко е трудно, когато човек вече е по-осъзнат, да започне да руши лошите навици и да създава нови. 

Съдя по себе си. Едно време, когато растях, средата, в която съм се развивал в България, е била добра за нашите стандарти. Но излизайки в чужбина, разбрах, че всъщност нищо не знам. Че начинът, по който се държа, говоря, поведение, маниери, етикет, е окей за Балканите, но не и за Германия. Разбрах го по трудния начин. Тогава си казах: „Чакай малко, Димитре, или ти трябва да се промениш, или средата, към която се опитваш да се приобщиш, ще те изрита“. Осъзнах, че трябва да се променя, да добия добри нови навици, работна етика, всички тези неща, които впоследствие да ме бутат в правилната посока. 


Когато сте на 16 години и сте сред най-добрите за възрастта Ви в България, отказват да Ви вземат в юношеския национален отбор по футбол. Години след това Алекс Фъргюсън Ви изключи от групата на „Манчестър Юнайтед“ за финала на Шампионската лига, въпреки че тогава бяхте голмайстор на английското първенство. След тригодишна кампания за президент на БФС загубихте битката. Как преодолявате неуспехите, какво Ви мотивира да продължите след такива тежки удари?

Ами може би човек не осъзнава колко силен може да бъде, когато му се случат такива неща. Един от най-трудните моменти в живота ми беше, като бях на 18 и играех в ЦСКА – на решаващия за титлата мач с „Левски“ се подхлъзнах и не успях да вкарам гол, а след това ни победиха с 1:0. След мача бях седнал в центъра на терена и ревях. Животът беше свършил и ме беше смачкал още на 18. 

При мен може би е въпрос на характер, на амбицията, която ме е водила да покажа какво мога. Аз наистина обичам това, което правя, и знам, че ще успея. Днес показвам снимката от онзи мач на младите, с които говоря, да видят моето дъно и как съм седнал на него. И въпросът е ще станеш ли, или ще останеш на земята. Аз се изправих. 

Въпросът с трудностите е много важен за младите, защото те ще се сблъскват с много такива в живота си. Аз ги виждам, виждам и моите деца как се държат, когато имат проблеми – отстъпват назад, не искат да се сблъскат с тях, а трябва да разберат, че като минеш през трудностите и си направиш правилните изводи, излизаш по-силен. 

Това е според мен – да седнеш и да си анализираш, да си кажеш: Това го направих ето така, но следващия път не трябва да допускам тази грешка, трябва да мина по друг път. И тогава ще станеш по-силен, по-умен, ако щеш.


Как се справяте с живота след футбола? Проблемът с адаптацията на бившите футболисти към действителността извън спорта е много голям, мнозина фалират, когато прекратят кариерата си. Или, както го е казал легендарният английски футболист Джордж Бест: „Похарчих половината си пари за коли, жени и алкохол, а останалото – за глупости“. Вие как харчите парите си от футбола?

Като спрях да играя, отначало ми беше трудно да се събудя вкъщи и да не отида на тренировка, да не ме чака мач. Странно ми беше, че трябва да карам децата на училище, а после дори да си направя обяд, неща, за които все някой друг се е грижел, докато бях футболист. 

То е все едно да се събудиш в друг живот и започваш да се учиш наново. Дисциплината и постоянството, на които ме научи спортът, са ме накарали да бъда много пресметлив в това как минавам през живота и за какво си давам парите. Ако не бях помислил за това време още преди да свърша с футбола, и аз щях да изпитам големи трудности. 

Сега фондацията е единият ми свят, а другият са семейството, приятелите. Иначе имам интереси в инвестициите, инвестирам и в стартъпи. 


Инвестирате в start-up-и? Но това предполага поне финансова грамотност. Къде се научихте?

Аз продължавам да се уча. То някой път няма философско обяснение, не е като по филмите или по книгите. Или си самоук и така ги хващаш нещата, дори не мога да обясня как ги хващаш. Просто ги разбираш. Или си с точните хора, на точното място и започваш да попиваш. Това също е много важно, но трябва да имаш желание да го направиш. Учил съм се от всички по-успешни от мен хора, които съм срещнал, анализирам и адаптирам към себе си.

Така имах възможност да се запозная с хора от IT средата в България. Видях, че бъдещето върви натам. В България има много IT компании, много млади, които искат да бъдат предприемачи, искат да се развиват, искат да създават, и някой трябва да инвестира в тях. 

Финансовата грамотност е жизненоважна. И аз като млад футболист също съм давал луди пари за глупости. После, като съм гледал назад, съм си викал: „Димитре, Димитре, Димитре…“. Това не съм го казвал, но у нас имам едно палто, което съм си купил 2006-а в Лондон, марково, с едни модерни кожи отпред, и то струваше 9000 паунда. 9000 паунда! Никога в живота си не съм го слагал. Още ми е в гардероба и го държа с една-единствена цел – да ми напомня колко глупав съм бил тогава, такъв един първичен.


Имате идея за Мемориал на дарителите в градинката до Софийския университет. Защо точно такъв мемориал, а не например на Незнайния футболен фен?

За този мемориал вече пуснахме всички документи по каналния ред и очакваме отговор от няколко институции. Ние съществуваме като фондация благодарение на дарителите. С Диди Ходжева често си говорим, че е имало много дарители в България, за които хората не са чували, те са направили много за държавата след Освобождението, давали са огромни средства, строили са, а имената им ги няма никъде. Това е нейна идея, аз ще направя каквото зависи от мен, за да я реализираме. И това ще е от значение за всички ни като общество.

Трябва да ги увековечим тези хора, за да ги знаят младите и като видят мемориала, да има информация, да може да се сканира там с такива модерни QR-кодове, да научат по интересен начин какво и как е било направено. Ето тук в офиса на фондацията имам пластика на братята Христо и Евлоги Георгиеви, които са дарили огромни средства и са ни за пример. 

Вие знаете ли, че има хора, които всеки месец даряват по 5 или 50 лева на фондацията? 5 лева, защото сигурно това е максимумът, който могат да отделят. Обаче са анонимни. А аз даже не мога да им кажа „Драги ми Иване, благодаря ти за това, което правиш всеки месец!“.


Виждате ли някаква промяна в поколенията за последните 17 години, тъй като постоянно общувате с подрастващи?

Смениха се вече няколко поколения, надявам се да се променят към по-добро. Чрез фондацията се опитваме да създаваме среда, победители и най-вече – добри хора. Искрено се надявам по пътя си талантите да могат да създадат собствени добри среди и по този начин да променят средата в България. (Б.а. – Фондация „Димитър Бербатов“ помага на Григор Димитров да участва в турнири още докато той е юноша. Днес Димитров има собствена фондация за подпомагане на деца.)

Но виждам как и моите деца на моменти са изгубени. И въпреки че аз съм родител, и въпреки че съм постигнал, което съм постигнал, моите дъщери ме виждат по различен начин и понякога ми е трудно да комуникирам с тях. Не се срамувам да търся помощ как да стигна до тях – от други родители, приятели, чета, информирам се. А фондацията ми дава нужното самочувствие, че наистина правя правилното нещо за развитието на децата. 

Винаги, когато видя подрастващи да пият и пушат по градинките, улиците и даже в училищните дворове, отивам да говоря с тях. Питам ги: „Добре, момичета и момчета, като пушите цигари, наргилета, вейпове, като пиете, какво ви дава това? Ставате по-красиви? По-умни ли? По-високи ли?“. Когато става въпрос за деца, трябва да сме изключително чувствителни, да се опитаме да им даваме правилни съвети. Тийнейджърите правят тези неща, защото се чувстват изгубени и много несигурни, държат се вътре в групата си и се имитират един друг. Обаче, ако има кой да им покаже правилната посока, да имат цел, нищо че са кривнали от пътя, те ще знаят какво да правят с живота си и ще намерят правилния път. 


След този пряк опит имате ли идеи какво трябва да се промени?

Болна тема ми е образованието в България, колко е старомодно. Това е нещо, което трябва да се променя с бясна скорост. Деца стоят в едни стари класни стаи и някой им говори като през 1931 г. През 2024-та – същото. Тоест никаква промяна, модернизация, развитие, разчупване. Все едно гледаш хора във фабрика седнали, работят нещо там, някой им набива нещо в главите, ама нищо не правят. 

Вместо да ги учат да мислят, да анализират, да знаят какво е кредит, кога се ходи на нотариус, да са сексуално образовани. Завършват 12-и клас без никаква подготовка за живота и самостоятелност. Учат за Месопотамия, хубаво е да се знае, но нищо, което ще им помогне реално в живота.

Питам моята дъщеря: „След четири години, като станеш пълнолетна, имаш ли план как ще си плащаш тока, телефона, храната?“. И тя ми вика – тати ще плаща, но тати няма да плаща. Работата ми е да ги науча да бъдат самостоятелни, независими и силни и да имат план и цел.


Къде се виждате на 50 години?

Това е след 7 години, ужас. Ето, тук сега е деликатният момент, в който нямам никакъв проблем да призная, защото човек трябва да е честен със себе си и да не се плаши, и да не си мисли, че изглежда слаб. След като се трудих 3 години за нещо (б.а. – кампанията за президент на БФС), в което вярвах, че ще успея, дадох всичко от себе си, по начина, по който вярвах, че така трябва, накрая не се получиха нещата. Но аз съм горд с това, което направих, тъй като 100% дадох всичко от себе си.

И сега следва нещо ново за мен, което трябва да намеря и да реша къде да се ориентирам. Разликата при мен е, че имам комфорта, че съм успял в професията си, менажирал съм си правилно кариерата и финансите и мога да си позволя повече време да мисля. 

Но това също омръзва – мъж да седи ей така по цял ден и нищо да не прави. Затова за мен идва моментът, в който трябва да избера накъде да поема. Да, аз съм горд с това, което правя за децата, но трябва да избера във футбола ли ще бъда, ще инвестирам ли, ще се подобря ли още повече в тази сфера, или нещо съвсем различно.  

Аз също имам нужда от помощ и я търся. Няма страшно, защото мъжете на моменти си казват: „Ама аз сега какво да кажа, как да питам, това ще покаже, че съм слаб“. Кого го интересува бе, питай, ако имаш нужда! Това е като едно време, на баща ми времето, боли го нещо, а той не казва, за да не го помислят за слаб. Научени са „дръж си го вътре“, то затова мъжете мълчат и се провалят. Имаш нужда от съвет - питай жена си, питай най-добрия си приятел, питай някой, на когото имаш доверие, за да може да ти даде друг ъгъл на нещата.

Иска ми се един ден, когато погледна назад, да видя много деца, на които сме помогнали, и как те са преуспели. Дай Боже, моите дъщери да продължат това, което съм започнал. Не е сигурно, разбира се.  

Димитрина Ходжева: Внимаваме да не поощряваме амбициозна посредственост

Когато създадохме фондацията, приехме за даденост, че талантливи деца има и те заслужават внимание. По онова време (2008 г.) тази група беше невидима, а нашата кауза изглеждаше незначителна. Но 

ние вярвахме, че трябва да се влагат усилия да се развива потенциалът на нацията в лицето на нейните целеустремени деца. Защото след 10 – 15 години те ще са тези, от чиито умения ще зависим всички. И търсехме тези златни зрънца, помагахме колкото можем, те да са значими за нас като общество. 

Особеност на нашата фондация е, че тя не ни свързва заради парите. За децата е важно чувството за принадлежност и средата. Най-добре го определи едно наше 10-годишно момиченце: „Най-после да седна на една маса с хора, които ме разбират!“. 

Това, което ни отличава от повечето фондации, е, че с години градим това, което е невидимо и не може да бъде измерено в числа. Имаме привилегията и търпението да не търсим бързи резултати. Силата на нашата работа е, че сме свободни да не правим нищо на всяка цена и че сме гъвкави и се пренастройваме. Обратната връзка е нашият компас. 

За толкова години много от децата станаха известни и често ни питат: „Вие ли го създадохте?“. Ние никого не създаваме. За някого може да изиграем по-голяма роля, за друг по-малка, но отговорът е по-комплексен. Не наричаме нашите деца талантливи, а изявени. И точно от родителите започва разликата между двете. За да се развие един талант, първо някой трябва да го забележи и да го разпознае. Да потърси правилните хора, които да потвърдят това, което родителят предполага. После следват всички онези трудности, които познава всеки родител на дете, желаещо да развива заложбите си. 

Не е лесно да учиш малкия човек на успехи и на загуби. Да не се главозамайва, да не се отчайва, да не завижда, да уважава чуждия успех. Това се опитваме да проповядваме. Социалното предприемачество има и такава страна. Въпреки че, ако питате Димитър, децата трябва да се целят най-високо и да не се задоволяват с малко. Постоянно правим условията на номинациите за годишния ни клуб по-трудни, не търсим гръмки определения за постиженията, а проучваме точно какви са те. Ако не се задълбочаваме толкова, можем да изпаднем в ситуация да поощряваме амбициозна посредственост. 

Най-ценният ресурс на една фондация е нейната репутация. Днес фондация „Димитър Бербатов“, която израсна върху авторитета на звезда, има собствен авторитет. 

Грижим се и за своята устойчивост, но рядко получаваме наготово – полагаме големи усилия за средствата, които получаваме. През 2017 г. реализирахме най-голямото си фондонабиране чрез организирания от нас футболен мач с ярки световни звезди All Stars. Събрахме сериозни средства, които и сега са нашият основен фонд и нашето спокойствие за години напред. Демонстрираният от нас организационен капацитет за Мача на звездите впоследствие привлече много предложения на компании за съвместни проекти. 

Въпреки че основният ни фонд никак не е малък, не разчитаме само на него и постоянно създаваме възможности за нови приходи. Имаше няколко почти застойни години около Ковид пандемията – 2020, 2021, 2022 г. 2023 г. отбеляза скок нагоре в приходите, а 2024 г. е най-успешната финансово за нас досега. 

Това е заслуга основно на Димитър, който е все по-активен в създаването и поддържането на контакти и в различни участия в полза на фондацията. Благодарение на това през следващата година ще можем да помагаме още повече. „Купата на бизнеса“ е един такъв фондозахранващ проект. Създадохме го с идеята да печелим за своята кауза повече компании. След три издания този турнир тепърва ще се развива и ще го подобряваме. Каним всички фирми, които имат футболни отбори и се вписват в нашите критерии да участват. 

Впрочем уебсайтът на турнира е по дизайн на една от нашите стипендиантки от програмата за студенти MAGnificent Future. Създадохме я съвместно със софтуерното звено MAG-O на Manchester Airports Group.     

Привилегия е да работиш с деца като нашите – те ни държат във форма, самите ние се развиваме покрай тях. Смениха се няколко поколения за тези години, най-големите ни деца са родени през 1990 г.