Ръкавиците на Джоуи останаха в София
Фронт певецът на американската метъл група Manowar e влюбен в страната ни и иска да идва тук всяка година

Източник: Личен архив
Максим Бехар и Джоуи ди Майо, декември 2010 г., София
Текстът е публикуван в бр. 12(52) на сп. Business Global
(без)Ценни уроци
Ако умеем да слушаме другите хора, със сигурност ще ставаме все по-богати духовно и по-успешни. Максим Бехар, известен PR специалист и журналист, не само чува посланията на едни от най-известните хора на планетата, с които се е срещал, но и извлича безценни уроци от разговорите си с тях. Уроци, които споделя в тази увлекателна поредица, която пише специално за читателите на списание BGLOBAL.
Максим Бехар
Получих странен мейл от равина на „Хабат“ в София. Искаше да се срещна с него и с човек, чието име нищо не ми говореше, както пишеше той „за да правите бизнес заедно. Той работи в известната фирма Manowar и иска да се запознае с теб“, гласеше имейлът.
Така си го и сложих в програмата – среща с представител на Manowar.
Звучеше ми като фирма за набиране на хора за работа (някаква мимолетна аналогия със световната Manpower вероятно) и очаквах дълъг разговор, на който някой щеше да ми предлага услугите си. Не харесвам такива срещи, самият аз никога не ги организирам и никога на никого не предлагам услугите на компанията ми… Затова и приех само от уважение към равина Йосеф Саламон и дадох съгласие.
Имаше твърде голям трафик на уречения ден, вече бях доста закъснял за срещата, затова просто
влетях в една от конферентните ни зали
където ме чакаше равинът и странен човек на средна възраст с дълго почти до земята черно кожено палто. Ама съвсем не приличаше на бизнесмен, още по-малко на някой, който ще ми предлага нещо.
Направих си кафе и докато си топлех ръцете с чашата, невинно и доста неориентирано започнах отдалеч.
- Привет, аз съм Макс. Какъв е бизнесът Ви, с какво мога да съм полезен.
Сега вече моят събеседник издължи лицето си в огромно учудване и много бавно и несигурно започна.
- Какво работя ли?! Ами ставам някъде по обяд, правя си кафе, понякога и закуска и след това сядам и започвам да пиша музика.
Ако беше станало земетресение, нямаше да ми направи толкова силно впечатление, очаквах да чуя всичко, но не и това.
„Ха, музика ли? Каква по-точно?“, възкликнах и вече забравих за очакванията си от този разговор, защото той наистина започна да става интересен.
„Метъл, хевиметъл – беше отговорът.
И след като я напиша, започвам да я изпълнявам заедно с моята група. Manowar се казва…“
Не можех да повярвам, точно този отговор се размина диаметрално с очакванията ми от имейла предишния ден.
Пред мен стаеше Джоуи ди Майо, основната фигура на тази легендарна американска група, и вероятно беше последният човек на планетата, когото очаквах да видя в присъствието точно на равина. Оказа, се че приятел на равина от Будапеща му казал, че трябва да го запознае с един интересен човек, който ще идва в София, и кръгът от обяснения се затвори буквално в едно изречение.
- Никъде няма публика като вашата, българската, ми казва Джоуи ди Майо, докато ми подава надписан специално диск с изпълнение на българския химн на български език от един от концертите на групата.
И продължава да ми разказва как почти
случайно преди години попаднал в България
поканен от тогавашния легендарен „метъл“ кмет на Каварна. И решил, че това е неговата любима страна и неговата още по-любима публика.
- Знаеш ли, не се познаваме, но ми казаха, че си интересен човек, и веднага ще ти признания – това, което виждам в България, го няма никъде другаде по света. Споменах ти вече за публиката, мечтая си да мога да „изнеса“ десетина хиляди фенове от вашите и да си ги водя с нас на всички концерти по света, та да образоват феновете от другите държави.
Казвам му, че от една страна, музиката им е много качествена и се харесва тук, но от друга – българската публика е зажадняла за световни изпълнители. И без да искам да принизявам страхотната музика, която Джоуи прави, ние се радваме на всеки прекрачил „границите на бозата“ и да можем да се докоснем до него.
- Макс, знам това, но то важи не само за българите, ние сме обиколили цяла Източна Европа все пак. Вие сте емоционални, лоялни и всеотдайни не само като публика, но и на маса, вкъщи, в холовете и в кухните си, били сме десетки пъти на гости, били сме по селата… Просто си обичаме България и напълно го разбирам покойния вече Джон Лоутън от „Юрая Хийп“, че се влюби във вас. И идваше постоянно тук, дори заживя няколко години в Каварна със съпругата си в двустаен апартамент. Просто… сте велики!
Рядко чувам такива суперлативи от чужденец, но явно тази категория вече не важи за него, след толкова много концерти и дни, прекарани сред българи.
Водя го в столичен мол
за да види как се продават дисковете на Manowar, но трудно стигаме до точния магазин, защото ни спират на всеки десет метра за автографи и снимки. Когато вече сме намясто, Емо, един страхотен меломан, който отговаря точно за този щанд, вече е събрал дисковете и статистика за продажбите.
Джоуи не вярва, че е толкова популярен, поглежда ме въпросително, дори леко притеснено. И когато сме вече на улицата, се сещам, че точно тази вечер е еврейският празник Ханука и може да видим в центъра на София как се пали първата свещ, за да се отбележи началото на празника.
Около огромния свещник на площада
Там, където беше мавзолеят, а сега е скучен паркинг, са се събрали стотина души и изведнъж Джоуи ме пита за слабичката дама на първия ред, която канят да запали свещта. „А, това е кметът на София, Йорданка Фандъкова, много приятна и интелигентна жена“, отговарям му и с периферно зрение виждам как той тръгва с бърза крачка към нея. Едва го догонвам, за да чуя: „Госпожо, госпожо, тук е минус 10 градуса, как така вие сте без ръкавици, ще измръзнете, моля, вземете моите…“. Йорданка Фандъкова прави безкрайно учудена физиономия и едва промълвява „О! Не може да бъде! Джоуи ди Майо… не мога да повярвам, аз съм Ви голям фен! Истинският ли сте…“
Вълнението се усеща по лицето ѝ, а ръцете ѝ леко потрепват по-скоро от неочакваната среща, а не от студа. „Моля, моля, бързо слагайте ръкавиците, те са вече Ваши, подарявам Ви ги, и като се върна в България отново за концерт, ще Ви послужат за безплатен билет“, бързо изговаря Джоуи и тъй като вече са го разпознали, дори чува името си от равина, че и той трябва да асистира при паленето на свещта…
… Закусваме на следващия ден
в малкото скромно хотелче, където е отседнал в центъра на София, и Джоуи ди Майо развълнувано се връща към случката от миналата вечер и ми шепне през масата, отрупана с пържени филийки и рохки яйца… „Ще се върна, ще се върна, ама не за ръкавиците, а за публиката, вие сте страхотен народ, на минус 10 градуса да уважавате еврейските традиции, това говори много!“
Съгласявам се с Джоуи и кимам ритмично с глава, въпреки че всичко, което ми казва, го знам. Знам го, има-няма, откакто съм се родил.
В следващия брой – вторият живот на Дейн Чембърс – легендарния британски лекоатлет, който беше лишен от правото да се състезава заради допинг скандал и се върна на пистата като световен шампион.
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...